Определение № 419 от 18.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. С. чрез адв. Г. против решение № 94/19.10.2021 г. по гр. д. № 374/2021 г. на Окръжен съд – Враца.

Ответникът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез изп. директор М. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 260134/14.06.2021 г. по гр. д. № 1094/2020 г. на Районен съд – Козлодуй и са отхвърлени предявените от Ц. Г. С. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ, а именно: 1/ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца със заповед № НК – 27/02.11.2020 г. на изпълнителния директор на търговското дружество, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и 2/ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „енергетик“ в сектор „Електросилово оборудване“, цех „Електрооборудване“, отдел „Изпълнение на ремонта“, направление „Ремонт“, „Електропроизводство-2“, дирекция „Производство“ при ответника и в тежест на ищеца са възложени разноски за две инстанции.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжността „енергетик“ в посоченото по – горе организационно звено в структурата на предприятието от 10.08.1989 г. Трудовите му функции са включвали да организира и ръководи ремонтните дейности в сектор „ЕСО“, по предлагане на нови решения за поддържане на техническата готовност на съоръженията, осигуряващи сигурна, надеждна и безопасна експлоатация на съоръженията в сектор „ЕСО“ в ЕП – 2. Работното му време е било от 08.00 ч. до 16. 00 ч. с един час обедна почивка в интервала от 12. 00 ч. до 13. 00 ч. Изтъкнато е, че ответното акционерно дружество е строго охраняван стратегически обект (атомна електроцентрала) с национално значение, поради което достъпът до него се осъществява по правилата на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и Закона за ДАНС, както и Инструкция за пропускателния режим в предприятието, въведен със заповед от 26.04.2011 г. на изпълнителния му директор, която е задължителна за ищеца съгласно чл. 116, ал. 1 ЗБИЯЕ. На територията на целия обект е изградена Автоматизирана пропускателна система (АПС), която гарантира сигурността на централата, от една страна и от друга - служи за осъществяване от работодателя на контрол за спазване на работното време съгласно чл. 37, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Ищецът е бил снабден с персонален пропуск за достъп до работното му място през пункт АПС „Главен портал 5-6“ и възможност да изпълнява трудовите си функции чрез преминаване за вход и изход на посочени в разрешението пунктове на АПС, сред които не фигурира такъв в отдел „Автотранспорт“. Установено е също, че по доклад на прекия ръководител на ищеца (главен инженер) ЕП - 2 от 20.10.2020 г. за допуснати системни (в периода от 01.07.2020 г до 20.10.2020 г.) нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е разпоредил извършването на проверка. Тези нарушения са се изразявали в неспазване от ищеца на установеното работното време; нерегламентирано удължаване на времетраенето на обедната почивка, преждевременно напускане на работното място преди края на работния ден и нерегламентирани посещения в отдел „Автотранспорт – АТ 2“ без да са свързани с изпълнение на служебните му задължения. С оглед правилото на чл. 193 КТ са изискани писмени обяснения от ищеца чрез връчените му три заповеди с подробна индивидуализация на извършените нарушения, обособени в три групи: 1. влизане през система вход през устройство АТ-2, без да е регистриран изход на конкретно посочени дати и часове; 2. преждевременно напускане на работа в конкретни дни и часове; 3. отсъствие от работа за повече от един час в посочени дни и часове. Обсъдени са показанията на свидетеля Р. И. – ръководител на управление „Сигурност“ при ответното дружество, според който чрез регистрация на вход през устройството на АПС на отдел „Автотранспорт“ системата отчита, че лицето е на територията на централата. Извън защитената зона системата допуска възможността служител, снабден с пропуск да регистрира вход без реално да влезе в обекта, както и без да регистрира изход – да напусне площадката на централата, през което време системата да показва, че е на територията й. Така е възможно да се прикрива отсъствие на работното място, като задължително е само влизането в началото на работния ден да се осъществява през ЕП – 1 и ЕП – 2. Съобразено е и заключението на техническата експертиза, установяващо на подробно посочените дати и часове ищецът да регистрира през устройството на АПС в сградата на отдел „Автотранспорт“ влизане без реално да е влязъл в същата. При тези данни е направен решаващ извод за установено неизпълнение (описаните в уволнителната заповед три групи действия) на трудови задължения от ищеца, извършени при условията на системност, който критерий е от значение при преценка тежестта на нарушението и определяне на дисциплинарното наказание (за нарушенията, извършени преди 02.09.2020 г. е прието, че срокът по чл. 194 КТ за налагане на наказание е изтекъл и дисциплинарна отговорност за тях не може да се търси). Счетено е, че липсват основателни причини за поведение на ищеца за регистрация вход на АПС в отдел „Автотранспорт“ без да регистрира изход на системата и след като изпълнението на трудовите му задължения не е свързано с това място, а отсъствията от работа на посочените дати и часове не са извинителни, в противовес с обясненията на уволненото лице. Относно първата група вменени на ищеца нарушения е изтъкнато, че са установени регистрирани негови влизания през пропускателно устройство АТ-2, намиращо се в друг обект на атомната централа („Автотранспорт“) без да е регистриран от лицето изход; че това устройство не попада сред тези с право на преминаване в издадения на ищеца персонален пропуск и без последният да има служебни задължения, чието изпълнение е налагало посещение в този отдел, както и без реално да е влизал там. По втората група нарушения на трудовата дисциплина е посочено, че ищецът не е спазвал работното време, като е допуснал закъснения и отсъствия без да има основание за това – липсват данни за разрешения от прекия му ръководител за регистрираните в системата отклонения (по дни и часове) на задължението му за спазване на установеното работно време. Спрямо третата група нарушения е установено наличие на отсъствия на ищеца от работното му място с продължителност повече от регламентираното време за обедна почивка. Решаващият състав е приел, че в случая е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а заповедта на налагане на дисциплинарното уволнение е мотивирана в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, които счита за обуславящи изхода на делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Тяхното съдържание е следното:

1. „Неизслушването на работника или неприемането на писмените му обяснения за същите нарушения, за които му е наложено дисциплинарно наказание представлява ли нарушение на чл. 193 КТ и основание ли е за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“?“

По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в следните решения - № 440/04.07.2002 г. по гр. д. № 784/2001 г. на ВКС, № 205/08.04.2004 г. по гр. д. № 1235/2002 г., и двете по описа на III г. о., № 124/23.06.2020 г. по гр. д. № 3709/2019 г., № 117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г., № 77/13.03.2014 г. по гр. д. № 3229/2013 г., и трите по описа на IV г.о., както и с определение № 778/06.07.2010 г. по гр. д. № 1044/2010 г. на ВКС, III г. о.;

2. „Следва ли въззивният съд да направи нова преценка по чл. 189, ал. 1 КТ относно описаните две групи нарушения на трудовата дисциплина като се вземат предвид само описаните нарушения след 02.09.2020 г. – за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ с тежестта на тези две групи описани нарушения – предвид и неприспадане на 1 час обедна почивка, броя на нарушенията и др. описани в касационната жалба обстоятелства?“

Тук се поддържа отклонение с решение № 77/13.03.2014 г. по гр. д. № 3229/2013 г. на ВКС, IV г.о.

Становището на касатора е, че за последните две групи нарушения наложеното дисциплинарно наказание се явява несъразмерно тежко.

Касационното обжалване не следва да бъде допускано.

Поставените въпроси не са релевантни и не формират общо основание за селектиране на касационната жалба (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са обуславящи изхода на делото и не са изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения. В обжалваното решение не е прието, че ищецът не е изслушан за същите нарушения на трудовата дисциплина, за които е привлечен да отговаря дисциплинарно и не е представил писмените си обяснения във връзка с тях (каквото е първото питане). Инстанцията по същество е посочила, че обяснения по фактите и обстоятелствата, очертали трите групи нарушения, са искани и респ. дадени, но те не опровергават (вкл. с представяне на доказателства) тезата на работодателя, обективирана в уволнителната заповед, че е налице неизпълнение на вменени на ищеца трудови задължения, както и че тежестта на нарушенията, и техния системен характер обосновават налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос, макар и относим към приложението на чл. 189, ал. 1 КТ в своята редакция е свързан и предполага обсъждане на доказателства. Съгласно мотивите към разясненията по т. 1 на сочения тълкувателен акт не са правни въпроси и не могат да обусловят достъп до касация питанията свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това, доводите на жалбоподателя във връзка с втория въпрос са свързани с правилността на въззивното решение и законосъобразността на направените в него изводи за съответствие на наложеното наказание с критериите по чл. 189, ал. 1 ГПК. Тези въпроси са релевантни в производството по разглеждане на касационната жалба, което обаче се осъществява след допуснато касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в случая отсъстват.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (последното основание се сочи само формално без да се поставят въпроси и аргументират допълнителни предпоставки), поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.