Определение № 815 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 334/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Я. срещу решение №1596 от 20.12.2010г по гр.дело № 2417/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3581 от 04.11.2010г на Варненски районен съд и е отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и се поставят пет въпроса. Първите два да общо формулирани относно съдържанието на заповедта за уволнение, приложението на чл. 193от КТ и изискването на мотивираност по чл. 195 от КТ. Цитирана е практика на окръжни съдилища и казуална практика на ВКС. Третият въпрос е относно съставомерността на основанието по чл. 190 ал.1 т.4 от КТ, правилно ли е да се приеме ,че е налице злоупотреба с доверието на работодателя ,ако вреда за работодателя не е настъпила, в частност имуществото ,по отношение на което последният е приел „ опит за кражба” е било върнато. Цитира се практика на въззивни съдилища, в които основанието е прието или изключвано при действия и субективно отношение, различни от това на касатора. Четвъртият въпрос, също общо формулиран, е правилно ли е приложен чл. 189 от КТ за съразмерността на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание, в случай, че имотна вреда няма, според работодателя се касае за „ опит”. Петият материалноправен въпрос е този за лицето, което има право да налага дисциплинарно наказания и приложението на чл. 192 ал.2 от КТ .Според касатора, въззивният съд е приел заповедта за редовна при неустановеност на лицето ,положило подпис за работодателя ,което разрешение противоречи на цитирана и приложена практика на ВКС (реш.№2092 от 2002 на ІІІ г.о, реш.852 от 1999 на ІІІ г.о на ВКС ) Изтъква се противоречие по поставените въпроси,тъй като по обстоятелството „ опит за кражба”, изтъкнато в заповедта, не са искани обяснения, а посочването му сочи на нейната немотивираност. Ответникът КЗ [фирма] е заявил отговор, с който оспорва доводите на касатора по същество. Не е заявил претенция за разноски. Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК, подадена е в срок от легитимирано лице След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея. По поставените в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи и втори въпрос принципно следва да се изтъкне ,че общата им формулировка не отговаря на съдържателните изисквания за конкретност и няма връзка в фактическтите предпоставки по делото,обусловили решаващите изводи на съда Определението „опит за кражба„ е квалификация ,а не факт, така е приел в решаващите си мотиви и Варненски окръжен съд, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Обясненията са били поискани и дадени по повод „станалото”, т.е по повод на фактите, а не по повод на квалификациите, което е обусловило и решаващия извод за спазена процедура по чл. 193 от КТ .В този смисъл е практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК(реш.№688 от 2010 по гр.д. № 114/1009 ІV г.о ,реш. № 392 от 22.06.2010г гр.д № 843/2009 ІV г.о ) и въззивното решение е съобразено с нея. Заповедта е приета за мотивирана не защото съдържа квалификацията „ опит за кражба „ а защото в нея са описани действията на работника по време и място. Това именно е изискването, изведено от константната практика на ВКС ,включително в решение №464 от 2010г по гр.д. № 1310/2009 ІV г.о ,реш.№ 395 от 2010г по д.№1629/2009 ІІІ г.о, реш. № 304 от 2010г по гр.д№ 723/2009 ІV г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК. .Въззивното решение не е в противоречие с тази практика по прилагането на чл. 195 ал.1 от КТ.Следва да се добави, че от приложените решения на въззивни съдилища защитата на касатора извежда не може да извежда доводи за противоречие ,без конкретен правен въпрос. По третия въпрос от изложението, основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК също не е налице. Фактическите признаци на основанието по чл. 190 т.4 от КТ „злоупотреба с доверие” поначало не се свързват с посочване и доказване на причинени вреди на работодателя ,не е необходимо и да са настъпили такива .В задължителната практика на Върховен касасационен съд по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК (виж реш. № 464 от 25.05.2010г гр.д. № 1310/2009г ІV г.о, реш.№395 от 01.06.2010г гр.д№1629/2009г ІІІ г.о,реш.№ 304 от 02.07.2010г по д.№723/2009г ІV г.о и реш. № 3 от 02.02.2011г д.№1000/2010г ІV г.о. и др. ) е ясно указано ,че не дадената от работодателя квалификация, а фактическите признаци на посочените в заповедта нарушения са от решаващо значение. Съдът е отхвърлил иска, като е приел да е извършено конкретно нарушение на трудовата дисциплина, при безпротиворечиво установени действия, несъвместими с Правилника за вътрешния ред и задълженията на работника .Решението е в съответствие с цитираната по- горе практика .Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и по четвъртия поставен въпрос. При случай на неуспешен,париран опит за отнемане на продукция, наличието на материална вреда за работодателя не е от решаващо значение за тежестта на нарушението, а от тук и за тежестта на наказанието. Нарушенията са преценени от решаващия съд като сериозни и обуславящи най- тежкото наказание, изложени са подробни мотиви в този смисъл, с което е спазено изискването за преценка. Тази преценка е различна при различните случаи, поради което съдът не приема довод за противоречиво разрешаван правен въпрос .Формулираната като въпрос теза в изложението, че щом се касае за опит ,то нарушението не е тежко е дисциплинарно уволнение не следва да се налага, е несъстоятелна, не се подкрепя от цитираните и приложени решения от казуалната практика на ІІІ г.о на ВКС. Петият от поставените въпроси няма отношение към решаващите изводи на съда. Заповедта е приета за изходяща от работодателя ,подписана от лице ,представляващо работодателя в правомощието да упражни дисциплинарна власт, тъй като с иска не е бил въведен като спорен факта на тази надлежност, т.е решаващото съображение на съда е от процесуално- правно естество. Материалнопрваният въпрос кое лице има право да налага наказанието,така поставен в изложението, би се оказал от значение за изхода на делото ако се установи ,че автор на заповедта не е представител на работодателя. Въпросът се е оказал извън спорния предмет ,извън предмета на доказване. За да бъде същия относим по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК ,следва да е бил включен в предмета на делото и решаващо произнесен от въззивния съд,което условие липсва. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.