Определение № 4760 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7098/20.01.2026 година, подадена по пощата на 17.01.2026 година, от „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, срещу решение № 7433/05.12.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 5248/2025 година. С въззивното решение на Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение № 16 873/16.03.2024 година, поправено с решение № 4469/16.03.2025 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 119-ти състав, постановени по гр. д. № 69 715/2023 година, с което по предявени от А. П. Г. срещу „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Г. от длъжността „старши стюард“, извършено със заповед № 276/01.11.2023 година на управителя на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, на основание чл. 330, ал. 2, т .6 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, като Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В подадената от „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от А. П. Г. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационна жалба А. П. Г. е подал отговор на същата с вх. № 30 314/05.03.2026 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 7433/02.12.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 5248/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено. „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 17.12.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 7098/20.01.2026 година, като е подадена по пощата на 17.01.2026 година. Поради това, предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че страните по делото не спорели, а и от представените по делото писмени доказателства се установявало, че те били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което А. П. Г. бил изпълнявал при „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София длъжността „старши стюард“, както и че трудовото правоотношение с Г. било прекратено от ответника на основание чл. 330, ал. 2, т .6 от КТ със заповед №227/01.11.2023 година, във връзка с оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 276/01.11.2023 година. Дисциплинарното наказание било наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ–за неизпълнение на възложената работа, както и на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ–за уронване на доброто име на предприятието. Съгласно изложеното в заповедта, Г. бил извършил нарушенията на трудовата дисциплина като на 08.10.2023 година напуснал своеволно своя екипаж, без да предупреди своя командир и без каквото и да било обяснение, нарушавайки правилата и задълженията си съгласно Ръководство за работа на кабинен екипаж (т. 1.5.3 Старши стюард, ORO.CC.200). Вместо да се пребазирал с полет на авиокомпанията AIZ 211 на 08.10.2023 година на самолет „Airbus 320“ с маршрут Тел Авив–Атина, след който следвало да изпълни полет от Атина до Париж (вместо първоначално планирания за деня полет Тел Авив-Барселона-Тел Авив), Г. самоволно бил решил да се качи като пътник на другия самолет на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, „Boing 737“ с дестинация Ларнака. С това си поведение А. П. Г. бил извършил нарушение на трудовата дисциплина, а именно неизпълнение на възложеното от работодателя, неспазвайки указанията всички екипажи на „Airbus 320“ да се пребазират в Атина с полет AIZ 211, както и неспазване на правилата и задълженията, съгласно Ръководство за работа на кабинен екипаж (т. 1.5.3 Старши стюард, ORO.CC.200). Неспазването на указанията било довело до неизпълнение на възложения полет Тел Авив–Барселона–Тел Авив, впоследствие променен на Атина–Париж, което било основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Въпреки, че нарушението било еднократно, работодателят бил определил същото като тежко, тъй като било осъществено при неспазване на служебно установената йерархия, без да бил уведомен командира на „Airbus 320“ и било довело до неосъществяване на планирания впоследствие полет Атина-Париж. На следващо място, А. П. Г. бил споделил в социалните мрежи съобщение, подкрепящо групировката „Хамас“, като съзнавал, че подлежи на проверка от отдел „Сигурност“ на израелската авиокомпания, чийто полети обслужвал, което водело до накърняване репутацията на работодателя. Също така нарушението било определено като тежко, въпреки че било еднократно, доколкото било извършено умишлено и в момент, когато са се били преустановявали отношенията с израелската авиокомпания, въпреки дългосрочно поетите ангажименти от работодателя. Съгласно посоченото в заповедта, проверка за извършените нарушения била извършена във връзка с доклад на Директор Полетни операции от 31.10.2023 година. От А. П. Г. били изискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, каквито били дадени. От същите се установявало, че Г. не считал за своеволно напускането на екипажа си, предвид извънредната обстановка в Израел на 07-08.10.2023 година, а двата полета на работодателя от 08.10.23 година считал за евакуационни. Дадените от служителя обяснения не били счетени за основателни и при оценката си по реда на чл. 189 от КТ дисциплинарно-наказващият орган приел, че следвало да наложи на Г. наказание „дисциплинарно уволнение“. Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата, била редовно връчена на Г. на 03.11.2023 година, от която дата на основание чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смятало за наложено на работника. От същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ изявлението на работодателя било проявило преобразователния си ефект на прекратяване на трудовото правоотношение на А. П. Г.. Дисциплинарното наказание „уволнение” се налагало, когато било налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явявало съответно. Същевременно законът поставял изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивирането на заповедта, спазването на преклузивни срокове и получаването на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания била за работодателя. От ангажираните по делото писмени доказателства се установявало, а не се и спорело между страните, че дисциплинарното било е наложено при спазване установената в чл. 193 от КТ процедура. В тежест на носителя на дисциплинарната власт било да установи, че описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние било извършено от наказания служител, и че същото представлявало виновно неизпълнение на трудовите задължения, установени с нормативен акт, трудовия договор или законно разпореждане на работодателя. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установявало, а не било и спорно между страните, че А. П. Г. не бил разпределен от работодателя за евакуация с полета, с който се бил евакуирал, а с по-късен полет (съдебния протокол от откритото съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 година) Безспорно било също и че А. П. Г. не бил изпълнил полета Атина–Барселона на 08.10.2023 година. Неоснователни били оплакванията във въззивната жалба на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, че първоинстанционният съд не бил обсъдил посочените, обявени за безспорни, обстоятелства. От значение в случая било, дали същите обосновавали извод за твърдяното неизпълнение на задължения на ищеца. За установяване на същите, по делото били ангажирани длъжностна характеристика и извлечение от Ръководство за работа на кабинен състав, където в т. 1.5.3. детайлно били посочени задълженията на старшия член на кабинния екипаж, доброто познаване на които било посочено в т. 1 от „Длъжностни задължения“ в длъжностната характеристика. От същите се установявало, че А. П. Г. бил длъжен да се явява 60 минути преди часа на отпътуване, в изискуемото състояние (в добро здраве, с униформа и други); да се качи на борда 40 минути преди STD за първия полет за деня; да проверява електронната си поща поне веднъж на 48 часа и да следи месечния график, който се изпраща по ел. поща в края на предходния месец и други. Установявало се от свидетелските показания, че на 07.10.2023 година А. П. Г. и свидетелката Б. се намирали в гр. Тел Авив във връзка с работата си в „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София. В града двамата били настанени в близко разположени сгради. Чували се били сирени и се налагало екипажите на самолетите да се крият в бункери. Около 19. 00 часа се бил явил един от инструкторите на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София и съобщил, че екипажите се изтегляли. Впоследствие свидетелката получила сведения, че екипажите ще се изтеглят от града, като бил даден кратък срок да събере багажа си. Свидетелката и А. П. Г. били евакуирани с едни и същи полет, осъществен с „Boing 737“. Свидетелката изрично била посочила, че никой от пътуващите с полета не бил върнат с обяснение, че следвало да се евакуира с друг полет. Ангажирано по делото още с исковата молба било електронно съобщение, изпратено на 07.10.2023 година от служител на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София до екипажите на дружеството, според което, към Израел били изстреляни ракети. Дадени били инструкции за безопасност. На 08.10.2023 година служител на дружеството изпратил до всички екипажи на „Airbus“ в Тел Авив електронно съобщение, според което ситуацията в града ескалирала. Екипажите се предупреждавали, че планирания за следващия ден полет от Тел Авив до Атина щял да се осъществи със закъснение и всички екипажи следвало да пътуват с този полет. По-късно самолетът щял да извърши полет до Барселона, а екипажът, извършващ полета, щял да остане в Барселона за една нощувка. От представения по делото дневен наряд за 08.10.2023 година се установявало, че А. П. Г. бил планиран да осъществи на посочената дата полети Тел Авив–Атина, Атина–Тел Авив, Тел Авив–Барселона и Барселона--Тел Авив. В същия смисъл било и заключението на изслушаната по делото техническата експертиза. От същата се установявало и че на полета от Тел Авив за Атина с номер AIZ211 на 08.10.2023 година било имало 148 пътника. Като обсъждал всичко това, въззивният съд споделял извода на първоинстанционния съд, че от събраните доказателства не се установявало с категоричност неизпълнение от страна на А. П. Г. на възложената му работа. Липсвали ясни и недвусмислени указания от страна на работодателя относно това кой служител с кой от двата полета следвало да се евакуира, поради което не можело да се приеме, че качвайки се на първия възможен полет (полетът на „Boing 737“ бил излетял по-рано от този на „Airbus 320“), който бил именно на компанията–работодател, специално с цел евакуация (от свидетелските показания се установявало, че полетът не е бил от редовно планираните–на него са се били качили само служители на компанията), без на Г. да било изрично указано, че следвало непременно да изчака втория полет и без достъп до борда да му бил отказван, последният бил осъществил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, и то тежко, в степен годна да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Следвало да се съобразят и свидетелските показания за това, че информацията, дадена на служителите, е че ги „изтеглят от държавата“, като при вземането им от хотела с бус за летището, без обяснение, им било казано, че едни тръгват, а други остават, като за А. П. Г. свидетелката заявявала, че била чула от някой от инструкторите или старши стюард, че А. П. Г. идва с тях–която информация впоследствие се била потвърдила, след като го вдялала на летището. Липсвали твърдения, както и доказателства, качването на Г. на първия евакуационен полет да било попречило да се осъществи втория планиран полет- от Тел Авив за Атина с номер AIZ211 на 08.10.2023 година. Що се касаело до неизпълнението на полета Атина-Париж, на което се позовавал работодателят–нямало доказателства по делото такъв полет да бил възлаган на А. П. Г.. Видно от обсъдените доказателства било, че, за 08.10.2023 година са му били възложени полети до Атина и обратно, след което до Барселона и обратно. Нямало данни нито кога бил променен полета от Атина, с насочване за летище „Шарл де Гол“, вместо за Барселона, нито това да било съобщавано на Г., нито съгласно длъжностната си характеристика той имал задължение за изпълнение на полет, който не се съдържал в дневния наряд. Общото уведомление до екипажите, изпратено на 08.10. от служителя С. Б. по електронен път, не можело да се приеме за изрично възлагане на работа, още повече, че същото касаело отново полет Атина-Барселона, а не за Париж. Затова въззивният съд споделял крайния извод на първоинстанционния съд, че не се установявало твърдяното неизпълнение на конкретно възложена от работодателя работа. Що се касаело до твърдените от работодателя действия на А. П. Г., с които доброто име на предприятието било уронено, въззивният съд изцяло споделял мотивите на първоинстанционния съд относно това, че извършването им не се установявало по делото от събраните доказателства- екранна снимка на една от така наречените „социални мрежи“, съдържаща изявления, направени неизвестно от кого, а и в чието съдържание, видно от представения превод, не се съдържало споменаване на групировката „Хамас“. Съдебната практика била константна, че за да било налице уронване на доброто име на предприятието, следвало работникът или служителят с поведението си пред трети лица да бил създал предпоставки за злепоставяне или накърняване доверието към работодателя. Доколкото по делото не се установявало твърдяното от работодателя поведение да е било осъществено от служителя, следвало да се приеме и че нарушението на трудовата дисциплина не било осъществено. Следвало да се споделят и мотивите на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят имал право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание той бил длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, както и поведението на работника или служителя. Дисциплинарното минало и субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина били част от тази преценка и това било видно от текста на закона. Основният критерий бил тежестта на нарушението, установено с неговата обективна и субективна характеристика, обстоятелствата, при които било извършено нарушението, относими към параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението и поведението на работника или служителя, като комплекс от елементи, които съставлявали неговата трудова характеристика. В конкретния случай, дори да се приемело, че А. П. Г. бил получил изрични и ясни указания да се евакуира с полета за Атина с номер AIZ211 на 08.10.2023 година (за което по делото нямало данни), като с неявяването си за този полет, за изпълнението на който е бил и планиран като член на екипажа, същият бил допуснал неизпълнение на възложената работа, то не можело да не се съобрази факта, че процесните събития се развивали в извънредна обстановка, размяна на въздушни удари от и към Израел-факти, за които по делото не били събирани нарочни доказателства, защото били ноторни, а от свидетелските показания се установявало и усиленото сигнализиране на 07.10.2023 година със сирени, че населението следвало да се укрие в бункери. Установявало се още, включително от свидетелските показания, че служителите били информирани от самата компания за ескалацията на обстановката, за нейната динамичност, дадени били указания за безопасност, а към 22. 00 часа на 07.10. вече били получили указания, че ще ги изтеглят от страната до 1-2 часа и следвало да се приготвят спешно, както последното насочвало именно на спешна евакуация, а не на пребазиране, в какъвто смисъл били твърденията на работодателя. Житейски обосновано и логично било желанието на А. П. Г. при това положение да искал да напусне страната при първа възможност, поради което дори да се приемело, че качвайки се на първия, вместо на втория полет, той бил допуснал нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд намирал, че тежестта на такова нарушение била недостатъчна за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, а останалите твърдени нарушения изобщо не се установявали по делото. Неоснователно било и позоваването във въззивната жалба на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София на тежестта на дисциплинарните нарушения при оказано от работодателя по-високо доверие и по-висока степен на отговорност при извършването на работата от наказания служител. В случая отговорностите на А. П. Г. не съответствали на обсъжданите критерии, доколкото трудовите му функции били единствено такива по изпълнение на поставени задачи, при спазване на Ръководството за работа на кабинен състав, което действително предвиждало отговорност на старшия член на екипажа пред командира за провеждането и координирането на нормалните и аварийни процедури, като в последния случай очевидно ръководството реферирало към случаи на инциденти, възникнали във връзка или по време на полет, а не към форсмажорни обстоятелства, възникнали в държавата, където екипажът бил базиран, каквото без съмнение било масираното въздушно нападение, довело в крайна сметка до евакуация на екипажите на работодателя. Посоченото не сочело на по-високи от обичайните очаквания, а позоваването във въззивната жалба на категорията труд, която обичайно се извършвала при по-висок риск за живота и здравето, било напълно неотносимо. Затова, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като основателен правилно бил уважен от първоинстанционния съд и дисциплинарното уволнение на А. П. Г., извършено със заповед №276/01.11.2023 година от Управителя на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, представлявано от управителя С. Т. Т., било отменено. Тъй като във въззивната жалба на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София липсвало конкретно оспорване и не се излагали никакви съображения по отношение иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, въззивният съд не намирал основание за промяна изводите на първоинстанционния съд и по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка бил ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София е поискало въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите за това: 1./ Следва ли при оспорване на дисциплинарно уволнение съдът да отрече наличието на неизпълнение на възложена работа по чл. 187, т. 3 от КТ, когато неизпълнението е признато от служителя и е обявено за безспорен факт по чл. 146 от ГПК, а възлагането на работата се установява от представен и приет по делото наряд (roster), въз основа на който работникът е планиран за изпълнение на конкретен полет? и 2./ Следва ли съдът да приема за недоказани факти, които са приети като безспорни между страните в процеса, както и да не признава доказателства. неоспорени от насрещната страна?. В изложението си п „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по тези въпроси по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не е посочило съдебна практика на ВКС, която е разрешила тези въпроси в противоречие с обжалваното решение на Софийски градски съд, нито е представило преписи от съдебни актове установяващи такава практика. Налице е обаче второто сочено от „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 7433/02.12.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 5248/2025 година, по подадената срещу него от „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, касационна жалба с вх. № 7098/20.01.2026 година и такова трябва да се допусне. На „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 25.22 € по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение