Определение № 3423 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл.295, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за активно лечение (СБАЛ) по детски болести- „Проф. И. М.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор д-р Б. Н. З., чрез пълномощника му по делото адв. С. М., против Решение №7490 от 19.12.2025г. по в. гр. д. №8315/2025г. по описа на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение № 17485 от 26.10.2023 г. по гр.д. № 56447/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, с което е било признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на ищцата В. Й. Й.- Д., извършено със заповед № ЧР-09-295/28.09.2022 г. на изпълнителния директор на СБАЛ по детски болести „Проф. И. М.“ ЕАД. Възстановена е ищцата В. Й. Й.- Д. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „старши рентгенов лаборант“ при СБАЛ по детски болести „Проф. И. М.“ ЕАД, и е осъден ответникът СБАЛ по детски болести „Проф. И. М.“ ЕАД да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ на ищцата В. Й. Й.- Д. сумата от 11151,18 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 01.10.2022г. до 31.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (14.10.2022г.) до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. Й. Й.- Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. А. Т., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: Въззивното производство пред СГС е протекло по реда на чл.294 от ГПК след като с решение на ВКС на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК е било отменено Решение № 3225/30.05.2024г. по гр.д. № 3268/2024 г. по описа на СГС, IV-Е състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС от фазата на съдебно дирене с указания за допускане на разпит на свидетел. При повторното разглеждане на делото и произнасянето по предявените искове въззивният съд е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по трудов договор от 18.01.2018г., по което ищцата В. Й. Й.- Д. е заемала длъжността „старши рентгенов лаборант“ в СБАЛ по детски болести „Проф. И. М.“ ЕАД. Същото е било прекратено със Заповед № ЧР-09-295/28.09.2022г. на изпълнителния директор на ответната болница, връчена на ищцата на 30.09.2022г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповедта дисциплинарното наказание е било наложена на ищцата за две групи нарушения, а именно- недобросъвестно и без полагане на дължимата грижа не определила свои заместник/заместници за периода на използвания от нея платен годишен отпуск - от 12.09.2022г. до 23.09.2022г., поради което възникнали затруднения при справянето с технически проблем в отделението по образна диагностика, възникнал на 15.09.2022г. с рентгенографската маса, и изготвяне от началото на 2022г. на месечен работен график и график за разположения и извънреден труд на медицинските специалисти по нефункционален и хаотичен начин, който пречи на работата на отделението по образна диагностика. Преди налагане на наказанието на 26.09.2022г. на ищцата е била връчена покана до края на работния ден да представи писмени мотивирани обяснения защо в периода на ползвания от нея отпуск (12.09.-23.09.2022г.) е посочила за свой заместник Б. Ф., след като е знаела, че за периода 12.09.-16.09.2022г. същата ползва свободни дни по график и това би затруднило работата в отделението, както и дали е давала устна/писмена забрана към други служители в отделението да подават заявки за извършване на ремонтни дейности на апаратурата в същото отделение и с какви съображения. Съдът е приел, че обстоятелствата, за които от ищцата са поискани обяснения, се отнасят само до първата част от описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а не и до втората група нарушения, за които от ищцата не са били искани обяснения съгласно чл. 193 КТ. Посочил е, че в отговора на исковата молба ответникът- работодател не е навел твърдения от ищцата да са били искани обяснения за същите, а по-късно наведените такива, че обясненията са били изискани устно, са преклудирани на основание чл. 133 ГПК и доказателства в тяхна подкрепа не следва да се събират, поради което направеното искане за допускане на разпит на един свидетел е неоснователно. По изложените съображения съдът е приел, че поради посоченото нарушение на чл.193 от КТ ответникът не е имал валидно основание да налага дисциплинарно наказание на ищцата за втората група нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта (извън конкретния случай на проблем с апаратурата, възникнал в периода на платен годишен отпуск на В. Й. през м. септември 2022 г.), поради което и не се налага да бъде обсъждано по същество дали описаните в тази част нарушения действително са били извършени от ищцата. По отношение на първата група дисциплинарни нарушения съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че са били извършени отчасти от ищцата. В писмените си обяснения по реда на чл. 193 КТ същата е признала, че за периода на отпуска й от 09.09.2022г. до 23.09.2022г. е посочила като свой заместник Б. Ф., като не е съобразила, че е следвало да посочи и втори заместник за дните, които Ф. използва като свободни (14-16.09.2022г.). Ищцата е била единственият служител, който е изпълнявал длъжността „старши рентгенов лаборант“ в отделението и е отговаряла за състоянието на медицинската апаратура в кабинета и целесъобразното разходване на материали и консумативи, както и на лекарствени средства, като несъмнено при отсъствието й същата е следвало да посочи заместник, който да е в състояние да изпълнява възложените й функции с оглед нормалното протичане на работния процес в отделението по образна диагностика. В случая ищцата е била длъжна да съобрази, че за част от периода на отпуска й посоченият заместник също ще ползва почивни дни, за които е следвало да бъде определено друго лице, което да е в състояние да изпълнява трудовите й функции в случай на необходимост. От приетите по делото писмени доклади, изготвени от служителите на болницата в рамките на образуваното срещу ищцата дисциплинарно производство, както и от събраните гласни доказателства се установява, че на 15.09.2022г. Б. Ф. е ползвала свободен ден и при възникване на технически проблем с рентгеновия апарат първоначално не е имало служител, който да инициира процедурата по ремонтиране на апаратурата. Свидетелката Г. И. Т., заместник-директор на болницата към този момент, разказва, че е била уведомена за проблема с апарата на посочения ден от главната медицинска сестра А. В., която я информирала, че дежурният лаборант не може да се свърже с ищцата, а поради забрана от последната друг не можел да извика техник. Свидетелката разпоредила да се извика техник и уведомила директора с доклад за случая, след като установила, че посоченият от ищцата заместник не е на работа, тъй като ползва по график свободни дни. Съдът е кредитирал показанията на свидетелката Т. като ясни, последователни и непротиворечиви, с изключение на твърдението за наличие на забрана от ищцата друг служител от отделението да подава заявки за ремонт на апаратурата, доколкото в тази част показанията на свидетелката Т. са косвени- не възпроизвеждат лични впечатления на разпитаното лице, а твърдения на друго лице (главната мед. сестра В.), които остават неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото. В същия смисъл са и показанията на разпитаната пред въззивната инстанция (съобразно задължителните указания на ВКС) свидетелка К. Ж. Ч.- П., която през процесния период е работила като рентгенов лаборант в отделението, подчинен на ищцата, и на 15.09.2022г. е установила технически проблем с рентгеновата маса, за решаването на който при отсъствието на ищцата и заместника й Б. Ф. се е обърнала към главната сестра А. В.. Свидетелката е категорична, че В. Й. никога не е налагала забрана на останалите служители в отделението и не е възразявала те да подават заявки за ремонт на апаратурата, но с оглед длъжността й тя е била съответният служител в йерархията, който е следвало да предприеме тези действия, а и е имала отношения с техническата поддръжка в болницата и сервизния техник, затова и никой друг не се е обаждал за ремонти на апарата. Свидетелката допълва, че още същия ден, докато е била в отпуск, ищцата се е обадила на техник, който е дошъл и е отстранил проблема (дефектирал главен предпазител преди ел. таблото на рентгеновия апарат), като апаратът е възстановил работата си до края на работния ден. При така установените факти съдът е приел, че пропускът на ищцата да посочи второ лице като неин заместник за дните й на платен годишен отпуск, в които заместникът Б. Ф. е ползвала свободни дни, е нарушение на трудовата дисциплина. Според съда обаче същото не може да обоснове налагане на дисциплинарно уволнение, поради което наложеното дисциплинарно наказание на ищцата е в разрез с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Посочил е, че съгласно трайната съдебна практика преценката на тежестта на нарушението следва да се основава на всички обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение- характерът на извършената дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. В случая по делото се установява, че макар и ищцата да е пропуснала да посочи свой заместник, който да е на работа на посочения ден- 15.09.2022г., същата е предприела незабавно и по време на ползвания от нея разрешен платен годишен отпуск всички необходими мерки, за да осигури техник в отделението и проблемът с рентгеновия апарат е бил своевременно отстранен в рамките на същия ден. От описаното незаконосъобразно поведение на ищцата (нейното бездействие да посочи втори заместник) не са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици за работодателя, доколкото работата в отделението, макар и временно затруднена за няколко часа, е продължила нормално през останалата част от периода на отсъствие на ищцата. Ето защо констатираното еднократно нарушение на трудовите задължения на В. Й. не може да обоснове тежест на нарушението, налагаща уволнение на служителя, който е проявил инциативност дори по време на отпуска си и от дистанция е извършил необходимото за разрешаване на проблема. В допълнение съдът е посочил, че по делото не се установява ищцата да е имала други нарушения на трудовата дисциплина, като до процесния случай в продължение на повече от четири години е изпълнявала безпроблемно длъжността си на „старши рентгенов лаборант“ в отделението по образна диагностика на ответната болница. По така изложените съображения съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконно предвид несъответствието му с тежестта на извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина. Ето защо предявеният конститутивен иск за отмяна на незаконното уволнение, както и исковете за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, са приети за основателни и уважени. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти? Относно възможността на работодателя в съдебно производство за проверка законосъобразността на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ да докаже посредством гласни доказателства, че ищецът- работник/служител е бил поканен да даде обяснения, тоест да докаже надлежно изпълнение на задълженията си по чл. 193 от Кодекс на труда (КТ); Относно настъпването на преклузията за посочване на доказателствени средства в бързото производство и приложението на разпоредбата на чл. 312, ал. 2 от ГПК, във връзка с последиците по 313 от ГПК; Относно законността на уволнението, когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193- 195 КТ само за част от нарушенията, извършени от работника/служителя; Относно формата на обясненията на работника/служителя и дали работодателят може да изисква устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство, както и дали е необходим нарочен акт за образуване на това дисциплинарно производство; След като е изискал и събрал обяснения на служителя по реда на чл. 193 от КТ, дължи ли работодателят обсъждането им с оглед изискването по чл. 195, ал. 1 от КТ да бъде мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание? Твърди се, че при формиране на извода, че констатираното еднократно нарушение на трудовите задължения на В. Й. не може да обоснове тежест на нарушението, налагаща дисциплинарно уволнение на служителя, възивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1./ Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните; 2/. Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение. 3/. Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя? 4/. По въпроса за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение. 5/. За приложението на чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарно наказание от работодателя. 6/. За преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача. 7/. Следва ли при преценката по чл. 189, ал.1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя. 8/. Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 от КТ и по специално поведението на служителя и за това може ли критерият по чл. 189, ал. 1 от КТ-поведението на служителя-да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до потежко такова. 9/. Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание. 10/. Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В случая обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно. Не са налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното му обжалване. Формулираните във връзка с това основание правни въпроси, по които се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и които са от значение за изхода на спора, обобщено се отнасят до отказа на съда да допусне поискания от касатора свидетел за установяване на втората група нарушения на трудовата дисциплина, и до преценката му, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание не съответства на извършеното от нея нарушение. С оглед решаващите мотиви на въззивната инстанция неотносими към предмета на делото са въпросите дали работодателят може да изисква устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство, и необходим ли е нарочен акт за образуване на дисциплинарно производство, както и дължи ли работодателят обсъждането на обясненията на работника/служителя с оглед изискването по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Произнасянето на съда в обжалваното решение по правните въпроси, свързани с искането на касатора за допускане до разпит на свидетел, не противоречи, а е в съответствие с разпоредбата на чл.294, ал.1 от ГПК и формираната по приложението й съдебна практика. Посоченото искане е било оставено без уважение като преклудирано и при първото въззивно разглеждане на делото, а доводите на касатора за допуснато в тази връзка съществено нарушение на съдопроизводствените правила са приети за неоснователни от ВКС с Решение №431 от 09.07.2025г. по гр.д.№3254/2024г., трето г.о., в което е прието, че след като с отговора на исковата молба ответникът не е излагал твърдения за поискани устни обяснения за втората група нарушения, то направеното впоследствие доказателствено искане за тези обстоятелства правилно не е било уважено като преклудирано. С така постановеното решение касационната инстанция е отменила въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с отказа на съда да допусне поискания свидетел за първата група нарушения по заповедта за уволнение и е върнала делото на въззивния съд с указания за допускане само на същия. Съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане. Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС /Решение №193/04.07.2011г. по гр. д. № 1649/2009г., IV г. о.; Решение №83/26.03.2013г. по гр. д. №799/2012г., II г. о.; Решение №294/18.10.2013г. по гр. д. №1276/2012г., IV г. о.; Решение № 18/22.07.2014г. по т. д. №25/2013г., II т. о.; Решение № 93/05.07.2016г. по гр. д. № 192/2016г., II г. о.; Решение № 198/11.04.2017г. по т. д. №126/2016г., I т. о.; Решение №60042/26.07.2021г. по т. д. №242/2020г., I т. о.; и др./ указанията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. В случая при новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, като е допуснал поискания от касатора свидетел за нарушенията по първата част от заповедта и е оставил без уважение като преклудирано отново направеното от него искане за свидетел за установяване на втората група нарушения. Предвид горното произнасянето на съда е в съответствие със задължителните указания на ВКС и съдебната практика. Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и по отношение на разрешения от съда правен въпрос за съответствието между извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение и наложеното й с оспорената заповед дисциплинарно наказание. При произнасянето си по посочения правен въпрос съдът не е допуснал противоречие, а се е съобразил с формираната по приложението на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ съдебна практика, като е отчел и взел предвид посочените в разпоредбата критерии при определяне на дисциплинарното наказание, а именно- тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, за което е изложил съответните съображения в решението. Правилността на направения от съда извод, че уволнението е незаконно, тъй като наказанието е несъответно на нарушението, не може да бъде проверяван в производството по чл.288 от ГПК по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба след евентуално допускане на такова. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по касационната жалба направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1500 евро. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,