Определение № 459 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 379/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена „ФРАН Ц- МАРИ“ЕООД [населено място], с ЕИК-[ЕГН] чрез адв. Б. В. от АК. Бургас, против въззивно решение №359/11.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №1459/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено Решение № 260835/08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 8485/2020 г. на Районен съд - Бургас в частта му, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Х. И., и в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.220, ал.1 от КТ, за осъждане на С. Х. И. да заплати на „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК-102921716, сумата от 1470 лв. -обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с мораторна лихва в размер на 173. 95 лв., за периода от 19.11.2019 г., до 17.01.2021 г., както и законната лихва от датата на иска-18.02.2021 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Спазил ли е ищецът срока за оспорване по съдебен ред на наложеното му дисциплинарно наказание, ако по делото са налице безспорни доказателства, в това число собствените му изявления, че е знаел за наказанието, но е осуетил връчването на заповедта на работодателя?“. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III г. о., а също така, че в тази му част съдебния акт е очевидно неправилен; 2. „Следва ли да се счита уведомен за извършено дисциплинарно нарушение законния представител на работодателя в хипотезата на ползван по време на нарушението от него отпуск поради временна нерабоспособност и лечение извън населеното място, в което е установено седалището му?“. Сочи се, че касационното обжалване на въззивното решение по този въпрос следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК; 3. „От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание при приет в дружеството - работодател Правилник за вътрешния трудов ред, съгласно чиито разпоредби комисия следва да изясни причините за неявяване на работа на работника и докладва писмено на работодателя?”. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС, в което е прието, че работодателят може да се счита уведомен с получаване на доклад за извършеното нарушение и Решение № 266/26.09.2011 г. по дело № 311/2011 г. на ВКС, III г.о.; 4. „На кое действие следва да се придаде първостепенно значение за спора, респ. кое действие е първо по право - започнатата от работодателя дисциплинарна процедура по наказване поради неявяване на работа в продължителен период от време или отправеното от служителката предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение след започнала дисциплинарна процедура?“ Сочи се, че касационното обжалване на въззивното решение по този въпрос следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и 5. „Независимо от цената на иска, дължи ли работникът обезщетение за неспазено предизвестие, ако в отправеното до работодателя такова с конкретна дата не е заявил изрично, че няма да го отработи, но въпреки това не се явява на работа в срока на предизвестието?“. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение №.873/18.01.11 по г.д.№.1757/09, IV ГО, Решение №.413/17.08.10 по г.д.№.1804/09, IV ГО, Решение №.573/30.10.09 по г.д. №.5163/08, II ГО, Решение №.289/18.11.14 по г.Д.№. 1289/14, IV ГО, Решение №144/23.02.10 по г.д.№.3101/08, V ГО. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК С. Х. И. не е подала писмен отговор и не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че по силата на Трудов договор №11/10.11.2015 г. С. И. е работила на длъжност "крояч" на пълно работно време в ответното дружество с основно месечно възнаграждение 413 лева. В т. 8 от договора е уговорен срок на предизвестие три месеца при прекратяването му, и за двете страни. Трудовият договор с ищцата бил прекратен със Заповед № 5/30.12.2019 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение", поради това, че не се е явила на работа в два и повече последователни работни дни - 7, 8, 9 и 10 октомври 2019 г. и следващите работни дни. Преди издаване на заповедта, е бил съставен Протокол от 07.10.2019 г., в подписан от лицата: М. Н., С. И., Н. Г., П. Г. и Г. П., видно от който на 07.10.2019 г. С. И. е посетила шивашкия производствен цех на "Франц Мари", находящ се на [улица], като заявила, че повече няма да идва на работа. С Докладна записка от 28.10.2019 г., изготвена от М. Н. и С. К., съгласно чл.30 т.1 и т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, управителя на дружеството работодател е уведомен, че С. И. не се явява на работа, за което е съставен протокол от 07.10.2019 г. /който прилагат като приложение/, и че същата до момента на съставяне на докладната записка не се явява на работните си места. Със Заповед № 3 от 30.10.2019 г. от управителя на "Франц Мари" ЕООД възложено извършване на проверка за причината за отсъствието на С. И.. В Докладна записка от 11.11.2020 г. е посочено, че са изпратени писма с обратна разписка до лицето за искане за обяснение за причините за неявяване на работа и покана за явяване на работните си места, които са се върнали непотърсени. Направено е предложение да се изпратят за втори път писма. С Докладна записка от 27.12.2020 г. е работодателя е уведомен, че не е осъществен контакт със С. И. и писмата, изпратени до нея са се върнали непотърсени, и че от 07.10.2020 г. лицето не се явява на работа и умишлено не получава писмата, с които се иска да даде обяснения, изпратени до адрес: [населено място], [улица], като изпратените суми за трудови възнаграждения е пощенски запис до същия адрес са получени от ищцата. Представени са и изпратени до С. И. две писма, с искане за даване на писмени обяснения по реда на чл.194 от ГПК до адрес [населено място], [улица] посочен мобилен номер, като видно от отбелязването на "Български пощи" АД, същите са върнати като непотърсени. С нотариална покана peг. №12597, том 5 на Нотариус В. Д., ищцата е отправила тримесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор от 22.04.2004 г. на длъжност счетоводител и трудов договор от 10.11.2015 г. на длъжност крояч, с "Франц Мари" ЕООД. Нотариалната покана е била връчена на управителя дружеството - М. И. на 18.10.2019 г. По отношение на срока за оспорване на заповедта за уволнение въззивния съд е приел, че същият не е изтекъл, тъй като заповедта за уволнение не е била надлежно връчена на работника. И. била индивидуализирана в трудовия договор и допълнителните споразумения към същия, с адреси, различни от този на който и била изпратена заповедта за уволнението, а освен това заповедта била изпратена за връчване на адреса на ответника с препоръчано писмо с обратна разписка, като по делото била налице обратна разписка за връчването, в която е отразено, че пратката е непотьрсена от получателя, т.е. не е налице редовно връчване. Прието е от въззивния съд, че процесната заповед е издадена от работодателя, след изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушението. Последния бил узнал към 10.10.2019 г., за извършените нарушения на трудовата дисциплина - неявяване на работа на 07.10.2019 г., 08.10.2019 г., 09.10.2019 г. и сл. работни дни от страна на С. И., и изпратил на същата дата искането си за даване на обяснения до служителката С. И.. Приел е, че обясненията по чл.193 от КТ не предхождат процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, а напротив, те трябва да бъдат снети в рамките на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Заповедта за уволнение била издадена на 30.12.2019 г., т.е. след изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушението. Поради това е приел, че уволнението на С. И., извършено със Заповед №5/30.12.2019 г. е незаконно. За да отхвърли иска по чл.220, ал.1 от КТ, за осъждане на С. Х. И. да заплати на „Франц-Мари“ ЕООД, ЕИК-102921716, сумата от 1470 лв. -обезщетение за неспазено предизвестие, и иска за мораторна лихва в размер на 173,95 лв., за периода от 19.11.2019 г., до 17.01.2021 г., въззивния съд е приел, че трудовото правоотношение не е било прекратено към момента на неявяване на работа на работничката, тъй като прекратяване преди изтичане на срока на предизвестие може да бъде извършено само при упражняване на субективното право на работничката, чрез отправяне на изрично волеизявление до работодателя за това и заплащане на съответно обезщетение съгласно чл.220, ал.1 от КТ. След като не се е явила на работа по време на срока на предизвестието, за работодателят възникнало правото да упражни своята дисциплинарна власт, като и наложи съответно дисциплинарно наказание и това не се променяло от факта, че с настоящия процес така наложеното наказание било прогласено за незаконно. В този случай следвало да се приеме, че трудовото й правоотношение е прекратено с изтичане на срока на предизвестие. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси: Първият въпрос в изложението, касаещ спазването от ищецът на срока за оспорване по съдебен ред на наложеното му дисциплинарно наказание, с твърдения, че по делото са налице безспорни доказателства, че е знаел за наказанието. Въззивното решение е постановено в съответствие с възприетите в практиката на ВКС правни разрешения. С решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г. на ІІІ г.о. е прието, че съгласно чл.195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която трябва да се връчи на работника или служителя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. Следователно законодателят е предвидил като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47, във вр. чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските услуги. Прието е, че дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. В случая, с оглед установеното по делото, няма доказателства за връчване на процесната заповед на ищцата. Като момент на узнаване на съществено съдържание на процесната заповед – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено, в случая с оглед данните по делото, следва да се приеме датата 17.11.2020 г., когато с писмо изх.№20077742 на Дирекция“ИТ“ [населено място], по повод жалба на И. от 25.08.2020 г. и допълнение от 26.10.2020 г., работникът е бил уведомен по повод направено от него искане, за съдържанието на Заповед № 5/30.12.2019 г. ИМ молба е предявена в съда на 23.12.2020 г., т.е. в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ. Третия въпрос в изложението, касещ момента, от който тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание при приет в дружеството - работодател Правилник за вътрешния трудов ред. Въззивното решение е постановено в съответствие с възприетите в практиката на ВКС правни разрешения по приложение на чл. 194, ал. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. С решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр.д. №1036/2011 г. на ІV г.о. е прието, че „откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения. Приетото от него, че процесната заповед № 5/30.12.2019 г. е издадена от работодателя, след изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушението, е в съответствие със събраните по делото доказателства, в т.ч. Протокол от 07.10.2019 г. и Докладна записка от 28.10.2019 г. /съставена на осн. чл.30 т.1 и т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред/. Въпроси втори и четвърти са фактически, а не правни - касаят установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не могат да обусловят селектирането на жалбата. Въпрос пети е общо поставен, не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения. Въззивният съд не е правил извод в контекста на питането. Дали изводите на въззивния съд, за отхвърляне на претенцията са законосъобразни или не е въпрос по съществото на спора и не предмет на производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.