Определение № 4653 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 698/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от МБАЛ „НКБ" ЕАД, [населено място], чрез пълномощник адв. Г. Г. от САК срещу въззивно решение № 5150/10.10.2023 г. по възз. гр. д. № 12813/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20054039/19.08.2021 г. по гр.д. № 62468/2020 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение, съдът на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на М. С. К., извършено със Заповед № 390/12.10.2020 г. и Заповед № 2968/12.10.2020 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „НКБ" ЕАД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ М. С. К. на заеманата до уволнението длъжност „Организатор" в звено „Административно-стопански блок" в ответната болница; и е осъдил касатора да заплати на К., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата 5460 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 13.10.2020 г. до 13.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „При липса на твърдение в исковата молба за нарушение по чл.193, ал.1 от КТ за поискването на обяснения преди уволнението, допустимо ли е съдът да се произнася по непосочени от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства?“; 2. „При преценка законосъобразността на уволнението, длъжен ли е съдът да вземе предвид всички описани в заповедта нарушения, които работодателят е посочил като основания за наложеното дисциплинарно наказание?“; 3. „Трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 от КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание?“; 4. „Има ли задължителна формално изискване искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника или единственото съдържателно изискване в закона е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата?“; 5. „3а да бъдат спазени изискванията на чл. 193 КТ достатъчно ли е по разбираем за работника начина да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение, „предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се възпроизвеждат факти от констатираните нарушения, както и признанието на работника, че е дал обяснения по фактите от заповедта. достатъчни ли са за да се приеме, че работникът е разбрал за какво се наказва ”, ,,с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 КТ допустимо ли е заповедта за дисциплинарно наказание да препраща към друг акт на работодателя, в случаи, че същият е доведен до знанието на работника и ,,следва ли да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от мотивите на същата би могло да се установи нарушението, за което е наказан работникът или служителят?“ и 6. „Относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея?“. По оставените въпроси се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: решение № 169/21.07.2014 г. по гр. д. № 5769/2013 г.,IV г.о. По втория въпрос се сочи противоречие с: решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г.о.; решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г., IV г.о.; решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., IV г.о.; решение № 66/25.03.2016 г. по гр. д. № 3298/2015 г., IV г.о.; решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г., IV г. о.; решение № 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., III г.о. на ВКС и др. По отношение на въпроси от трети до шести се сочи противоречие с: решение № 722/03.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г., IV г.о.; решение № 629/01.11.2010 г. по гр. д № 279/2009 г., IV г.о.; решение № 68/2014 г. по гр.д. № 3145/2013 г., IV г.о.; и решение № 270/2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. IV г.о.; решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на IV г.о; решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., IV г.о.; решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. IV г.о. и др. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата М. С. К. не е подала писмен отговор и не изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Въззивният съд е приел, че между от МБАЛ „НКБ" ЕАД и М. К. е било налице трудово правоотношение въз основа на сключен между страните трудов договор и допълнителни споразумения към същия, за изпълнение на длъжността „Организатор" в звено Административно-стопански блок. Със Заповед № 390/12.10.2020 г. и издадена въз основа на същата Заповед № 2968/12.10.2020 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „НКБ" ЕАД, на ищцата на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, за „системни нарушения на трудовата дисциплина", съставляващи липса на отразени регистрации от ищеца в началото и края на работния ден на посочени в заповедта за уволнение дати през м. септември 2020 г., което било нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187, ал.1, т.1, пр.3 от КТ или „неявяване на работа" в посочените работни дни - 02.09.2020 г.; 03.09.2020 г.; 08.09.2020 г.; 09.09.2020 г.; 10.09.2020 г.; 11.09.2020 г.; 14.09.2020 г.; 15.09.2020 г.; 16.09.2020 г.; 18.09.2020 г.; 24.09.2020 г.; 25.09.2020 г.; 28.09.2020 г. и 30.09.2020 г., т.е. за общо 14 работни дни. Установено е от въззивния съд, че преди налагане на наказанието от ищцата са искани писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ /заповед № 379/01.10.2020 г. изпълнителния директор на МБАЛ „НКБ" ЕАД с посочен срок за предоставяне на писмени обяснения до 14.00 ч. на същия ден/ защо в присъствената книга отразяваща регистрациите в електронната система за отчитане присъствието на работещите в МБАЛ „НКБ" ЕАД, за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. няма отразена нейна регистрация в началото и в края на работния ден. На 01.10.2020 г. К. депозирала писмени обяснения, в които посочила, че за датата 24.09.2020 г. не е успяла да пусне молба за отпуск от предния ден, поради което е депозирала такава едва на следващия отсъствието си ден - 25.09.2020 г. По отношение на останалите дни посочила, че своевременно се е регистрирала в електронната система за отчитане присъствието на работещите в болницата и в началото и в края на всеки от посочените работни дни. Прието е за безспорно между страните, че на 24.09.2020 г. ищцата действително не е била на работа, като обяснила, че на тази дата и се наложило да съпровожда болен родител, нуждаещ се от придружител на медицински преглед. Не било спорно, и че молбата за отпуск на ищцата за тази дата, депозирана на следващия ден- 25.09.2020 г. не е била уважена от работодателя. Позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е приел, че със Заповед № 374/20.09.2019 г. /в сила от 23.09.2019г./, издадена от изпълнителния директор на болницата - ответник, за служителите в болницата е въведено отчитане на присъствието на работното място, чрез регистрация в електронната система за отчитане, чрез използване на индивидуален чип за регистрация, като в случай на невъзможност за регистрация /поради забравен, изгубен чип или технически проблем/ присъствието следвало да се заведе в Присъствена книга, водена от експерт ЗБУТ, в случая инж. П. Н.. В т.5 от заповедта е въведено задължение за служителите от отдел „Човешки ресурси и ТРЗ" ежемесечно, в срок до 15-о число на месеца, следващ отчетния на база присъствена книга и данни от електронната система за отчитане на присъствието на работещите в НКБ, да уведомяват изпълнителния директор за служители, които не са регистрирали коректно присъствието си на работното място, в т.ч. конкретните дати и нарушения, служителите, които не спазват общата продължителност на работния ден, евентуалните несъответствия между данните, съдържащи се в доклада за положения през предходния месец извънреден труд и данните съдържащи се в информацията от електронната система за отчитане присъствието на работещите в НКБ. В заповед № 136/08.04.2013 г. на изпълнителния директор на болницата било указано кои медицински документи подлежат на подпечатване с „печат № 5“, съхраняван от ищцата М. К.. От изслушаната по делото СТЕ било установено, че при направена избирателна проверка на общо 41 бр. медицински досиета - история на заболяването на пациенти на НКБ, които са били обработени и отчетени в електронната система на НЗОК на датите, посочени в Заповед № 390/12.10.2020 г., върху всички прегледани медицински документи /направления за хоспитализация на изписани пациенти по клинични пътеки, направления за провеждане на клинични процедури и др./ е имало поставен печат № 5 върху подписите на лекуващите лекари или ръководителя на лечебното заведение. Според вещото лице не можело да се установи кой точно е боравил с печат № 5 и го е поставял върху изследваните документи, тъй като нямало специфичен белег или следи, по които да се установи това. Вещото лице констатирало при посещението си в болницата, че печат № 5 е на разположение на всички служители в отдел „Информационно осигуряване“, същия не се съхранява в каса и е достъпен от всички лица, като няма данни за процесния период /м.09.2020 г./ за конкретно оторизирано лице, което единствено да е имало право да поставя печат № 5 на медицинската документация. Посочено е от въззивния съд, че в приложената към заключението справка за изписаните пациенти за м.09.2020 г. по конкретни дати са посочени освен датите и часовете на обработка на документите и оформянето на ИЗ /история на заболяване/ и КП /клинични пътеки/ които са част от трудовите задължения на ищцата по длъжностна характеристика /на л.43 от делото на СРС/. От заключението се установявало, че на всички от посочените в заповедта за уволнение дати през м. септември 2020 г. били извършвани дейности, които са възложени по трудов договор на К., но нямало техническа възможност за установяване на конкретното физическо лице, което е извършило обработката на документите и подаването им към НЗОК и представянето за подпис на изпълнителния директор на болницата. Според справка изготвена от инж. П. Н., в качеството му на експерт по безопасност и здраве на труда и координатор на сигурността /отговарящ и за електронната система за достъп до сградата/ в ответната болница, в системата за регистрация за отчитане присъствието на работещите в НКБ в периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г М. К. няма регистрации, както следва: в началото и края на работния ден на следните дати: 01.09.2020г.; 02.09.2020 г.; 03.09.2020 г.; 08.09.2020 г.; 09.09.2020 г.; 10.09.2020 г.; 11.09.2020 г.; 14.09.2020 г.; 15.09.2020 г.; 16.09.2020 г.; 18.09.2020 г.; 24.09.2020 г.; 25.09.2020 г.; 28.09.2020 г. и 30.09.2020 г., т.е. за общо 15 работни дни. Въззивния съд е обсъдил показанията на Н., разпитан като свидетел по делото, според които той по разпореждане на административния директор извършил справка за м. септември 2020 г. за цялата администрация и от присъствената форма като било установено, ищцата не се е чекирала. Свидетелят посочил, че не може да заяви дали в тези дни е виждал ищцата на работа. Заявил, че на база на справката от системата, тя или не се е чекирала, или не е идвала на работа в тези дни. Към датата на разпита му, електронната система в болницата била сменена с нова, като според него: „не се съхранява информация от старата, тъй като фирмата /"А." ЕООД/ прекратила дейността си“. Според свидетеля системата била остаряла, резервните части които се ползвали нямало откъде да се закупят и нямало кой да я поддържа, затова се сключил договор за нова система. От показанията му се установявало още, че служителите нямат задължение, когато излизат през работно време също да се чекират. Свидетелят не бил пускал ежемесечни справки по всички звена, тъй като според него ТРЗ имали достъп до електронната система, необходим им при отчитане на присъствията и изплащането на възнаграждения. Посочил, че не му е влизало в задълженията да проверява дали през процесния период има регистрирани вътрешни движения на М. К., въпреки, че с чипа с който всеки се регистрирал на входа, се извършвал достъпа и до останалите помещения/отделения в болницата, като системата позволявала и такава проверка, но никой не му възложил такава. Показания, че вътрешното движение в болницата също се отчитало с чип дал и свидетеля О. И. - главен счетоводител на болницата, според който по този начин би могло да се отчете, че си бил на работа, без да се чекираш. Според същия в болницата би трябвало да е запазен архив от старата система на контрол на достъпа. Свидетелите А. В.- технически секретар на изпълнителния директор и В. С. - „Организатор" в Стационарен блок - „Клиника по кардиология", посочили че не помнят дали са виждали ищцата на работното й място през периода, в който системата не е отчела нейни регистрации. Заявили, че не помнят да е имало проблеми с тяхно отчитане на вход и изход от системата. Свидетеля С. нямала спомен през м. септември 2020 г. да е замествала ищцата, и не можела да потвърди дали последната всеки ден е била на работа. Заявила, че К. е боравила с печат № 5, утвърден за ползване в болницата, както и че не я е виждала само, когато тя е отсъствала по-дълго от работа поради отпуск. Свидетелят Д. Й.- експерт „Човешки ресурси“, „помолена от ръководството да проследи“ дали ищцата идва редовно на работа, основала показанията си също на електронната система, без да прави нарочна проверка дали ищцата присъства физически на работното си място. За да приеме, че наложеното на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“ е незаконосъобразно, въззивния съд от една страна е посочил, че работодателя е допуснал нарушение на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение, пред налагане на наказанието, което на основание чл.193, ал.2 КТ обуславяло отмяна дисциплинарното наказание. Прието е, че в образуваното дисциплинарно производство са поискани обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, за които не е наложено дисциплинарното наказание- в издадената заповед за уволнение били посочени други фактически обстоятелства относно различно нарушение на трудовата дисциплина, въз основа на които служителят е уволнен: работодателят изискал обяснения от служителя свързани с неотразяване регистрациите в електронната система на болницата и в присъствената книга за работните дни от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. на ищцата, но в заповедта за уволнение било посочено, че ищцата нарушила системно трудовата дисциплина, тъй като не се е явила на работа в продължение на четиринадесет работни дни – от 02.09.2020 г. до 30.09.2020 г. На второ място, като самостоятелно основание за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, въззивният състав споделяйки и мотивите на първоинстнционния съд е приел, че работодателят, върху когото е тежестта да установи при условията на главно и пълно доказване извършването на сочените в заповедта дисциплинарни нарушения, не е успял да докаже извършването им с изключение на това касаещо неявяването на ищцата на работа на 24.09.2020 г., а ангажираните от него доказателства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, касаещи процесния период през м. септември 2020 г. По отношение на представената от свидетеля Н. справка за данните от системата в периода 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. е посочено, че същите не се основават на извлечение от самата електронната система за достъп до сградата /такова извлечение по делото не е представено/. В производството не било установено, и че такива данни са налице в дружеството. Не било установено, служителите от „ТРЗ" при ответника да са изготвяли такива ежемесечни справки до изпълнителния директор или да са констатирали несъответствия между нерегистрирани, чрез системата служители в началото и в края на работния ден. В показанията си нито един от разпитаните свидетели не установил по категоричен начин, че за дните през които системата /за която е установено, че е била стара и понастоящем сменена с нова такава/ не е отчела регистрацията на ищцата, последната не е присъствала физически на работното си място /с изключение на 24.09.2020 г./. Прието е, че единственото дисциплинарно нарушение, което е надлежно установено е посоченото в заповедта за уволнение- неявяване на работа на 24.09.2020 г., поради което не може да се приеме наличие на системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. С тези две групи съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Преценил е, че само по него са оплакванията във въззивната жалба от ответника и е потвърдил първоинстанционното решение и в частта по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставени в изложението материалноправни въпроси по приложението на чл. 195, ал.1 КТ /въпроси с №№ 2, 5 /във втората му част/ и 6/ не са релевантни и не формират общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са обуславящи изхода на делото и не е изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения. В практиката на ВКС се приема, че задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ. Съдът е разгледал трудовия спор касаещ законосъобразността на уволнението и е изложил мотиви във връзка с всички нарушения, на които заповедта се основава и които работодателят е посочил като основания за наложеното дисциплинарно наказание. В случая въззивният съд не е излагал аргументи, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. 195, ал.1 КТ по отношение на посочените в същата нарушения - неявяване на ищцата на работа на конкретни дати през м. септември 2020 г., с оглед на което уволнението да подлежи на отмяна като незаконно. Посочените от касатора материалноправни въпроси свързани с приложението на чл.193 КТ /въпроси с №№ 1, 3, 4 и 5 /в първата му част//, са важни, но както и да бъдат решени, не биха променили изхода на спора, доколкото обжалваното решение съдържа и втора група мотиви, за които въззивният съд е приел да имат равностойно значение за извода, че уволнението е незаконно. Въззивният съд е аргументирал извода за незаконност на уволнението не само с нарушението на чл.193 КТ, но и с недоказаност на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа през 14 работни дни през м. септември 2020 г. /с изключение на 24.09.2020 г./, респ. на наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. По отношение на тези аргументи, касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси. Без зададен въпрос по отношение на втората част от мотивите, поставените въпроси не отговарят на изискванията за правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.