Определение № 588 от 07.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2511/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „И.“ АД, чрез адвокат С. Л., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Шумен № 68/02.04.2024г. по в.гр.д.№118/2024г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Е. И. П. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. Г., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Шумен, с което са уважени предявените от Е. И. П. срещу „И.“ АД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №3-5152-1595/04.05.2023г. на изпълнителните директори на „И.“ АД, [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ; за възстановяване на Е. И. П. на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист банкови операции“ в „И.“ АД – Финансов център Шумен, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и за осъждане на „И.“ АД да заплати на Е. И. П. сумата от 75 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането ѝ без работа през периода от 10.05.2023г. до 10.08.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба от 10.07.2023г. до окончателното ѝ заплащане. За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа и правна страна следното: Страните са били в трудово правоотношение, като ищцата Е. И. П. е заемала длъжността „Специалист банкови операции“ в „И.“ АД – Финансов център Шумен въз основа на трудов договор №51/20.05.2015г. и допълнителни споразумения към него. Установил, че с предизвестие, връчено на 10.05.2023г., Е. П. била уведомена, че на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, трудовото ѝ правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата. За прекратяването му била издадена Заповед № 3-5152-1595/04.05.2023г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, считано от 10.05.2023г., връчена на служителката на същата дата. Основанието за издаването ѝ било съкращаването на щата за длъжността „Специалист банкови операции“ в „И.“ АД – Финансов център Шумен, в изпълнение на Решение на Управителния съвет на „И.“ АД по Протокол №50/15.11.2022г., изменено с Решение на Управителния съвет по Протокол №16/19.04.2023г. Със същата било разпоредено изплащането на обезщетения на основание чл. 220, ал. 1 от КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазения срок на предизвестието и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, изчислено по реда на чл.177 от КТ. Въззвният съд приел за установени и обстоятелствата, че към Финансов център „Шумен“ били обособени няколко подструктури: Централен офис, изнесено работно място „НАП – Шумен“, изнесено работно място „Т.“ и изнесено работно място „НАП – Т.“. Според щатното разписание от 01.04.2023г. във ФЦ „Шумен“ щатните бройки за длъжността „Специалист банкови операции“, с НКПД 42113008, били разпределени по следния начин: 1бр. за Централен офис „Шумен“, заемана от ищцата; 2 бр. за ИРМ „НАП – Шумен“, заемани от М. Г. Г. – К. и Ф. И.; 1бр. за ИРМ „Т.“ и 1 бр. за ИРМ „НАП – Т.“. Въззивният съд приел, че изнесеното работно място „НАП – Шумен“ е част от „Ф. център – Шумен“, като обособено структурно звено на „И.“ АД. Установил, от представените трудови договори и длъжностни характеристики на ищцата и М. Г. Г. – К. („Специалист банкови операции“ в ИРМ „НАП – Шумен“), че и двете служителки били назначени на една и съща длъжност „Специалист банкови операции“, с код по НКПД 42113008, категория персонал – административен. На същата длъжност, със същия код била назначена и служителката Ф. И., чиято длъжностна характеристика не била представена от работодателя, независимо от дадените му указания по реда на чл.190, ал.1 от ГПК. Въззивният съд приел още, че с връчената на ищцата, на 20.09.2020 г., нова длъжностна характеристика за същата длъжност били въведени допълнителни трудови функции; била извършена промяна на формулировките на вменените ѝ служебни задължения, но не и естеството на възложените ѝ трудови функции и дейности. В тази връзка съобразил обстоятелството, че несените промени в длъжностната характеристика на Е. П. не били отразени в допълнителните споразумения към трудовия ѝ договор след 20.09.2020 г. като промени, водещи до изменение на заеманата от нея длъжност и основните ѝ характеристики. Констатирал, че на 19.04.2023г., на проведено заседание на Управителния съвет на банката, било взето решение по Протокол №16, за съкращаване на длъжността „Специалист банкови операции“ в Централен офис – Шумен и разкриване на същата длъжност в изнесено работно място Т., като било утвърдено ново щатно разписание. Според същото длъжността „Специалист банкови операции“ в Централен офис – Шумен била закрита, а в изнесено работно място в [населено място] била разкрита втора щатна бройка за същата длъжност. Това щатно разписание било одобрено с решение на Надзорния съвет на „И.“ АД (неправилно посочен като УС на банката), взето с Протокол №7/10.05.2023 г. След промяната бройките за длъжността "Специалист банкови операции“ били разпределени, както следва: 0 щатни бройки за Финансов център – Шумен; 2 щатни бройки за изнесено работно място „НАП – Шумен“; 2 щатни бройки за изнесено работно място – Т. и 1 щатна бройка за изнесено работно място „НАП – Т.“. Въззивният съд кредитирал показанията на свидетелите К. М. и А. М., съответстващи на представените по делото заповеди на директора на Финансов център – Шумен, от които приел за установено, че през определени периоди от време, по заповед на прекия ѝ ръководител, на ищцата били възлагани конкретни функции като главен касиер Финансовия център за архивиране и съхранение на документи, обслужване на АТМ, участие в ревизионни комисии и др. Въз основа на посочените факти, съдът направил извод, че според организационната структура на ответното дружество изнесеното работно място „НАП – Шумен“, изнесено работно място „Т.“ и изнесено работно място „НАП – Т.“ не са били със статут на самостоятелно обособени части от предприятието на търговеца. Такава е била „Финансов център – Шумен“, на която останалите били организационно и административно подчинени звена. С оглед на това и доколкото в новото щатно разписание било предвидено прехвърляне на една щатна бройка за длъжността „Специалист банкови операции“ от едно звено в друго на обособената структура Финансов център – Шумен, не е било извършено реално съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Изложил съображения, че дори да се приеме, че такова е налице (с оглед спецификата на организационната структура на банката), работодателят е извършил съкращаване на една от съществувалите общо три бройки за тази длъжност към Финансов център – Шумен, с място на изпълнение на в [населено място]. Съдът направил извод, че длъжностите и възложените функции на ищцата и другите две служителки, заемащи същата длъжност в изнесено работно място „НАП – Шумен“ са идентични, доколкото съвпадат по наименование, код и възложени трудови функции според представената част от длъжностните им характеристики. Посочил, че въпреки възложената доказателствена тежест и задължение за представяне на длъжностните характеристики на лицата заемащи длъжността на ищцата, работодателят не е доказал твърдението си, че макар с идентично наименование и НКПД, към датата на съкращаване на щата, длъжностите са били с различни характеристики и естество на задълженията. С оглед на това приел, че за работодателя е възникнало задължение за извършване на подбор по реда на чл.329 от ГПК между ищцата и другите две служителки, заемащи същата длъжност. Липсата на такъв обосновала извода му, че прекратяването на трудовото правоотношение на Е. И. П. е осъществено при нарушение на императивна правна норма и е незаконно, поради което следва да бъде отменено. Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и безспорния факт, че ищцата е заемала длъжността „Специалист банкови операции“ във „Финансов център – Шумен“ към ответното дружество, по безсрочен трудов договор, обосновал и извода на въззивния съд за основателност на предявения иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Съдът намерил за основателен и иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата Е. П. без работа поради незаконното уволнение, предвид установения по делото факт на оставането ѝ без работа след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение за периода от 10.08.2023 г. до 10.08.2023 г. Определил размера на същото на 3 300 лв., съобразно брутното трудово възнаграждение на ищцата за отработен пълен месец предхождащ датата на уволнението. Намерил за основателно възражението за прихващане на следващото се на ищцата обезщетение с изплатените ѝ от работодателя обезщетения по 220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ в общ размер на 3 225, дължими при прекратяване трудовото правоотношение на работника. С оглед на това уважил предявената претенция за сумата от 75 лева, като до пълния заявен размер от 3 300 лв. отхвърлил иска като погасен поради прихващане. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Реално ли е съкращаване на щатна бройка, която е трансформирана в друга щатна бройка и трансформацията прави ли съкращаването в щата нереално. Твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №1934/20.02.2003г. по гр.д.№2284/2001г. на ІІІ г.о. и 2/ При съществуваща единствена длъжност, следва ли работодателят да извърши подбор по чл.329 от КТ с друга длъжност, която е идентична по наименование, но различна по трудови функции? Твърди противоречие с практиката на ВКС в решение №1934/20.02.2003г. по гр.д.№2284/2001г. на ІІІ г.о.; решение №436/28.12.2012г. по гр.д.№1086/2011г. на ІV г.о.; решение №139/28.07.2009г. по гр.д.№183/2009г. на ІV г.о.; решение №625/01.10.2010г. по гр.д.№1773/2009г. на ІV г.о.; решение №436/28.12.2012г. по гр.д.№1086/2011г. на ІV г.о.; решение №810/30.09.1992г. по гр.д.№1016/1992г. на ІІІ г.о. Тези въпроси са некоректно зададени, тъй като не съответстват на съображенията на съда в обжалваното решение. В същото не е прието, че е работодателят е извършил трансформация на заеманата от ищцата длъжност, нито, че същата е единствена бройка в щатното разписание действало към датата на приемане на решението на Управителния съвет на банката за изменението му. Напротив, въззивният съд е направил е изводи, основани на представените по делото писмени доказателства, за наличие на вътрешна реорганизация и прехвърляне на една бройка за длъжността „Специалист банкови операции“ от „Финансов център – Шумен“ към изнесено работно място Т., както и за наличие на три бройки за заеманата от ищцата длъжност в структурното звено на банката „Финансов център – Шумен“, към датата на прекратяване на трудовото ѝ правоотношение. Въпросите са обусловени от твърденията на касатора, че заеманата от ищцата длъжност е била единствена с възложените ѝ трудови функции и същата е реално съкратена с прехвърлянето ѝ в друга структура на дружеството – изнесено работно място Т.. Тези възражения подлежат на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.288 от ГПК. Поставени са и въпросите: 1/ Длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по същество на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. Във връзка с този въпрос касаторът е навел съображения за необсъждане на всички доказателства по делото и доводите във въззивната жалба за липса на идентичност на длъжностите характеристики на ищцата и служителката М. Г. Г. – К., съдържащи различни задължения и цели, поради което заеманата от ищцата длъжност е единствена такава; за липсата на задължение на работодателя да извърши подбор. и 2/ Длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други за недоказани? Твърди се противоречие с решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС; решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ІV г.о.; решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ІV г.о.;решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ІV г.о. По този въпрос са наведени съображения, че въззивният съд не е посочил въз основа на кои доказателства е приел, че работодателят следва да извърши подбор; не е обсъдил длъжностните характеристики и не е направил изводи за идентичност или сходност на възложените с тях задължения. Тези въпроси са свързани със задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, да разреши спора в рамките на неговия предмет и да мотивира решението си, съобразно правилата на чл.235, чл.236 и чл.12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Той е принципно значим за всяко производство и по него е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. В конкретния случай няма основания за допускане на касационно обжалване за разглеждането му. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил установените и относими към спора факти, преценил е събраните по делото доказателства в тяхната цялост и е отговорил на въведените във въззивната жалба доводи. Въззивният съд е обсъдил представените от работодателя доказателства – щатни разписания; длъжностната характеристика на ищцата и части от такава на служителката М. Г. Г. – К.; неизпълнението на задължението на работодателя да представи в цялост длъжностните характеристики на лицата заемащи идентична длъжност с тази на ищцата. При обосноваване на извода си, съдът е направил сравнение между възложените на служителите заемащи длъжността „Специалист банкови операции“ трудови функции и задължения; обсъдил е наличието на изменение на наименованието и формулировката на възложените на ищцата задължения, като е приел, че начина на формулирането им не е довел до изменение на служебните ѝ задължения. Въпросите са обосновани с оплакванията на касатора за неправилност на извода на съда за наличие на три длъжности като тази заемана от ищцата в структурното звено на банката „Финансов център – Шумен“, към датата на прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, с възложени идентични трудови функции и задължения, както и за необсъждане на доказателства, които самият касатор не е представил (длъжностната характеристика на Ф. И. и пълната длъжностна характеристика на М. Г. Г. – К.). Както беше посочено, несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. В изложението е поставен и въпрос, за който се претендира допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „При каква хипотеза на съкращаване в щата следва да бъде извършван подбор, кога той е задължителен“. Наведени са твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ е често използвано основание, поради което е необходимо по него да има постоянна и непротиворечива практика по прилагането на закона. Посочено е, че в ТР №5/2021г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на множество въпроси относими към основанието по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, но същото продължава да поставя много въпроси, които се решават противоречиво от съда. Този въпрос е относим към произнасянето на въззивния съд, но по него е налице формирана практика на ВКС, включително и задължителна такава посочена в изложението на основанията за допускане на обжалването. Установената съдебна практика е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения, а въззивното решение е постановено в съответствие със същата. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „И.“ АД следва да бъде осъдена да заплати на Е. И. П. сумата от 1200лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,