Определение № 2865 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 683/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. А. Н., чрез адв. Ц. С., против въззивно решение № 595/05.11.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 618/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 440/08.07.2024 г. по гр. д. № 494/2024 г. на Районен съд – Враца. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Н. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител в група ЦОУД (V-VII клас)“ в СУ „Христо Ботев“, [населено място]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1) „налице ли е процесуално нарушение в случаите, когато въззивният съд с оглед задълженията си по чл. 10 ГПК без да е дал указания на страната или поставил въпроси към нея“; 2) „обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства“; 3) „длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи“. По първия въпрос се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 21/ 16.03.2022 г. по гр. д. № 2061/2021 г. на ВКС, II г. о., а по въпроси № 2 и № 3, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата – СУ „Христо Ботев“, [населено място], чрез адв.Я. Я., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че Ю. Н. е заемала длъжността „старши учител в група за ЦОУД (V-VII клас)“ в СУ „Христо Ботев“ - [населено място]. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД-20-1176/12.02.2024 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина, установени с констативни протоколи № 51/17.01.2024 г.; № 55/19.01.2024 г.; № 56/22.01.2024 г. и № 57/24.01.2024 г. Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание с две писма (от 29.01.2024 г. и от 07.02.2024 г.) по ясен и разбираем начин е поискал от ищцата да даде обяснения за извършените от нея дисциплинарни нарушения, които подробно е описал. Дал е достатъчен срок за представяне на писмени обяснения, като е указал на служителката и възможността да посочи доказателства. Дадените от ищцата писмени обяснения касаят именно описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, предвид което не се установява тя да е била поставена в положение на изненада и невъзможност да се защити. При налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ - наказанието е съответно на тежестта на нарушенията, на обстоятелствената, при които са извършени и е отчетено поведението на санкционираното лице. Допуснатото от ищцата неизпълнение на трудовите й задължения не може да се окачестви като маловажно нарушение на трудовата дисциплина, доколкото пряко касае организацията и качеството на работния процес. Нарушенията са извършени съзнателно, неизпълнението на трудовите задължения не е изолиран случай; съобразено е дисциплинарното минало на служителката (била е санкционирана за идентично нарушение на трудовите й задължения при провеждането на учебния процес). Процесната заповед е издадена при спазване на изискванията по чл. 195 КТ – заповедта е мотивирана, като са описани подробно установените нарушения на трудовата дисциплина с посочване на времето, мястото, фактическите обстоятелства при извършването на нарушенията, правната им квалификация и вида на наложеното наказание. В заключение е направен извод, че дисциплинарната процедура е спазена, като работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса, е установил по безспорен начин законосъобразността на дисциплинарното уволнение на ищцата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос е със смислово неясна по съдържание формулировка и не е годен да обуслови касационния контрол. Следващите два въпроса в изложението също не обуславят селектирането на жалбата. Въпрос №2 - „обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства“ – няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така формулиран, въпросът очевидно няма друг отговор, освен отрицателен, но в случая това е ирелевантно за фазата по чл. 288 ГПК. По оплаквания за необоснованост на съдебния акт касационната инстанция не се произнася в стадия на селектиране на жалбите, а в производството по чл. 290 ГПК. Въпрос №3 в изложението също няма претендираното от страната значение. Въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения по чл.235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора като е обсъдил защитните тези на страните, извършил е анализ и оценка на събраните по делото доказателства и е посочил кои от тях и защо кредитира, и кои не цени. В резултат на това е приел за установено, че наложеното на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“ е съразмерно с извършените от нейна страна системни нарушения на трудовите й задължения. Несъгласието на жалбоподателката с крайния резултат по спора и аргументацията й в изложението съставляват доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които (както се посочи и по-горе) не са предмет на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Изложението не съдържа надлежна аргументация за соченото основание, респ. за наличие на такъв тежък порок на решението, който да е установим пряко от съдържанието на мотивите. А след като и формулираните в изложението въпроси не обуславят селектирането на жалбата, то обжалваното решение не може да бъде оценено като очевидно неправилно. Ответната страна по касационната жалба е направила искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но не е представила доказателства за направени разходи, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение