Определение № 3337 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 917/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МОНЕК-БЪЛГАРИЯ“ АД, със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат И. Д., срещу въззивно решение № 100 от 10.07.2025 г. по в.гр.д. № 82/2025 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 407 от 14.10.2024 г. по гр.д. № 99/2024 г. на Районен съд – Кърджали. С първоинстанционното решение са уважени предявените от ищцата В. А. Д.-Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ - уволнението ѝ, извършено със заповед № 62/23.11.2023 г. на изпълнителния директор на дружеството, е признато за незаконно, а заповедта – отменена; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „Началник склад и началник складова продукция“; както и е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3603,45 лв. обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.11.2023 г. до 24.05.2024 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата по касационната жалба В. А. Д.-Д., [населено място], в срока по чл. 287 ГПК е депозирала писмен отговор чрез процесуалния ѝ представител адвокат Д. Д., с който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 14.10.2025 г.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Като безспорно между страните е изведено, че е съществувало безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което по силата на допълнително споразумение № 103118/30.08.2019 г., считано от 01.09.2019 г. ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „Началник склад и началник складова продукция“. Правоотношението е прекратено със заповед № 62/23.11.2023 г., считано от 24.11.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1. т. 3 от КТ поради намаляване обема на работа, като със заповедта е разпоредено да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни; по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазено предизвестие, и по чл. 222, ал. 1 КТ – за оставане без работа. Във връзка с прекратителното основание е посочено, че то може да се изрази в намаляване обема на услугите, предоставяни от работодателя, на производството, на количеството на продукцията, на обема на стокооборота, на приходите, на възлаганията и т. н., като това намаляване следва да е трайно състояние, а не епизодично проявление. Съдът е приел, че намаляването на обема на работа е установено, като се е позовал на експертното заключение, според което през 2023 г. нетните приходи от продажба на готова продукция на дружеството работодател са намалели с 15,20 % в сравнение с 2022 г., като констатираният спад в нетните приходи от продажби предполага по-малко количество готова продукция и по-малко количество стоково-материални запаси, необходими за нейното производство, водещо до по-малък обем на работа по отношение на складовата дейност. Посочил е, че при наличието на това основание, работодателят е длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ преди да пристъпи към уволнението на конкретен работник/служител. Установено е, че работодателят е извършил такъв, съобразно който ищцата е класирана на последно място, но доколкото 10 дни по-късно друга служителка в дружеството е преназначена на длъжност „склададжия“ в същия отдел, в който е работела и ищцата, то съдът е направил извод, че не се установява по безспорен начин прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата да е извършено именно с оглед намаляването на обема на работа. На следващо място е посочено, че при процесното уволнително основание е приложима закрилата по чл. 333 КТ, изискваща работодателя да се снабди с разрешение за уволнението от Инспекция по труда, а в определени хипотези – от синдикалния орган, като неизпълнението на това задължение влече незаконност на уволнението. Съдът се е позовал на съдебната практика, според която не съществува ограничение синдикалната организация да избере повече от един секретар, но съгласно § 1, т. 6 ДР на КТ уредената синдикална защита обхваща само двама от членовете на ръководството: председателят и един секретар – „първият“ или „организационният“. Видно от Удостоверение изх. № 15/24.04.2025 г., издадено от СФ „Металици“ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 23.11.2023 г., ищцата е била избрана за „организационният секретар на СС „Металици“ към КНСБ при дружеството-работодател. При това положение, доколкото не е установено работодателят да е изискал съгласие на синдикалния орган по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ, съдът е приел, че и на това основание заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК съдът е приел за основателни и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Относно размера на иска за обезщетение за оставане без работа съдът се е позовал на експертното заключение, както и е съобразил направеното възражение за прихващане с изплатените при уволнението от работодателя обезщетения.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е работодателят след извършен подбор и прекратяване на трудово правоотношение поради намаляване на обема на работата да не назначава нов работник в засегнатото от уволнението звено, когато този нов работник е назначен на различна длъжност и изпълнява различни трудови функции от тези на уволнения работник, и може ли подобно назначение да е основание за съда да приеме, че липсва връзка между прекратяването на трудовото правоотношение и намаляването на обема на работата?“. Твърди се, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с решение № 61 от 15.12.2012 г. по гр.д. № 1037/2011 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 153 от 24.07.2017 г. по гр.д. № 4092/2016 г. на IV г.о. на ВКС.

2. „При наличие на две или повече лица, избрани като членове на синдикално ръководство, в чия доказателствена тежест и да установи кой от секретарите изпълнява най-съществена функция, за да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, и с какви доказателства следва да се установи това, включително може ли това доказване да стане с удостоверение от синдикалната организация, препредаващо устна информация от лицето, избрано за председател на синдикалната секция, или е необходимо да се представят писмени доказателства, удостоверяващи извършен законосъобразен избор на организационен секретар?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 100 от 10.07.2025 г. по в.гр.д. № 82/2025 г. на Окръжен съд - Кърджали, поради следните съображения:

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият въпрос е относим към решаващите изводи на съда, но е разрешен съобразно практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – така решение № 50294 от 4.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1616/2022 г., IV г. о., ГК, решение № 57 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2157/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 50294 от 4.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1616/2022 г., IV г. о., ГК. В нея е прието, че намаляването на обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не се отнася общо към дейността на предприятието работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. Поради това фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисква да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. Съдът е съобразил посоченото, като е приел, че назначаването в кратък период след уволнението на ищцата на друг служител в същият отдел и с трудови функции в складовата дейност, то тогава независимо от установеното намаляване на обема на работа, косвено водещо и до намаляване на обема на складовата дейност, не може да се приеме, че уволнението е именно във връзка с намаляването. В посочената по-горе съдебна практика се приема, че при намаляване обема на работата за работодателя се поражда необходимост да реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Доколкото в конкретния случай работодателят е преценил да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, то посочените от касатора решения, разглеждащи хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ са неотносими и не могат да обосноват наличието на твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ. В заключение по въпроса не се установява наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, доколкото касае преценката на писмените доказателства, ангажирани във връзка с установяването на качеството на ищцата на „първи“/“организационен“ секретар. Във връзка с приложението на чл. 333, ал. 3 КТ съществува и съдебна практика, обективирана в решение № 613 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009 г., III г. о., според която въпросът за доказателствената тежест по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК се поставя не с оглед установяване предпоставките на едно право от ползващия се със закрила синдикален ръководител, а с оглед установяване задължението на работодателя да докаже законосъобразност на уволнението. При избрани в ръководството на синдикалния орган повече от един секретари без предварително и изрично уточнение кой е в ръководно положение и се ползва със закрила при уволнение, работодателят е този, който следва да изиска информация с оглед законосъобразното осъществяване на правото си да прекрати трудовото правоотношение.

Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените от нея разноски. Като взе предвид направеното в касационната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото настоящият спор не се отличава с фактическа и правна сложност, за осъществената пред касационната инстанция правна помощ, изразяваща се в депозиране на отговор на касационна жалба без процесуално представителство в открито съдебно заседание, са дължими 800 евро от изплатените 2040 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.