Определение № 439 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3778/2020 г.

Образувано е по касационна жалба на ДП „Ръководство на въздушното движение“, град София, подадена чрез юрисконсулт Д. С. против въззивно решение № 3014 от 13.05.2020 г. по в.гр.д. № 13173/2019 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 119781 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 32900/2018 г. на Софийския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца В. М. Б. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като вместо това е постановено тяхното уважаване. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от 37 246,31 лева, като за разликата до първоначално претендираната сума от 50 290,44 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила. Присъдени са следващите се разноски. Подадена е и насрещна касационна жалба от В. М. Б. чрез процесуалния му представител адв. И. С. срещу решение № 3014 от 13.05.2020 г. по в.гр.д. № 13173/2019 г. на СГС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Въззивният съд е приел, че по трудов договор № 14/26.02.1991 г., последно изменен с допълнително споразумение № 353/02.06.2014 г., между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "авиодиспечер" в ответното дружество. На 26.09.2017 г. той се явил на работа и изпълнявал служебните си задължения под въздействието на алкохол с концентрация 1.37 промила, установени чрез измерване с дрегер Alcotest 7510, частично потвърдени в размер на 0.2 промила с протокол № 1109/27.09.2017 г. за определяне на концентрацията на алкохол и други упойващи вещества в кръвта от МБАЛ „Света Анна - София“ АД, Алкохолна лаборатория. На основание чл. 193 КТ работодателят е изискал писмени обяснения и е получил такива. По тези причини била издадена заповед № 31/27.10.2017 г. на Генералния директор на ДП „Ръководство на въздушното движение“, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение е прекратено, като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Преди нейното издаване, на 27.09.2017 г. ищецът подал заявление за ползване на платен годишен отпуск за периода 16.10.2017 г. - 30.10.2017 г., като такъв му бил разрешен със заповед № РД-19-1981/28.09.2017 г. Впоследствие ищецът поискал тази заповед да бъде прекратена от 27.10.2017 г., като е представил болничен лист от същата дата. Представени са общо седем броя болнични листа, издадени от „ДКЦ 20“ София, според които в периода от 27.10.2010 г. до 08.04.2018 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Същата е настъпила поради падане от покрива на къщата му. Първите четири болнични листа посочват като диагноза за периода 27.10.2017 г. – 07.02.2018 г. „счупване на гръбначния стълб в поясната област“, следващите три „увреждане на междупрешленните дискове в поясната област и други отдели на гръбначния стълб с редикулопатия“. Записан бил режим на лечение „домашен-амбулаторен“, като за периода от 07.02.2018 г. до 27.02.2018г. е посочен и „болничен“ за шест дни. Въз основа на искане на работодателя от 19.12.2017 г. Директорът на Дирекция „Инспекция на труда“ София е дал предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. На основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ работодателят е поискал от ЧСИ С. Я. да връчи на ищеца заповедта за уволнение. Съгласно чл. 43 ЗЧСИ, ЧСИ може да възложи на служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и реда на ГПК - чл. 37 - чл. 58 ГПК. По този ред призовкарят С. С. посещавал адреса на ищеца. При първото посещение на 04.03.2018 г. ищецът не бил открит, но съсед, живеещ на етажа на адресата, но в съседен апартамент, потвърдил, че ищецът живее на този адрес. Призовкарят оставил своя телефон за връзка, но не бил потърсен на него. При второто посещение на 10.03.2018 г. призовкарят позвънял на домофонната уредба. От осмия етаж се показал мъж, изглеждащ на годините на г-н Б., който заявил, че в апартамента не живее такова лице. При третото посещение на 13.03.2018 г. залепил уведомление на входната врата на блока и пуснал екземпляр от същото в пощенската кутия на ап. 54, на която не било обозначено конкретно име. Въззивният съд е приел, че работодателят е открил нарушението непосредствено след извършването му на 27.09.2017 г., от когато е започнал да тече двумесечният срок. Съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В чл. 195, ал. 2 КТ са посочени основните способи, с които работодателят разполага за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарни наказания – лично на работника или служителя срещу подпис с отбелязване датата на връчване, или при невъзможност заповедта да бъде връчена по посочения начин, работодателят може да я изпрати на работника или служителя с препоръчано писмо с обратна разписка. Тълкувайки разпоредбата, въззивният съд е достигнал до извода, че законодателят е придал приоритет на личното връчване на заповедта за уволнение, като само при невъзможност то да се осъществи следва да се използва способа за изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Работодателят по собствен избор е избрал връчване чрез частен съдебен изпълнител, затова за редовността на връчването се изисква спазване разпоредбите на ГПК. Според въззивният съд, поради съмнението и недостоверността на данните, че адресатът не живее на адреса, призовкарят е трябвало да положи повече усилия за изясняването на този въпрос, като за него не е отпадало задължението да посети адреса поне три пъти, с интервал от поне седмица между всяко посещение, поне едно от тях да е в неприсъствен ден и едва след това е следвало да пристъпи към залепване на уведомление на съответните места. Здравословното състояние на ищеца е изисквало в по-голямата част от времето домашно-амбулаторен режим на лечение и вероятно е породило за него невъзможност свободно и лесно да се придвижва самостоятелно. От представените болнични листове, работодателят е бил информиран за здравословното състояние на Б., поради което е следвало да приоритизира личното връчване на заповедта за уволнение или поне доставянето на съобщение за нея до входната врата на апартамента на ищеца. Ето защо връчването на заповедта за уволнение по чл. 47 ГПК е нередовно. Трудовата книжка не е била върната на ищеца, поради което и от направеното в нея отбелязване не може се изведе, че трудовото правоотношение е прекратено. Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е надлежно връчена на 04.10.2018 г., когато ищецът е получил препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, сред които била и заповед № 31/27.10.2017 г. Едва тогава ищецът е узнал за същественото съдържание на заповедта в хода на съдебното производство. Предвид, че работодателят е открил нарушението на 27.09.2017 г., a дисциплинарното наказание e наложено на 04.10.2018 г., въззивният съд е приел уволнението за незаконно, като направено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за основателни. Предвид, че трудовото правоотношение е прекратено на 04.10.2018 г., а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е предявен за периода от 28.03.2018 г. до 28.09.2018 г., същият е приет за неоснователен. Касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими – подадени са в законоустановените срокове, от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговарят на изискванията за редовност. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Може ли да се придаде по силата на съдебно решение обратно действие на трудовото правоотношение и същото да се обяви за съществуващо в рамките на производството по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, при наличие на съгласие между страните относно факта на неговото прекратяване, но възникнал съдебен спор само относно датата на неговото прекратяване, предхождаща датата на образуване на съдебното производство? 2. При възникнал спор относно валидното прекратяване на трудово правоотношение, за периода от време между твърдения от работодателя, предхождащ производството, по-ранен момент на прекратяването му и датата на връчване на ищеца на отговора на исковата молба от първоинстанционния съд в хода на висящ процес, който е образуван въз основа на подадена от работника искова молба за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, съществувало ли е трудово правоотношение? 3. Намира ли приложение чл. 115, ал.1 б. „ж“ ЗЗД при предявяването на искова молба за оспорване законността на уволнението пред съда по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и в тази връзка тече ли срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 от КТ? По следващите въпроси се твърдят основания за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 4. При необжалване на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание от въззивника и липса на спор в този смисъл пред въззивната инстанция, разрешаването на този въпрос (за съразмерност на наказанието за извършеното нарушение) с въззивното решение, съставлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 269 от ГПК и може ли да се повдига служебно от въззивния съд? 5. При неизлагане от страна на въззивника на твърдения относно невъзможността му да се запознае със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради влошено здравословно състояние и липса на спор в този смисъл пред въззивна инстанция разрешаването на този въпрос с въззивното решение (включително чрез вменяване на работодателя на задължение за „приоритизиране на връчването“ доколкото такова не е предвидено в действащото законодателство), нарушение ли е на разпоредбата на чл. 269 от ГПК и може ли да се повдига служебно от въззивния съд? 6. Какви са начините на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение и изборът на работодателя на един от тях, обусловен ли е от неговото влошено здравословно състояние?7. Следва ли при преценката за тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и съответно при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 189, ал. 1 КТ да се вземе предвид специфичния предмет на дейност на работодателя и предвидените в тази връзка специфични трудови функции на работника? В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от насрещната страна – В. М. Б., [населено място], подаден чрез адвокат И. С., в който се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски. В насрещната касационна жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да посочи конкретен шестмесечен период, за който претендира обезщетението за оставането си без работа, поради незаконно уволнение или за уважаване на иска, при наличие на останалите елементи от нормата /незаконно уволнение, оставане без работа, причинна връзка между тях/, е достатъчно да претендира в процеса обезщетението за период от шест месеца от датата на уволнението без конкретизация по месеци и дати? 2. В случай, че част от шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ, за който се претендира обезщетение изтича след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, при направено искане във въззивната жалба, следва ли въззивният съд да се произнесе и допусне по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 146, ал. 4 ГПК нови доказателства за оставането на работника или служителя без работа, за остатъка от шестмесечния период от датата на признатото за незаконно уволнение? С писмен отговор ответникът по насрещната жалба я оспорва. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси относно начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение са обусловили крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На касатора ДП „Ръководство на въздушното движение“ следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв., като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната. Жалбоподателят В. М. Б. не дължи държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.