Определение № 3067 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5418/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. П. срещу решение № 4026 от 19.07.2023 г. по възз.гр. дело № 4384/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 2119 от 16.03.2022 г. по гр.д. № 72583/2021 г. на Софийски районен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от ищеца С. С. П. за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 12 от 09.12.2021 г. на директора на Младежки театър „Николай Бинев“, за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „сценичен работник“ при ответника и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3, вр. с чл.225, ал.1 КТ. В изложението към касационната жалба касаторът едновременно се е позовал на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и по т. 3 ГПК и е поставил следния въпрос: Може ли съдът, когато не е установил (а още по-малко по несъмнен или безспорен начин) фактите от значение за изхода на спора, да замести неустановените факти с предположения? Сочи противоречие с решение №133/23.04.2015 г. по гр.дело №5394/2014 г. на ВКС, IV г.о. По същество излага оплаквания относно приетата от въззивния съд различна фактическа обстановка от тази, която касаторът смята, че е налице, при наведени доводи, свързани с недопускане на работника до работа от служители при работодателя и това, че е наложено най-тежкото наказание без да е обсъден въпросът за тежестта на нарушението. Ответникът по касационната жалба Младежки театър „Николай Бинев“ взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Излагат се твърдения за правилност и обоснованост на въззивното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Въззивният съд е постановил обжалвания резултат, като е приел, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 04/28.02.2020г., като ищецът е заемал длъжността „сценичен работник“ при ответника. Приел е, че трудовият договор е прекратен със заповед №12/ 09.12.2021 г. с посочено правно основание чл.188, т.3 от КТ във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, като е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: на датите 09.11.2021 г., 10.11.2021 г., 11.11.2021 г., 12.11.2021 г., 15.11.2021 г., на 16.11.2021 г., на 17.11.2021 г., на 18.11.2021 г., на 19.11.2021 г. и на 22.11.2021 г. не се явява на работа без основателна причина; на 27.10.2021 г. е нарушил реда за влизане в театъра, определен в посочени заповеди, като не е показал зелен сертификат или бърз тест, отрицателен за Ковид 19. С поведението си не е изпълнил законно нареждане на работодателя, нарушил е здравословните и безопасни условия на труд и е застрашил здравето на останалите служители. Също така на 27.10.2021 г. е нахлул в кабинета на директора предвождайки група хора, за което е съставен протокол на полицията; на 03.11.2021 г. дърпал и бутал входната врата на театъра, нахлул във фоайето с група лица и отправял заплахи и закани, клетви по адрес на охранителя-портиер, директора, заместник- директора и министъра на здравеопазването и не изпълнил нареждането на охранителя-портиер да напусне преддверието. Приел е за установено, че със заповед № А-13/21.10.2021 г. и заповед № А-15/08.11.2021 г. на директора на театъра в сградата е въведен пропускателен режим във връзка с действащите тогава ограничения против разпространението на COVID-19 със заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. и заповед № РД-01-890/03.11.2021 г. на министъра на здравеопазването. Съгласно заповедите на работодателя всички служители на театъра са задължени да представят сертификат за поставена ваксина срещу COVID-19, сертификат за преболедуване, отрицателен PCR тест- до 72 часа преди влизане в театъра или антигенен тест –до 48 часа преди влизане в театъра. Приел е, че страните не спорят, че на всички посочени дати ищецът не е полагал труд, като не е представил, който и да е от посочените документи. За установяване на фактите, свързани със законността на уволнението, въззивният съд е обсъдил представеното по делото искане за обяснения с изх. № 18/22.11.2021 г. по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, с което работодателят е поискал от ищеца да даде обяснения относно причините, поради които на 03.11.2021 г. е имал непристойно поведение, нарушил е пропускателния режим и не се е явил на работа на следващите посочени дати до 22.11.2021 г. От дадените от ищеца обяснения по имейл кореспонденция с работодателя е приел, че работникът е оправдал неявяването си на работа с липсата му на зелен сертификат и отказът му да предостави такъв. Обсъдил е и четирите докладни записки от дати 03.11.2021 г., 04.11.2021 г., 05.11.2021 г. и 17.11.2021 г., от които се установява, че портиерът, театър- майсторът и ръководителят- постановъчна част в театъра присъствали на съответните дати на извършените нарушения от ищеца, отказите да представи сертификат или друг документ за COVID-19 и напускането му от работното място след като са му били изискани съответните документи. От събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е приел, че не се установява ищецът на посочените в заповедта дати да се е явил да полага труд на работното място, както и да е представил исканите документи – зелен сертификат или тест за COVID-19. Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал.1, т.2 КТ, че заповедта на работодателя съдържа всички изисквания по чл. 192 КТ и чл. 195 КТ – мотивирана е, индивидуализира работника, съдържа изложение на извършените нарушения, конкретните задължения на работника и от кои актове на работодателя произтичат. Извел е, че всички извършени от ищеца деяния съставляват и дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал.1 КТ – не се е явил на работа повече от два последователни дни, не е спазвал правилата, въведени със съответните заповеди за здравословни и безопасни условия на труд и не е изпълнявал законните нареждания на работодателя. Възражението на ищеца, че не бил допускан на работа и затова не се явявал, въззивният съд е счел за неоснователно, тъй като на посочените дати в заповедта е установено, че не е идвал на работа. Изложено е, че неявяването на работа в повече от два последователни дни без основателна причина, както и нарушенията, свързани с въведения в сградата на театъра пропускателен режим, представляват по смисъла на чл.187, ал.1 КТ нарушения на трудовата дисциплина, поради което за работодателя е възникнала възможността да ангажира дисциплинарната му отговорност, включително и с най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Съдът е съобразил и константната практика относно тежестта на нарушенията при налагане на дисциплинарно наказание, като е обвързал нарушението и непристойното поведение на ищеца със заеманата от ищеца длъжност и културното учреждение, в което е полагал труд. Поради изложеното въззивният съд е приел предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: За да се допусне касационно обжалване, е необходимо да бъдат установени кумулативно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Общата предпоставка изисква формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Зададеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е свързан с несъгласие с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 по т.д. № 1/2009 г. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт следва да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд, за да приеме, че са налице предпоставките за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ – уволнение на работника, е обсъдил всички събрани доказателства по делото по отделно и в съвкупност, а не се е водил от предположения и е приел, че същият е извършил нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1 КТ. Такива са неявяването му на работа в течение на повече от два последователни работни дни, нарушението на пропускателния режим за влизане в театъра, въведен със заповедите на директора във връзка с наложените в страната противоепидемични мерки при разпространението на COVID – 19, и конкретно при издадените заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. и заповед № РД-01-890/03.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, както и непристойното му поведение, което не отговаря на заеманата от него длъжност и културното учреждение, в което е полагал труд. Ограниченията, създадени въз основа на заповедите за противоепидемични мерки при разпространението на COVID – 19, целят предотвратяването на заболяването и са установени не само в интерес на работниците и служителите, но и в публичен интерес. В случая работодателят, респективно неговите служители, са длъжни да спазват актовете на министъра на здравеопазването и да представят при необходимост посочените в алтернатива документи - сертификат за поставена ваксина срещу COVID-19 или сертификат за преболедуване, или отрицателен PCR тест, или антигенен тест. Още повече, че съгласно заповедта работодателят е поел финансовата тежест за издаването им. В допълнение следва да се посочи, че не са налице и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В цитираното от касатора решение № 133/23 04 2015 г. по гр.д. № 5394/2014 г. на ВКС, IV г.о. се дават разяснения относно значението на „два последователни работни дни“ във връзка с нарушението на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.2 КТ, а в случая въззивният съд е приел, че е работникът не се е явил на работа повече от два последователни дни, поради което решението е неотносимо. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е необходимо да се посочи, че не е достатъчно касаторът единствено да се позове на него, а следва да обоснове наличието на посоченото основание за допускане на касационно обжалване, като посочи практика на ВКС, в която според него законът е тълкуван неточно или която се нуждае от осъвременяване. В случая касаторът бланкетно се е позовал на това основание. Предвид изложеното, не е налице основание за допускане до касационно обжалване. При този изход на делото право на разноски има ответната страна по касация - Младежки театър „Николай Бинев“, поради което и на основание чл.78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 1 200 лева-заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,