Определение № 3692 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 968/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от МБАЛ „С. П.“ АД – В., чрез адвокат С. И., срещу въззивното решение на Видински окръжен съд №187/16.11.2022г. по в.г.д.№263/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. В. К., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Н. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не са залегнали в предмета на делото и не са обусловили правните изводи на съда. Същите са разрешени в съответствие с формираната съдебна практика. Излага още, че въпросът относно правилното приложение на чл.172 от ГПК от въззивния съд също не обуславя допускане на обжалването, тъй като в решението е посочено защо съдът кредитира показанията на свидетелите на ищцата, които имат преки впечатления от нейната работа, а по делото не са събрани никакви доказателства, които да са в противоречие със същите. Сочи още, че не са налице основания за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос не е залегнал в предмета на делото и не е обусловил крайните изводи на съда. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Видин, с което е признато за незаконно уволнението на И. В. К. и са отменени Заповед №РД-11-119/13.12.2021г., издадена от изп.директор на МБАЛ „С. П.“ АД – В., за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед №82/13.12.2021г. на изп.директор на МБАЛ „С. П.“ АД – В., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.1, т.6 от КТ; за възстановяване на И. В. К. на заеманата преди уволнението длъжност „санитар“ в отделение по Спешна Медицина в МБАЛ „С. П.“ АД – В., както и за заплащане на сумата от 4 509,90лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на И. В. К. за периода от 14.12.2021г. до 13.06.2022, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.02.2022г. до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение от 21.09.2005г., като ищцата е заемала длъжността „санитар“ в отделение по Спешна Медицина в МБАЛ „С. П.“ АД – В.. Със Заповед № РД-П-П9/13.12.2021г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 187, т. 3 и т. 9 и т. 10 от КТ за посочените в същата нарушения: 1. В качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД – В., по време на работната си смяна на 02.11.2021г., за времето от 09.30ч. до 19.00ч., е оставила навън пред фургоните на отделението по Спешна медицина /определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид инфекция/ лежаща количка, която била изложена на тежки атмосферни условия – дъждовно време; 2. В качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД – В., по време на дневно дежурство на 05.11.2021г. не е изпълнила трудовите си задължения, като не е почистила работните бюра и повърхностите в кабинета за амбулаторни прегледи и в другите помещения на отделението по Спешна медицина; не е изхвърлила и почистила кошчетата; не е почистила и дезинфекцирала пода, което довело до закъснение на работния процес в отделението; 3. В качеството си на санитар в отделение по Спешна медицина при МБАЛ „С. П.“ АД – В. по време на работната си смяна на 17.11.2021г., за времето от 08.00 часа до 11.20 часа, не е почистила кабинета на регистратурата в отделението, както и не е дезинфекцирала повърхностите в отделението по Спешна медицина по време на пандемия, с което застрашила здравето и живота на пациентите и персонала. В заповедта било посочено, че нарушенията на трудовата дисциплина са системни, като с действията си И. К. не е изпълнила възложената ѝ работа, не е спазила техническите и технологичните правила, допуснала е увреждане на имуществото на работодателя и е нарушила правилата за вътрешния трудов ред в болницата. Със Заповед № 82/13.12.2021г. било прекратено трудовото правоотношение на И. К., на основание чл.330, ал. 2, т. 6 от КТ. Съдът констатирал, че двете заповеди били връчени на лицето срещу подпис на 14.12.2021г. Въззинвият съд приел за установено, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са изискани писмени обяснения по вменените ѝ нарушения, както следва: За нарушение на трудовата дисциплина на 02.11.2021г., за това, че за времето от 09.30ч. до 19.00ч. е оставила навън, пред фургоните на отделението по Спешна медицина, определени за преглед на пациенти, съмнителни за Ковид инфекция, лежаща количка, която била изложена на тежки атмосферни условия – дъждовно време. Във връзка с постъпилия рапорт на д-р Ц. А. за това, че на 05.11.2021 г. по време на работна смяна /дневно дежурство/ не са изхвърлени и почистени кошчетата и помещенията в отделението по Спешна медицина. Във връзка с констатации на д-р Ц. А. П., че на 17.11.2021г., за времето от 08.00 часа до 11.20 часа, не бил почистен кабинета на регистратурата в отделението по Спешна медицина, нито били дезинфекцирани повърхностите, което било крайно наложително в условията на епидемична обстановка от разпространение на Ковид-19. Съдът приел, че обясненията от И. К. били депозирани в срок. Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. А. и Д. С. /на ответника/ и А. Т. и В. П. /на ищцата/. Посочил, че според свид.Т. и свид.П., на 02.11.2021г. ищцата била на работа първа смяна от 08.00 до 14.00 часа. Проблемната количка за лежащо болни пациенти във фургона за Ковид зоната била бракувана от един от шофьорите на линейки и дадена за ползване, но с нея се работело трудно. На посочения ден, тя била заета през цялото време от тежко болни ковид пациенти, като свидетелката Т. я дезинфекцирала и оставила да се проветрява малко навън. Тогава дошла доктор Н. и направила забележка, че количката стои цял ден навън и е съсипана от дъжда. Според свид.Т. двете с ищцата били на работа на 17.11.2021г. Всеки ден се извършвало почистване на кабинета на регистратурата и повърхностите в отделението. Проблемът с доктор А. възникнал във връзка с не почистен мъх зад един шкаф, където се почиствало при извършване на основно почистване. Според свид. П. при едно от нощните ѝ дежурства /не помни датата/ тя била сменена от ищцата и свид.А., като при предаване на смяната била изчистила всичко. Едва впоследствие разбрала, че доктор А. ще подаде рапорт срещу нощната смяна за непочистено кошче. Въззивния съд изложил, че според показанията на свид. А. и свид.С. от есента на 2021г. санитарите в Спешното отделение на болницата спрели да работят адекватно, държали се арогантно и не си вършели работата: започнали често да излизат навън, да се събират на групички и да говорят по телефона. Налагало се постоянно да им се правят забележки и да им бъде припомняно, че трябва да отидат някъде, за да почистят нещо /за почистване на повърхности, дезинфекция и изпълнение на задълженията им/. Съдът отбелязал, че свидетелките А. Т. и В. П. също са наказани с дисциплинарно наказание „уволнение“, но кредитирал показанията им, тъй като същите съответствали на събраните по делото доказателства. Въззивният съд констатирал, че по делото е представен протокол от 01.12.2021г. за проведено общо събрание на членовете на синдикална секция на НС „Защита“ в МБАЛ „С. П.“АД – В., за избор на ръководство на синдикалната секция. С взетите на същото решения за председател на секцията била избрана С. К., а за секретари – В. П. и И. К.. Посочените обстоятелства били отразени и в Удостоверение № 028/02.12.2021г., издадено от Председателя на НС „Защита“. Уведомление за направения избор било изпратено до МБАЛ „С. П.“ АД – В., без данни за датата на получаването му от болницата/работодател. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Съдът намерил за неоснователно въведеното от ищцата възражение за осъществена от работодателя злоупотреба с право по чл.8, ал.1 от КТ, изразяваща се в прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, за да не изплати полагащото ѝ се допълнително трудово възнаграждение за работа в условията на пандемия от Ковид – 19. В тази връзка посочил, че от заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че на ищцата К. е било начислявано и изплащано редовно допълнително трудово възнаграждение за работа в условия на пандемия от Ковид – 19, в съответствие с приетите правила. Въззивният съд намерил за неоснователно и възражението за неспазена процедура по прекратяване на трудовото правоотношение поради нарушение на чл.333, ал.3 от КТ. Приел, че в конкретния случай ищцата не се ползвала от специалната закрила при уволнение, тъй като в ответната болница била учредена синдикална секция на НС „Защита“, която представлявала вътрешна структура на синдикалната организация в предприятието и не се ползвала със защита при уволнение. Допълнително посочил, че със синдикална закрила се ползвали само председателят и един секретар на синдикалната организация. В конкретния случай, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод кой от двамата секретари – В. П. или И. К. е изпълнявал по-съществени функции, респ. по отношение на кого от тях е приложима специалната защита. Още повече, че по делото не са събрани и доказателства за надлежното уведомяване на работодателя за съществуването на тази синдикална секция, предвид обстоятелството, че към 01.12.2021г. дисциплинарната процедура по отношение на ищцата К. вече е била започнала. Съдът приел, че издадената заповед е постановена при спазване на императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ, като в същата работодателят подробно е посочил в какво се състоят допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина. Посочил, че в конкретния случай те не са свързани с изброените законови текстове, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание, което обстоятелство обосновавало извода му за немотивираност на заповедта. Съдът приел още, че по делото не е установен и факта на извършване на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. В тази връзка посочил, че в тежест на работодателя е да представи доказателства за това, че ищцата е била на работа в дните, за които се твърди да е допуснала нарушенията, но по делото не са събрани доказателства за това: не са приложени графиците на работа, Правилника за вътрешния трудов ред, а показанията на свидетелите Д.С. и д-р А. са общи и без конкретика. Съдът приел недоказаност на системността на нарушенията, обосновала издадената заповед, както и не изпълнение на задължението по чл.189 от КТ за обосноваване причините за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В допълнение съдът изложил, че при разглеждане на делото пред първостепенния съд не са допуснати процесуални нарушения във връзка с липса на открито производство по реда на чл.193 от ГПК относно представените протоколи за избор на ищцата за секретар на синдикална организация, тъй като това не е повлияло крайния извод на съда и не би го променило. По изложените съображения съдът намерил предявените искове за основателни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Достатъчно ли е в заповедта за дисциплинарно наказание да са описани нарушенията и да е посочена датата, на която са извършени по начин, осигуряващ на работника възможност да разбере какви са фактическите и правни основания за наказанието, за да се приеме, че заповедта е законосъобразна?; 2/ Задължително изискване за законосъобразност на заповедта за дисциплинарно наказание, в същата да бъдат подробно описани текста от закона, въз основа на който се издава и конкретното нарушение за всеки един от текстовете? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение №857/25.01.2011г. по г.д.№1068/2009г., ІV г.о.; решение №109/13.08.2018г. по г.д.№3323/2017г., ІV г.о.; решение №177/11.07.2012г. по г.д.№193/2010г., ІV г.о.; решение №377/26.10.2011г. по г.д.№1962/2010г., ІV г.о.; решение №322/07.11.2012г. по г.д.№278/2011г., ІІІ г.о.; решение №857/25.01.2011г. по г.д.№1068/2009г., ІV г.о.; решение №205/04.07.2011г. по г.д.№236/2010г., ІV г.о.; решение №152/08.12.2017г. по г.д.№677/2017г., ІІІ г.о.; решение №102/12.03.2014г. по г.д.№5501/2013г., ІV г.о. Тези въпроси са свързани със задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и за нейното съдържание. Същите са включени в предмета на спора, но са без значение за крайния му изход. Въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства за извършване на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието „уволнение“, поради което разглеждането на поставените въпроси по същество от състава на ВКС, независимо дали отговарят на условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, няма да доведе до промяна в крайния резултат по спора. Последният не може да бъде променен и с оглед на обстоятелството, че при постановяване на решението въззивният съд е приел, че при издаване заповедта за уволнение работодателят не е съобразил тежестта на нарушенията и не е обосновал причините за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, което е самостоятелно основание за уважаване на исковете. По отношение на този мотив няма както правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, така и касационен довод за неправилност на въззивното решение. С оглед на това, по отношение на поставените въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал. 1 от ГПК за допускане на обжалването. В изложението е поставен и въпроса: При противоречиви показания на две групи свидетели, следва ли да бъдат преценявани от съда и задължен ли е съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.172 от ГПК?. Твърди се, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение №176/28.05.2011г. по г.д.№759/2010г., ІІ г.о.; решение №207/17.03.2021г. по г.д.№165/2020г., ІV г.о.; решение №700/28.10.2010г. по г.д.№91/2010г., ІV г.о.; решение №131/12.04.2013г. по г.д.№1/2013г., ІV г.о.; решение №100/08.05.2018г. по г.д.№1737/2017г., ІV г.о.; решение №60173/15.12.2021г. по г.д.№1431/2021г., І г.о. По въпроса за задължението на съда да обсъди свидетелските показания в съвкупност с останалите събрани доказателства и при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на свидетели, за които има данни да са заинтересовани от изхода на спора, е налице трайно установена съдебна практика, включително и сочената от касатора, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. В същото съдът е отчел наличието на две групи свидетелски показания относно спорния въпрос за факта на извършване на нарушенията, за които е издадена процесната заповед; констатирал е наличие на данни за заинтересованост на свидетелите А. Т. и В. П., като изрично е посочил защо ги кредитира – като последователни, съответстващи едни на други и подкрепени от останалите събрани доказателства. Посочил още, че същите не са опровергани от показанията на другите свидетели Д. С. и д-р А., които са общи и без конкретика. При постановяване на решението съдът е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, произнесъл се е по въведените с въззивната жалба възражения и не е излязъл извън обема на събраните по делото доказателства. Наведените оплаквания са обосновани с несъгласието на страната с правните изводи на съда и са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.288 от ГПК. Последният поставен въпрос е: Изпълнени ли са изискванията на чл.140, ал.1 от ГПК от първоинстанционния съд, когато не се е произнесъл по искания на страните, в частност по направено с отговора на исковата молба оспорване истинността на съдържанието и автентичността на подписите, не е открил производство по чл.193 от ГПК във връзка с това оспорване, при положение, че тези обстоятелства не са повлияли на крайния извод на районния съд. Касаторът твърди, че по същия липсва практика на ВКС и претендира обжалването да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Този въпрос не е обуславящ правните изводи на съда в обжалваното решение. Действително, в същото са изложени мотиви по въведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с оспорване на представените по делото писмени доказателства – протоколи за избора на ищцата за секретар на секция в синдикалната организация НС „Защита“, но те не са обусловили крайния извод за основателност на исковете, доколкото въззивният съд е приел, че ищцата не може да се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Въпросът не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане МБАЛ „С. П.“ АД следва да бъде осъдена да заплати на И. В. К. сумата от 1700лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,