Определение № 5314 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2818/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. П. срещу решение № 65/02.04.2025г., постановено по въззивно гр. д. №49/2025г. на Шуменския окръжен съд в частта му, с която, като е потвърдено решение № 825/08.11.2024г. по гр. д. № 938/2024г. на Шуменския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу "Артемис" ООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 15/14.02.2024 г., както и на заповед № 21/14.02.2024 г. на управителя на "Артемис" ООД, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено и за осъждане на ответника да заплати сумата от 1913,52 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 15.02.2024 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: В исковата молба се твърди, че ищецът е уволнен дисциплинарно от длъжността „мениджър механична поддръжка“. Посочени са следните основания за незаконност на уволнението- заповедта за уволнение не била подписана от упълномощен представител; нарушение на чл. 193 КТ, тъй като не му бил даден достъп до необходимата документация; липсвали мотиви на заповедта за уволнение; нарушението на трудовата дисциплина не било тежко. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е уволнен по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. В заповедта за уволнение са посочени следните мотиви- в периода от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г. е произведена некачествена продукция в размер на 1 223 900 торби за течности, на стойност над 200 000 лв., поради допускането в експлоатация и ненавременната подмяна на наранен подавач на кранове на машина МЗР. През този период машината е преминала две процедури по превантивна поддръжка, без да бъде подменен повредения подавач на кранове, както и машината е преминала и три аварийни ремонта в модул подавач на кран - десен, при които също не е последвала реакция спрямо дефектната част. Отговорност за качеството на профилактичните и аварийните ремонти носи А. С. П. – мениджър механична поддръжка, съгласно гл. ІV, т.3 от длъжностната му характеристика. Неизпълнението на цитираната точка от длъжностната характеристика, продължителния период, особено големите финансови размери на причинените вреди и уронването доброто име на предприятието пред клиентите представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8, пр. 2 КТ. Заповедта е връчена на 14.02.2024г. срещу подпис на ищеца. Съдът е констатирал, че преди издаването на заповедта за уволнение на ищеца са искани писмени обяснения на 06.02.2024 г.. Във връзка с искането за писмени обяснения, ищецът е депозирал писмо на 09.02.2024 г., с което уведомява работодателя, че е отстранен от работа и няма достъп до работното си място, поради което не може да даде писмени обяснения. Съдът е констатирал, че за периода от 06.02.2024 г. до 09.02.2024 г. на А. П. е бил преустановен достъпът му до работното място. Посочил е още, че съгласно длъжностна характеристика /гл. ІV, т. 3 от нея/, със съдържанието, на която ищецът е бил запознат преди датите на вменените му нарушения на трудовата дисциплина, мениджърът механична поддръжка носи отговорност за качеството на извършваната под негово ръководство профилактика, ремонтна дейност и поддръжка на производствените машини и съоръжения. Въззивният съд е стигнал до извода, че дисциплинарната процедура е спазена. Съдът е приел за установено, че заповедта за уволнение е подписана от пълномощник, с нотариално заверено пълномощно, на законните представители на дружество. Ищецът отказал да даде писмени обяснения, а е могъл да направи твърдения за липса на вина и да посочи доказателства за това. Неосигуряването на достъп до работното място не представлявало препятствие за това. Съдът е приел, че процесната заповед е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като в нея е посочено в какво се изразява конкретното нарушение, кога е било извършено и установено, кои трудови задължения са били нарушени от работника и последиците от това, както и каква е оценката на работодателя относно тежестта на нарушението, като в заповедта за налагане на наказанието е била посочена и правната квалификация на същото - чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8, предл. 2, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Също така въззивният съд е приел за установено и доказано в производството, че ищецът е допуснал неизпълнение на задълженията си по длъжностната характеристика, а именно да контролира изправната работа и своевременните ремонти на производствените машини и съоръжения и качеството на извършваната под негово ръководство профилактика, ремонтна дейност и поддръжка, в резултат на което, като пряка и непосредствена последица, се е стигнало до производство на значително количество некачествена продукция от една от машините в предприятието и последвала рекламация от клиент, а видно от заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза и до причиняване на имуществена вреда на работодателя в размер на 101 076.17 лв. Предвид горното и последиците за работодателя от допуснатите от работника нарушения на трудовата дисциплина, въззивната инстанция е приела, че са налице основания същите да бъдат квалифицирани като такива по чл.187, ал.1, т. 3 и т. 8, пр. 2 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Решаващият състав е приел също, че конкретното дисциплинарно наказание е определено в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ – т.е. отговаря на тежестта на извършените нарушения от ищеца. Според уговореното в трудовия договор и длъжностната му характеристика, ищецът е заемал ръководна длъжност, която е била непосредствено свързана с планиране и организиране на цялостната работа по поддържането, монтирането и експлоатацията на оборудването и обезпечаване техническата изправност на всички съоръжения в дружеството, въззивният съд е приел, че същият е бил длъжен не само да отговаря за организиране, обезпечаване и контрол на работата на подчинените му, осъществяващи пряко дейностите по монтаж и поддръжка на съоръженията, но и да предприема и обезпечава необходимите мерки за добра организация на трудовия процес, така че да бъде гарантирано неговото нормално протичане, без допускане на аварии и производсво на некачествена продукция. Предвид това и, че в конкретния случай допуснато от ищеца неизпълнение на трудовите му задължения е довело до значителни загуби за работодателя и уронване на доброто му име чрез злепоставянето му пред клиент, въззивната инстанция е приела, че тежестта на извършените от него нарушения е такава, че обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно "уволнение". В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон - чл. 193 и чл. 195 КТ, за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите на страните и всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, и за необоснованост на решението. В представеното към жалбата изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставя следните въпроси: 1. Приложима ли е хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ в случаите, в които служителят е поставен в невъзможност да даде писмени обяснения за описаното от работодателя нарушение, поради недопускане до работа и липсата на осигурен достъп до техническа документация, софтуерни програми и други документи, находящи се на работното му място, имащи отношение към нарушението?; 2. Длъжен ли е работодателят да мотивира подробно заповедта за уволнение и ако препраща в нея към други актове, констатиращи нарушения, следва ли тези актове да са връчени на уволненото лице, преди или най-късно заедно със заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение? и 3. Налице ли е процесуално нарушение, когато при поставяне на решението си съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?. Настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Относно първия поставен въпрос ВКС намира следното: Правото на обяснение е по правната си същност право на защита. Субективните права се упражняват едностранно или чрез изпълнение на насрещно задължение. Насрещното задължение следва да е уредено в закон, за да има характеристиката на правно задължение. В случая правото на защита се упражнява с едностранни действия- писмени оспорвания на фактите и/или вината и посочване на доказателства, а не събирането им. Законът не урежда задължение на работодателя да предостави достъп до доказателствата на работника или служителя, за да може последния да ги събере. Работодателят има задължение да събира посочените доказателства съгласно чл. 193, ал.1 КТ, а не работникът или служителят. В случая въззивният съд в съответствие с чл. 193, ал.3 КТ и практиката по приложението на тази норма е приел, че ищецът е отказал да даде писмени обяснения по собствена вина. Оттук следва, че поставения първи въпрос е без значение за изхода на делото. Относно втория въпрос ВКС намира следното: Съгласно чл. 195, ал.1 КТ и практиката по приложението на тази норма заповедта за уволнение е мотивирана, когато в нея са посочени нарушителят, извършеното нарушение и кога то е извършено. Когато тези обстоятелства се съдържат в други документи и заповедта препраща към тях, тези документи са неразделна част от заповедта за уволнение и следва да се връчат на работника или служителя. В случая е видно от заповедта за уволнение, че нарушителят, нарушението и времеизвършването са посочени в мотивите на заповедта за уволнение и не е необходимо връчването на други документи на работника или служителя за изпълнение на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ. От изложеното следва, че поставеният втори въпрос е бе значение за изхода на делото. Последният въпрос също не може да предпостави допускането на касационно обжалване на атакувания акт, тъй като не е налице сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и на показанията на разпитаните по делото свидетели, формирал е свои фактически и правни изводи, като е обсъдил възраженията и доводите на страните, които са от значение за спора и това е отразено в мотивите към решението. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този правен въпрос. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. При този изход на спора на ответника по касация "Артемис" ООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1722 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение