Определение № 50832 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. С., чрез адв. И. М., срещу решение № 464/08.11.2021 г. по в.гр.д. № 1592/2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 260053/06.07.2021 г. по гр.д. № 19/2021 г. на Районен съд – Средец и като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора против „Промет Стиил“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на И. П. С., наложено със заповед № 1Д-18 от 17.12.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „приемчик разпределител на метал“ при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на сумата от 11 960,22 лв. за периода от шест месеца. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба касаторът задава следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Препращането към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да обсъди всички доказателства, възраженията на страните и да постанови свои мотиви, като изложи в решението фактическите си и правни изводи по съществото на спора, посочвайки въз основа на кои точно доказателства намира едни факти за установени, а други за недоказани, както и следва ли съдът да анализира всички доказателства по делото и да посочи на кои от тях дава вяра, кои не кредитира и защо и да постанови решението си след съвкупната им преценка? – твърди се противоречие с решение № 6024/06.10.2021 г. по гр.д. № 38/2021 г. на ВКС; 2/ Следва ли съдът да установи дали е извършено нарушение на трудовата дисциплина, включително при евентуално неизпълнение на задължения от страна на други работници/служители, имащи отношение към трудовата злополука и с оглед релевантните обстоятелства да прецени доколко това неизпълнение изключва дисциплинарната отговорност на работника – в случая И. С.? – твърди се противоречие с решение по гр.д. № 2037/2017 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 15/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 387/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение по гр.д. № 3248/2013 г. на ВКС, ІV г.о.. Касаторът счита и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като съдът не е анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Ответникът по касационната жалба „Мини Марица-изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново-север“ взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Между страните е имало трудово правоотношение, по силата на което И. С. е заемал в ответното дружество длъжността „приемчик разпределител на метал“ за участък подготовка на метал. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № IД-18/17.12.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството на основание чл. 195 от КТ и чл. 188, ал. 3 от КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. последно, т. 5, т. 10 и т. 11 от КТ заради това, че на 21.10.2020 г., във второ хале, в процеса на складиране на пачки с метални заготовки върху скара, кранистката И. Т., изпълнявайки жестовите указания на ищеца, е наредила пачките в края на скарата, като две от заготовките не се опирали с цялата си повърхност в скарата; ищецът излязъл в обедна почивка, без да извърши контрол за правилното складиране на заготовката, в резултат на което, при обработка на складираните пачки във второ хале от старши организатор производство К. Б., при освобождаване на заготовките от опаковъчния материал – хамути и връзки чрез срязването им с ножица за срязване на арматура, краят на едната заготовка паднала върху стъпалото на преминаващия в близост организатор производство „ПМ“ А. Г., затиснала го и му причинила тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на части от крака – травматична ампутация на лявото стъпало, наложила впоследствие и оперативна ампутация на лявото стъпало. В заповедта за уволнение е изброено кои разпоредби от инструкциите на работодателя и нормативните актове в областта на трудовото право са нарушени от работника. По делото не е спорно, че на 21.10.2020 г. е настъпила описаната трудова злополука; че при настъпването й най-крайната пачка е била поставена вместо на минимално разстояние от 1 м. от края на скарата, каквото е изискването по Инструкция ИБ 2-02-30-02 „Безопасна работа при обработка на заготовки в пачка в цех Подготовка на метала“, на границата на скарата така, че дори две заготовки от нея, с единия си край не са се опирали на скарата напълно с цялата си повърхност; че ищецът, който в качеството си на приемчик-разпределител на метала, в момента е давал указания на краниста за местата на разтоварване и складиране на пристигащия метал, и е следвало да извърши контрол за правилното складиране на разтоварените заготовки, не е извършил проверка на разтоварените заготовки, а е излязъл в обедна почивка; че докато ищецът е бил в обедна почивка, старши организатор производство „ПМ“ К. Б., който не е бил запознат с изискванията на Инструкция ИБ 2-02-3002, самостоятелно е взел решение за обработка на метала, изрязал е с ръчни клещи връзките на крайната пачка, при което четири заготовки са паднали извън скарата върху пода и едната от тях е попаднала върху лявото ходило на преминаващия А. Г. – организатор производство ПМ, и го е затиснала; че самият А. Г. също е нарушил Инструкция ИБ 2-02-3002, преминавайки на разстояние около 0, 5 м. на срещуположния край на обработваната пачка, вместо на минимално разстояние 2 м. от пачката, извън пешеходната пътека. За настъпилата трудова злополука е изготвен протокол за трудова злополука от 26.10.2020г. и докладна записка от 11.11.2020 г. В съставения Протокол за извършена проверка № ПР 2037619/21.12.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] са констатирани следните нарушения по отношение на ищеца: не е осъществил контрол по правилното поставяне, подреждане на пачките със заготовки в нарушение на чл. 14, т. 7 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно–разтоварни работи, във вр. с чл. 126, т. 10 от КТ, като не е бил извършил и контрол по спазване на безопасните разстояния между отделните пачки със заготовки и между последната пачка и края на скарата в нарушение на същата наредба. Съставен е и Протокол № Ц5103-02-19/22.12.2020 г. на НОИ, ТП – Б. за извършено разследване на злополуката, в който е констатирано, че пачки от заготовки са били неправилно и опасно наредени върху скарата за последваща обработка, като при анализа на причините за възникване на злополуката е прието, че причина за злополуката е неспазването на правилата за безопасна работа при обработка на метални заготовки в участък Подготовка на метала. По делото се установява, че на ищеца са поискани писмени или устни обяснения във връзка с допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина в качеството му на приемчик-разпределител на метала в работната смяна на 21.10.2020 г., като той е представил подробни такива. Впоследствие са му поискани допълнителни обяснения и са поставени конкретни въпроси, на които е отговорил. От представената длъжностна характеристика на „Приемчик разпределител на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, връчена на ищеца, се установява, че сред основните функции и задачи за длъжността са познаване и спазване на всички технологични функции, регламенти и инструкции по ТБ и ЗБУТ, касаещи работата на приемчика; даване на указания на кранистите за местата на разтоварване и складиране на пристигащия метал; обработване на пристигащия метал според инструкциите за това; както и докладване своевременно на организатор производство за аварии и проблеми по време на смяна. Съгласно Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда в „Промет Стиил“ ЕАД, преди започване на товаро-разтоварните работи, изпълняващият ги работник е длъжен да прегледа състоянието на товара, устойчивостта на положението му, закрепването на детайли по него и др. (чл. 48, т. 3); да вземе необходимите мерки за недопускане на нараняване, както на него самия, така и на други лица (чл. 48, т. 5); както и при спускането и поставянето на товара - да огледа мястото, където ще се постави товара и се убеди, че няма опасност от неговото падане, прекатурване или изсипване (чл. 75). Съгласно Инструкцията за безопасна работа при обработване на заготовки в пачка в Цех „Подготовка на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, на определено място в близост до щабела с пачките, се монтирала скара от две или четири броя пачки. Върху скарата се поставяли максимално 10 броя връзки в един ред, на разстояние една от друга минимално 1м. при две пачки за скара. Разстоянието от крайните пачки на скарата също да бъде поне 1м. Ищецът е запознат с Инструкцията, видно от подписа му в списъка след нея. Свидетелката Т. – кранист в ответното дружество, която е разтоварила процесните заготовки, изяснява, че ищецът е направлявал разтоварването на камионите на две точки – срещуположния кран и кранът на св. Т. и с жестове е показвал кое да се слага на скарата, и кое – на щабела. Вещото лице от назначената по делото СТЕ е заявило, че за извършването на контрол за правилното поставяне на скарата и складиране на разтоварените заготовки в ответното дружество няма производствени норми, като в различните дни е констатирана в пъти различна натовареност. Въпреки това е приела, че в рамките на 5 минути е възможно да се извърши оглед относно стифирането на пачките върху скарата, която констатация съвпада и с обясненията на самия ищец. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че на 21.10.2020 г. ищецът е допуснал грубо нарушение на задълженията си при изпълнение на възложената му работа, изразяващо се в това, че не е извършил своевременно контрол на разтоварените и стифирани пачки със заготовки, което нарушение, предвид посочените по-горе разпоредби на Инструкцията за общите изисквания по безопасност на труда в „Промет Стиил“ ЕАД, Инструкцията за безопасна работа при обработване на заготовки в пачка в Цех „Подготовка на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, и длъжностната му характеристика, с които ищецът е бил запознат, представляват нарушение на задълженията му по чл. 126, т. 5, 10 и 11 КТ, съответно дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 5 КТ. Във връзка с възраженията на работника въззивният състав е посочил, че независимо от обема му на работа в деня на злополуката, той е следвало да изпълнява стриктно възложените му задължения, тъй като те са свързани с дейност, от която е възможно да настъпят опасни за живота и здравето на работниците инциденти. Обстоятелството, че в процесния ден работата на ищеца е била свързана с общо 10 позиции и разстоянието между някои от тях е било 130 м., според съда не би могло да го освободи от отговорността за неизпълнение на задължението му за проверка на разтовареното количество пачки със заготовки – още повече, че ищецът е знаел, че трябва да извърши контрола на разтоварената продукция, но е решил да го отложи за след обедната си почивка, т. е. неизвършването на контрола не е допуснато от ищеца поради изключителната му натовареност, а поради съзнателно взетото от него решение да отложи проверката за след обедната си почивка. Съдът е посочил, че трудовата злополука с пострадалия е настъпила вследствие на допуснатото не само от ищеца нарушение на правила за здравословни и безопасни условия на труд, но и от други лица, както и от самия пострадал. Съобразил е обаче, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено заради допуснато от него неизпълнение на трудовите му задължения, изразяващо се в неизвършването своевременно на контрол за правилното и безопасно стифиране на пачките със заготовки, което не само е създало потенциална опасност за живота и здравето на работещите в цеха, но в крайна сметка и е довело до причиняване на трудова злополука. Съдът е приел, че е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника, наказанието кореспондира на тежестта на нарушението а процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е ясно мотивирана, като са описани нарушенията, извършени от ищеца, с точна дата и конкретно поведение. Поради тези съображения е приел предявените искове за неоснователни. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Първият въпрос не обосновава допускане на решението до касационно обжалване. Въззивният съд подробно е обсъдил доказателствата по делото, съпоставил е писмените обяснения на ищеца с обясненията на вещото лице, отговорил е на възраженията във въззивната жалба, като подробно е мотивирал изводите си. Вторият въпрос е въпрос по съществото на делото, тъй като касае механизма на трудовата злополука. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд подробно е разгледал събраните по делото доказателства, описващи настъпването на трудовата злополука и е изследвал поведението на участващите в нея лица. Съдът е стигнал до извода, че неправомерните действия на останалите работници не изключват нарушението на ищеца, тъй като собственото му поведение е в разрез с установените правила за работа. В допълнение е необходимо да се посочи, че неспазването на трудовата дисциплина се преценява с оглед личните действия на работника, а поведението на останалите участници в трудовата злополука, особено на пострадалия, би било релевантно при евентуален иск за обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди от трудовата злополука. В тази връзка са и цитираните решения на ВКС, които са изцяло по приложението на чл.200 КТ относно имуществената отговорност на работодателя при трудова злополука, за изследване съотношението на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия и изключване или намаляване на отговорността на работодателя в тези случаи, които са изцяло неотносими към настоящия спор. Не се констатира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените от касатора доводи във връзка с това основание също са относими към правилността на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и налагат преценка на доказателствата по делото, което не се осъществява в настоящото производство. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат сторените разноски в производството пред касационната инстанция, а на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение