Определение № 1294 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПП Българска социалистическа партия /БСП/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3814 от 15.12.2022 г. по гр.д.№ 9844/ 2022 г., в частта му, в която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение на Софийски районен съд от 03.05.2022 г. по гр.д.№ 11516/ 2021 г., по предявените от Р. И. А. - Л. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено с предизвестие № ЗУЧР-069/ 30.12.2020 г. и Заповед № ЗУЧР078/ 04.01.2021 г. на председателя на БСП, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт” в „Организационна дейност” на специализираната организация на БСП; касаторът е осъден да й заплати 5 291,50 лв - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.01.2021 г. до 04.07.2021 г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до изплащането на сумата; БСП е осъдена да заплати на Р. И. А. - Л. съдебни разноски за първа инстанция 803,08 лв. и за втора инстанция 1 598,78 лв, а по сметка на Софийски районен съд - съдебни разноски от 445,70 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол материалноправните въпроси „Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява ли по своето естество трудова дейност или не, респ. може ли да бъде трудова или не?“; „Следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл.344,ал.1, т.3 КТ с намаляване на възнаграждението, което е получил уволнения работник като общински съветник, в хипотеза, в която служителят престира работна сила по правоотношение, приравнено на трудовото по смисъла на КСО?“; и „Когато едно правоотношение е третирано от осигурителното право като трудово, то следва ли да се извърши намаляване на претенцията по чл.344,л.1,т.3 КТ с възнаграждението което е получавала страната по това правоотношение?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния административен съд /ВАС/, същевременно поддържа, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Р. И. А. - Л. оспорва жалбата като поддържа, че решенията на ВАС не биха могли да имат значение за наличието на кое да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и че касаторът не е формулирал ясни и точни въпроси за допускане на обжалването. Евентуално излага доводи, че дадените от въззивния съд разрешения по поставените въпроси са в съответствие с установената практика, а не й противоречат. Затова моли касационното обжалване да не се допуска, а при условията на евентуалност излага и доводи по същество за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Относно тази част от въззивното решение, с която са уважени квалифицираните по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ искове, този извод е безусловен, доколкото не съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, а по отношение на правните разрешения на въззивния съд за основателност на тези искове касаторът не е формулирал правен въпрос. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, непосочването на правния въпрос, по който обжалването следва да се допусне, е достатъчно основание достъпът до касационен контрол да бъде отказан. Относно иска, квалифициран по чл.344 ал.1 т.3 КТ, са формулирани три правни въпроса, които се свеждат до това, представлява ли получено от общински съветник възнаграждение в това му качество възнаграждение за работа по смисъла на чл.225 ал.3 КТ. Съдът отхвърля възраженията на ответника, че въпросите не са ясно и точно формулирани, тъй като касаторът изрично е посочил кои правни разрешения на въззивния съд оспорва и е формулирал нарочни питания във връзка с тези разрешения. И в тази част обаче въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по следните съображения: Въззивният съд приел за установено, че с предизвестие № ЗУЧР-069/ 30.12.2020 г., връчено на 04.01.2021 г., ответникът изявил до ищеца, че поради съкращаване на щата и на основание на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ с изтичане на 30 дни от връчването на предизвестието прекратява договора за длъжността „главен експерт в Организационна дейност”. Със заповед № ЗУЧР-078/ 04.01.2021 г., връчена на същата дата, представляващият ответника, на основание отправеното писмено предизвестие прекратил трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „главен експерт в Организационна дейност” на Специализирана администрация на БСП и наредил да се изплатят обезщетения по чл.224 ал.1 КТ за 8 работни дни. Към 04.01.2001 г. ищцата е била общински съветник в Общински съвет – П., като такъв за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. е получила възнаграждение общо в размер 3 959,96 лв. нетна сума, бруто 5 135,40 лв. Същевременно ищцата била регистрирана като безработна за периода от 06.01.2021 г. до 06.09.2021 г. След прекратяването на правоотношението между страните в трудовата книжка на ищцата нямало вписвания за трудово правоотношение до датата на представянето пред съда. Със заповед № ЗУЧР-048/ 01.12.2020 г. на председателя на ПП ”БСП” било утвърдено щатно длъжностно разписание с минималните изисквания на длъжностите в администрацията на БСП, съгласно което в отдел организационна дейност има 6 щатни бройки за длъжността „главен експерт”. При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът начислил на ищцата обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие от 1 280,10 лв., обезщетение по чл.224 ал.1 КТ 512,44 лв. и обезщетение по чл. 222 ал.1 КТ 1 114 лв. По банковата сметка на ищцата постъпили 863,42 лв. заплата за декември 2020 г.; на 29.01.2022 г. – 1 771,30 лв. като обезщетение по чл.220 и по чл.224 от КТ; 137,18 лв. заплата за февруари 2021 г.; на 02.03.2021 г. постъпили 914,57 лв. обезщетение по чл.222 ал.1 КТ. Последният пълен отработен месец на ищцата при ответника /ноември 2020 г./, тя получила възнаграждението бруто 1 281,10 лв., за 6 месеца същото е в размер на 7 686,60 лв. брутна сума. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че преди да разгледа спора по същество, следва да се произнесе по повдигнатия въпрос с исковата молба въпрос дали ищцата се е ползвала от закрила по чл.35 ЗМСМА. Приел, че според тази разпоредба трудовото правоотношение с общински съветник не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл.328 ал.1 т.2, т.3 и т.4 КТ. Нормата въвеждала специална закрила при уволнение на работници/служители, които са общински съветници и тя продължавала през времето на техния мандат. Забраната за работодателя да прекратява трудовия договор със служител, който е общински съветник към момента на уволнението на посочените основания, била абсолютна. Понеже към 04.01.2021 г. ищцата е била общински съветник в Общински съвет - П., извършеното на същата дата уволнение се явявало е незаконно и следвало да бъде отменено само на това основание. За пълнота обаче съдът посочил, че работодателят нито е доказал, че има реално съкращаване на щат за длъжността на ищцата, нито че е извършил подбор по чл.329 КТ. За срок от 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е работила по трудово правоотношение и за нея възникнало валидно вземане към ответника за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер 7 686,60 лв. За неоснователни били счетени доводите на ответника, че доколкото в този период ищцата е получила 5 135,40 лв. възнаграждение като общински съветник, то не й се дължи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ или че се дължи разликата с получено като общински съветник възнаграждение. Длъжността на общинския съветник била изборна, но осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии по своето естество била трудова. Определянето на една дейност като трудова не произтичало единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а било свързано с нейното естество. Затова за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения били законодателно приравнени на трудовите. Приравняването обаче се отнасяло единствено и само до целите на социалното осигуряване, общината и общинският съвет не се явявали работодател на общинския съветник. Доколкото не е имало пречка за ищцата, ако не е била незаконно уволнена, да осъществява дейност като общински съветник и да получава едновременно и трудовото си възнаграждение от работодателя, обезщетението по чл.225 ал.1 КТ й се дължало. Само доходите от трудово правоотношение били релевантни при определяне на размера на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ, от което следвало да се прихванат единствено платените обезщетения от работодателя по чл.220 ал.1 и по чл.222 ал.1 КТ. С оглед тези мотиви на въззивния съд, формулираните от жалбоподателя правни въпроси обуславят обжалваното решение в частта му относно частично уважаване на иска по чл.225 ал.1 КТ, но нямат претендираното от него значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена съдебна практика, която е цитирана в обжалваното решение и която не се нуждае от промяна /срв. решение № 22/ 08.04.2020 г. по гр.д. № 1697/ 2019 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него предходни актове на ВКС по разрешаване на същия въпрос/. Според тази практика правото на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ може да бъде реализирано само ако уволненият работник или служител в рамките на спорния период от време не е бил ангажиран по трудово правоотношение и че само ангажираността по друго валидно трудово правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице защита на правото му на труд, еквивалентна на тази по незаконосъобразно прекратеното трудово правоотношение, може да изключи отговорността за плащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, но не и заетостта по граждански договор или всеки друг източник на законно получени средства за издръжка от уволнения работник или служител. Фактическият състав по чл.225 ал.1 КТ има предвид единствено и само оставане без работа по трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение. „Работа“ по смисъла на посочената разпоредба е полагането на наемен труд – т.е. заетост по трудово правоотношение. Използваният от законодателя термин „заплати“ сочи несъмнено, че предмет на уредба е единствено доходът по трудово правоотношение, който съставлява „заплата“ по смисъла на трудовото право и само заетостта по такова правоотношение е от значение за отговорността на работодателя по чл.225 ал.1 и ал.2 КТ вр. чл.344 ал.1 т.3 КТ. Същото е прието в обжалвания акт, поради което няма основание той да бъде допуснат до касационен контрол по поставените материалноправни въпроси, касаещи иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ. По изложените съображения Върховният касационен съд