Определение № 137 от 14.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на 118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, [населено място], чрез адв. М. Т., срещу въззивно решение № 3201/27.05.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 3758/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 30/12.02.2025 г. по гр. д. № 935/ 2023 на Софийския районен съд в частта, с която са уважени предявените от М. Д. Г. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител ЦОУД“ при ответника; и за заплащане на обезщетение в размер на 6 664,34 лв. за оставането й без работа и за работа на по-нископлатена длъжност, вследствие на незаконното уволнение за периода от 09.10.2023 г. до 09.04.2024 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) какво правно значение в дисциплинарно производство по КТ има задължението на работодателя да покани работника да изложи обяснения в хипотезата на отказ на работника да получи писмената покана за даване на такива обяснения; 2) до какви фактически детайли в дисциплинарното производство по КТ следва да бъде очертано поведението на работника по критерия време на извършване на дисциплинарното нарушение; 3) задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, като изрази отношение по доводите и възраженията на страните. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че съгласно сключен между страните трудов договор № 11/11.10.2022 г. ищцата е работила на длъжността „начален учител“ в ответното училище. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1550-1200/28.06.2024 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на служителката на 28.06.2024 г. при условията на отказ. Работодателят е изготвил искания до ищцата за даване на обяснения с изх. №№ 294-1761/06.06.2024 г., 366-1833/11.06.2024 г. и 290-1757/06.06.2024 г., които са й връчени на посочените дати при отказ, удостоверен с подписите на трима свидетели. Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че в случая процедурата по чл. 193, ал.1 КТ не е осъществена, доколкото предприетото от работодателя е само формално и не представлява същинско изпълнение на задължението за изслушване или приемане на писмените обяснения на ищцата. В тази връзка е посочил, че видно от съдържанието им, исканията по чл. 193, ал. 1 КТ с изх. №№ 290-1757/06.06.2024 г. и 294-1761/06.06.2024 г. са за нарушения, които не са предмет на издадената уволнителна заповед, респ. - дисциплинарното наказание не е наложено за тях. Третото искане, обективирано в писмо изх. № 366-1833/11.06.2024 г., е напълно неясно и с бланкетно съдържание. С това писмо ищцата е поканена да даде обяснения „във връзка с получени обяснения от родители на ученици в 4Б клас, изразяващи се в нарушение на трудовите задължения“. В искането не е посочено кога и кои родители са подали „обясненията“, нито се установява преписи от тях да са приложени към писмото-покана. Предвид това съдът е посочил, че в рамките на започналото дисциплинарно производство за служителката по никакъв начин не би могло да е ясно за какви нарушения се искат обясненията й по чл. 193, ал. 1 КТ. Прието е, че поканата за даване на обяснения е обща и неконкретна, като неспазването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ е само по себе си основание, обуславящо незаконосъобразност на извършеното уволнение. В допълнение е посочено, че в обстоятелствената част на оспорената заповед са описани три нарушения на трудовата дисциплина, които обаче не са индивидуализирани по време на извършването им, т.е. – заповедта не отговаря и на изискванията за мотивираност (чл. 195, ал. 1 КТ). С оглед вида и характера на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, посочването само общо на период от време (учебната 2023/2024 г.) не е достатъчно за да се приеме, че е конкретизирано времето на извършването им, тъй като се касае за еднократни действия на ищцата. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. По първите два въпроса в изложението въззивното решение не противоречи на установената практика на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ (вж. - решение № 226/22.05.2012 г. по гр.д. № 917/2011 г., IV г.о., решение № 307/24.06.2011 г. по гр.д. № 2116/2018 г., III г.о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о. и др.), според която преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства - за кое конкретно поведение (действие или бездействие) на работника се искат обяснения и срокът, в който да се представят. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля. Съгласно чл.195, ал.1 КТ налагането на дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведена с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 КТ изискване за еднократност на наказанието, необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 КТ и защитата на работника или служителя. Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен - с оглед защитата на работника или служителя и за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания са спазени, когато в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието (в с.см. - решение № 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2018 г., III г. о., решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г.о., решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., решение № 66/25.03.2016 г. по гр.д. № 3298/ 2015 г., IV г.о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр.д. № 5119/2015 г., IV г.о., решение № 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). Приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с тези правни положения. Посочено е, че процедурата по чл. 193, ал. 1 и чл.195, ал. 1 КТ не е спазена, тъй като две от отправените до служителката искания за обяснения нямат връзка с нарушенията, за които е издадена уволнителната заповед, а в третото искане не са посочени никакви релевантни обстоятелства за конкретни нарушения. С това работодателят не е изпълнил задължението си да предостави на ищцата реална възможност да даде обяснения и да упражни правото си на защита. Неизпълнението на това задължение, както и липсата на индивидуализация на нарушенията в оспорената заповед обуславя незаконосъобразност на уволнението. Ирелевантно за спора е, че исканията за обяснения и заповедта са връчени на Д. при условията на отказ, тъй като това не отменя спазването от страна на работодателя на задълженията му по чл. 193 – чл.195 КТ в дисциплинарната процедура. Третият въпрос в изложението също не обуславя селектирането на жалбата. В съответствие с процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл.236, ал. 2 ГПК въззивният съд е изложил собствени решаващи мотиви по спора като е обсъдил защитните тези на страните, извършил е анализ и оценка на събраните по делото доказателства и е посочил кои от тях и защо кредитира, и кои не цени. В резултат на това е приел за установено, че наложеното на ищцата наказание „дисциплинарно уволнение“ е незаконосъобразно и същото подлежи на отмяна. Несъгласието на касатора с крайния резултат по спора и аргументацията му в изложението съставляват доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт (чл. 281, т. 3 ГПК), които не са предмет на проверка във фазата по чл. 288 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Изложението не съдържа надлежна аргументация за соченото основание, респ. за наличие на такъв тежък порок на решението, който да е установим пряко от съдържанието на мотивите. А след като и формулираните в изложението въпроси не обуславят селектирането на жалбата, то обжалваното решение не може да бъде оценено като очевидно неправилно. Предвид изложеното, не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение