Определение № 969 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4131/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. К., чрез адв. В. против решение № 242/06.07.2022 г. по в.гр.д. № 288/2022 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която след отмяна на решение от 04.02.2022 г. по гр.д. № 2584/2021 г. на Районен съд, предявения от касатора против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, обективирано в заповед № СД......../........ г. на министъра на правосъдието, е отхвърлен. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че конкурсът е проведен законосъобразно, като в мотивите на решението не е взел отношение по всички наведени от ищеца с исковата молба доводи за допуснати нарушения при провеждане на конкурса. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията на страните и да обоснове решението си; 2/ При прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл.325, ал.1, т.8 КТ, кой е моментът, от който работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение, издадена в изпълнение на изискването на чл.335, ал.1 КТ, че е настъпило прекратяване на същото – момент предхождащ, съпътстващ или следващ деня на постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса, за да е законосъобразно уволнението на посоченото основание и 3/ Прилага ли се субсидиарно нормата на чл.335, ал.2, т.3 вр. ал.1 на чл.336 КТ, при прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл.325, ал.1, т.8 КТ. Поддържа се, че по първия въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2000 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК, както и на казуалната практика на ВКС в изрично посочени в изложението решение на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, според която въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да разгледа всички наведени от страните доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, е налице съществено нарушение на процесуалните правила. По отношение на останалите два въпроса се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях не е формирана съдебна практика. Ответната страна по жалбата – Министерство на правосъдието, чрез юрк. Р., е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по поставения процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е отклонил от задължителната и казуална практика на ВКС, касаеща задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, доводите и възраженията на страните, а по отношение на останалите въпроси – не е налице сочения допълнителен критерий, тъй като нормите, посочени във въпросите не са непълни, неясни и по тях е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС. За да отхвърли иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, въззивният съд е приел, че процесният конкурс е проведен законосъобразно – по обявения начин, а именно чрез писмен и устен изпит, като в тази връзка е разгледал наведените от ищеца доводи за допуснати нарушения на императивните правила при провеждане на конкурса /нарушения на чл.1, ал.3, чл.9 и чл.10 от Регламента за провеждане на писмения и устния изпит от конкурса за ДСИ, за неспазване на обявения график за провеждане на устния изпит, че оценката от устния изпит не му била съобщена незабавно в изпитната зала и не била вписана в протокола, поради несъставяне на протокол за резултатите от устния изпит и протокол за класиране/, и е намерил същите са неоснователни, като е изложил подробни мотиви за тези правни изводи. На следващо място е приел, че класирането на кандидатите е обявено на 11.02.2021 г., а на 22.02.2021 г. е сключен трудов договор № СД......../...... г., по силата на който класираният кандидат за РС-Бяла, се е задължил да изпълнява длъжността „държавен съдебен изпълнител“, като датата на сключване на договора е в рамките на 14 дневния срок по чл.268, ал.4 ЗСВ, поради което е приел за неоснователно твърдението на ищеца – въззиваем, че трудовото правоотношение с класирания кандидат не е възникнало и такова е следвало да възникне с ищеца. Посочил е, че класираният кандидат се е съгласил да постъпи на работа на 25.02.2021 г., когато тази дата е последният ден от двуседмичния срок по смисъла на чл.96, ал.2 КТ, започнал да тече от 11.02.2021 г. за постъпване на спечелилия конкурса кандидат на работа, като видно от акта за встъпване в длъжност, класираният кандидат е постъпил на работа на 25.02.2021 г., т.е. трудовото правоотношение с него е валидно възникнало. Относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, въззивният съд е приел, че същото следва да се счита прекратено от датата на постъпване на служителя, класиран в проведения конкурс, което е и юридическият факт, слагащ край на правната връзка между ищеца, заемал длъжността на срочен трудов договор – до провеждане на конкурс, и работодателя. Посочил е, че издадената от последния заповед има само констативен характер и е съобразена с поетото задължение от класирания кандидат да постъпи на работа на 25.02.2021 г., като е посочено, че трудовото правоотношение ще се счита прекратено именно от този момент. Доколкото класираният кандидат действително е постъпил на датата, посочена като такава, на която ищецът вече няма да изпълнява длъжността ДСИ при РС-Бяла, съдът е достигнал до извод, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ се явява законосъобразно. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В настоящия случай касаторът е формулирал конкретни въпроси, които отговарят на общото основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото са решаващо произнесени от въззивния съд, но по тях не са налице сочените допълнителни критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Във връзка с първия поставен в изложението процесуалноправен въпрос следва да се посочи, че по него е постановена константна съдебна практика на ВКС, утвърждаваща задължението на въззивния съд да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като излага самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, обсъди всички приети доказателства и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК ( ТР № 1/04.01.2001 год. на ВКС по т.гр.д. №1/2000 год., решение № 74 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2019 г., III г. о., решение № 133 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2018 г., I г. о., ГК, решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., на ВКС, IV г. о., решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г., III г. о., ГК и др.). Макар въпросът да е обуславящ и да отговаря на общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, последният няма претендираното от касатора значение, тъй като въззивният съд не е процедирал в противоречие с посочената задължителна и казуална практика на ВКС, т.е. не е налице сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е разгледал всички наведени от страните доводи и възражения и подробно се е аргументирал защо намира същите за неоснователни. Въз основа направена преценка на събраните по делото доказателства, позовавайки се на установените по делото факти, е изложил правните си изводи по наведените с въззивната жалба доводи и по съществото на спора. Наред с това следва да се отбележи, че въззивната инстанция е обсъдила и доказателствата, които е приела на основание чл.266, ал.3 ГПК поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, а именно Протокол № 4/10.01.2021 г., съставен на основание чл. 21 от Регламента за провеждане на писмения и устния изпит от конкурса за ДСИ и заверено копие от извлечение от Протокол с резултатите на кандидатите за длъжността "държавен съдебен изпълнител", явили се на устен изпит. При съобразяване на трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 200 от 20.11.2019 г. по гр.д. № 792/2019г. на III г.о. и посочените в него решения на ВКС, въззивният съд е извършил проверка на законосъобразността на конкурсната процедура, като е приел, че не са налице нарушения на императивните изисквания за неговото провеждане. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като отново не е налице сочения допълнителен критерий – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него не е формирана съдебна практика. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва аргументация в тази насока, тъй като по поставения въпрос има формирана непротиворечива съдебна практика на ВКС, а посочената разпоредба на КТ е ясна и не създава затруднения за съдилищата при нейното тълкуване и прилагане. Трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал.1, т.8 с постъпването на работа на работника или служителя, спечелил конкурса (в този смисъл е решение № 130 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 141/2010 г., IV г. о., ГК и др.). За пълнота следва да се отбележи, че прекратяването е законосъобразно само при обявяване на конкурса според изискванията на чл. 90, ал. 2 КТ - длъжността да е била обявена за конкурсна по закон, да е свободна или да предстои да бъде освободена. В случая по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразното от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ при спазване на трите кумулативни дадени условия: длъжността на касатора е определена за заемане с конкурс; конкурсът е проведен при спазване на законовите правила и лицето, спечелило конкурса, е постъпило на работа. Решаващият извод на въззивния съд, с оглед установеният по делото факт, че класираният кандидат действително е постъпил на работа на датата, посочена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Ц. Ц. К., за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение с касатора е съобразен изцяло с константната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.325, ал.1, т.8 КТ. По аналогични съображения, не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по третия въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба – „Прилага ли се субсидиарно нормата на чл.335, ал.2, т.3 вр. ал.1 на чл.336 КТ, при прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл.325, ал.1, т.8 КТ?“, тъй като и по този въпрос е налице трайна съдебна практика на ВКС, според която в т.3 на чл.335, ал.2 КТ е установен момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие /в хипотезите на чл.327 и на чл.330 КТ/, в които трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото волеизявление за прекратяване на договора. В КТ са уредени „общи основания“ за прекратяване на трудово правоотношение - чл. 325 КТ, при които трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, като моментът на прекратяването на трудовия договор при тях следва да се извлича от всяко от тези основания в зависимост от неговия характер и съставни елементи. В хипотезата на чл.325, ал.1, т.8 КТ – моментът на прекратяване на трудовия договор е от деня на приемането на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса. Въобще при общите основания по чл.325 КТ прекратяването на трудовия договор не се извършва по волята само на една от страните, а е или резултат на съгласуваната им воля - чл.325, ал.1, т.1 КТ, или изразяват юридически събития или други обстоятелства, които правят неизбежно и за двете страни прекратяването на трудовия договор. чл.325, ал.1, т.2, т.6, т.8- т.12 КТ. Поради тази причина страните при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325 от КТ не си дължат предизвестие и следователно нормата на чл.335, ал.2, т.3 не е приложима в случая, тъй като нейният обхват е друг. При този изход на спора, на насрещната страна се дължат на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. - за подаване на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,