Определение № 1719 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. Д., подадена чрез процесуален представител адв. Н. Я. против решение № 217/29.07.2025г. постановено по в.гр.д. № 88/2025г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1061/11.12.2024г. постановено по гр.д. № 3262/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от К. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу Поделение за пътнически превози – Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470125 искове за признаване за незаконно и отмяна на Заповед № 60-06-461/03.06.2024г. на Директор ППП – Пловдив, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на К. Н. Д. на заеманата преди уволнението длъжност “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“, „Обслужване на клиенти“ - Стара Загора, Чирпан, Нова Загора, Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 9050.46 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца считано от 03.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.07.2024г. до окончателното плащане на сумата. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че ищцата е извършила нарушението, за което й е наложено дисциплинарно наказание, като допуснала грубост, насилие и тормоз на работното си място. Тези изводи на съда са основани на веществено доказателство – CD запис от камера за видеонаблюдение, който е без звук, без да е обсъдил всички останали гласни и писмени доказателства и свързаните с това доводи на страните. Не е приел за достоверни показанията на свидетели – очевидци, като подходил със засилена критичност към показанията на свидетелите на ищцата; не е обсъдил възраженията й във връзка с приетото по делото заключение на СТЕ; неправилно е приел, че след като се е запознала с длъжностната си характеристика е трябвало да знае и действащите при работодателя Етични правила. В отговор на касационната жалба, ответникът Поделение за пътнически превози – Пловдив към БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, чрез главен юрисконсулт Т. И. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата на другата страна. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността “служител, издаване на пътнически билети, информатор“, „Обслужване на клиенти“ – Стара Загора в Поделение за пътнически превози – Пловдив към „БДЖ – ПП“ ЕООД. С Доклад вх. № 60-05-30/26.03.2024г. от К. Ц. – служител, издаване на пътнически билети, отговорник в гара Стара Загора е установил, че работодателят е бил уведомен за инцидент на 22.03.2024г., който е описан от служителката като акт на групово нападение с цел психически и физически тормоз през работното време и на работното място на СИПБО гара Стара Загора. Със Заповед № 60-06-234/26.03.2024г. на Директора на Поделение за пътнически превози /ППП/ - Пловдив била назначена проверка, за която е съставен доклад от инж. П. К. – Ръководител отдел „ОДО“, при която са връчени на служителите на билетните каси в гара Стара Загора искания за обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ. Обяснения били депозирани от К. Д., П. Ж., К. Д., М. К. – П. на 02.04.2024г. Работодателят е поискал на основание чл. 333, ал. 1, т. 5 и т. 5а от КТ предварително писмено разрешение от „Инспекция по труда“, [населено място], дадено с писмо на Инспекцията от 03.06.2024г. С оспорената Заповед № 60-06-461/03.06.2024г. на Директор ППП – Пловдив на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, а именно на 22.03.2024г. към 15:00 часа, на работното място в Главна каса гара Стара Загора, са нахлули изненадващо 5 служителки, сред които и К. Д., която по график не е била на работа. К. Д. и П. Ж. са се нахвърлили срещу К. Ц. – започнали да крещят, да я заплашват, да я обиждат. Последната се опитала да се свърже с ръководството по телефон, за да спре нападението, което отключило още по-голяма агресия от страна на служителите чрез бутане, дърпане, хващане на ръцете; отнети са й били двата телефона, за да не може да се свърже с никого; последвало е блъскане, тропане по бюрото, разхвърляне по пода на служебна документация, блъскане по служебния компютър на служителката; опитите й да напусне стаята били блокирани физически. Вследствие на този сблъсък К. Ц. се почувствала зле здравословно и се е наложило да потърси медицинска помощ. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – допуснато нарушение на т. 7 от Правилата за етично поведение на служителите в БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД в сила от 09.03.2017г., съгласно която не се допускат прояви на насилие и тормоз на работното място. Грубостите между служители са напълно неприемливи, всеки е длъжен да владее емоциите си….. На това основание трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено. От приложен по делото видеозапис от камера № 10 на жп гара Стара Загора, насочена към входната врата на Главна каса за дата 22.03.2024г. за времето от 15:00 ч. до 16:00 ч. и заключение на съдебно-техническа експертиза, приел за установено, че приложеният видеозапис съдържа 12 видеофайла. На всеки от файловете е налична информация за дата и час, а в долен десен ъгъл е налично името на камерата. Камера № 10 се намира в горната част на коридор и е насочена към стая с табела „Главна каса”. Лицето, което се намира в същата стая по време на посещението на вещото лице, е К. Ц.. Вещото лице е извлякло на хартиен носител 6 броя кадри от видеозаписа, на които е видно физическо съприкосновение между лицата, които са влезли в стаята на главна каса и К. Ц.. На първия кадър се визуализира лицето, което в съдебно заседание съдът установил, че е К. Д., което изблъсква К. Ц.. На втория кадър е визуализирано как К. Ц. отблъсква от себе си ищцата. На третия кадър се вижда как К. Ц. продължава с опитите си да отблъсне от себе си ищцата. На четвъртия кадър лицето, което първоначално сяда до бюрото /П. Ж. съгласно показанията на свидетелите/ отблъсква К. Ц.. На петия кадър е видно как ищцата изблъсква К. Ц.. На шестия кадър се визуализира как ищцата и П. Ж. заедно блъскат К. Ц.. Вещото лице не е установило данни за манипулация на видеозаписа. От обясненията на вещото лице приел, че поради местоположението на видеокамерата на записа се вижда съприкосновение тяло в тяло, но ръцете не се виждат. След шестия кадър, извлечен на хартиен носител от вещото лице, е видно как К. Ц. отива към прозореца и там с нея отиват и двете лица /ищцата и П. Ж./. Визуализирано е раздвижване, но понеже камерата не обхваща целите тела, не може точно да се каже какво се случва. К. Ц. напуска помещението съвсем нормално, след като другите са излезли. Според експерта е възможно да е имало изблъскване и от двете страни, тъй като на записа се вижда съприкосновението тяло в тяло. И двете тела са активни. Записът е без звук. От извършен от първоинстанционния съд оглед на предоставения видеозапис в присъствието на страните са установени идентични факти – видимо е ясно как ищцата бута и препречва К. Ц.. В 15:20ч. се визуализира как К. Д. държи телефон зад тялото си по начин, че се опитва да го скрие, и го оставя на бюрото, след което отново бута К. Ц.. В следващия момент К. Ц. е в дъното на стаята, където се вижда как ищцата и П. Ж. я бутат. Макар в този момент камерата да не снима целите тела, положението и движенията на краката, които се виждат ясно, показват, че има бутане. В следващия момент К. Ц. се отскубва и излиза от стаята с телефон в ръка. Всички служителки излизат от стаята. След малко К. Ц. се връща в стаята и в 15:27ч. К. Ц. си тръгва, заключва стаята. В исковата молба законосъобразността на заповедта е била оспорена с твърдения, че ищцата не е осъществила соченото нарушение на трудовата дисциплина – не е била на работа на 22.03.2024г., не е престирала труд в периода на срещата, а е ползвала платен годишен отпуск. Отишла е да разговаря с г-жа К. Ц. в извънработно време, за да изрази мнение относно нововъведенията в работата поради пълното бездействие на ръководството на ответното дружество да разреши проблемите между тази служителка и подчинените й служители СИПБ; не е упражнила физически или тормоз над отговорника на служителите по издаване на пътнически билети; за немотивираност на заповедта, а евентуално, че тежестта на нарушението не съответства по тежест на наложеното наказание, както и че не е била запозната с Правила за етично поведение в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД в сила от 09.03.2017г., тъй като към момента на издаването им е била в отпуск по майчинство. При тези факти от правна страна въззивният съд приел, че всички ангажирани от ищцата свидетели разказват събитията по един и същ начин, дори с еднакви думи. Помежду си те не си противоречат, но показанията им противоречат на данните от заснетия видеозапис. За достоверни приел показанията на свидетелите Н. Ч., К. Д., М. П. и К. К. в частта им, с която свидетелите обясняват за напрежението на работното място, за противоречията с ръководството, за които свидетелстват и подадените от служителите жалби до различни институции, както и за осъществената среща между тях и К. Ц. на 22.03.2024г. Относно случилото се на тази среща съдът приел показанията на свидетелите за недостоверни и неточни, като противоречащи на видеозаписа от охранителната камера. Кредитирал показанията на свидетелката К. Ц. за осъщественото бутане, натискане и отнемане на телефон от страна на въззивницата при срещата им на 22.03.2024г., доколкото в тези части показанията кореспондират с установеното въз основа на записа от охранителната камера. За неоснователен приел доводът, че ищцата не е била запозната с установените в предприятието правила за етично поведение. Взел предвид в тази връзка, че в приетите по делото две длъжностни характеристики, подписани от въззивницата, е предвидено, че тя трябва да познава Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, както и редица други нормативни и вътрешноведомствени актове. Съобразил в същото време, че със Заповед № 60-06-147/19.02.2024г. на Директора на ППП-Пловдив, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „забележка” отново поради неспазване на правилата за етично поведение на служителите. Изтъкнал, че изискването за недопускането на прояви на насилие на работното място не е някакво извънредно или специфично правило, което непременно е необходимо да бъде разписано, за да бъде спазвано, а обичайно изискуемо поведение на уважение и етика към колегите на работното място, каквото ищцата не е спазвала нееднократно. Изтъкнал, че поведението на ищцата в конкретния случай – блъскане, бутане на К. Ц., отнемане на телефона от ръцете й, както и липсата на каквато и да била критичност към създалата се ситуация, което се установява от дадените от нея обяснения и поведението й при извършената проверка на 28.03.2024г., обуславят висока тежест на нарушението, съответстваща на тежестта на наложеното наказание. За ирелевантни на тази плоскост приел доводите дали К. Ц. е имала някакви конкретни наранявания по ръцете и дали установените от личния й лекар травматични увреждания са достоверни, за да се установи недопустимо физическо съприкосновение. Посочил, че извършеното нарушение в случая не е необходимо да е довело до някакъв травматичен резултат. За неоснователен приел доводът, че по време на срещата на 22.03.2024г. ищцата не е била на работа, а нарушението на трудовата дисциплина може да се осъществи само в работно време. Взел предвид, че действително ищцата не е била на работа на 22.03.2024г., но осъществените от нея действия накърняващи правилата за етично поведение са на работното й място, по повод и във връзка със служебните й задължения, и са по отношение на друг служител на ответното дружество, който е отговорник на ищцата. Съобразил, че самото нарушение на трудовата дисциплина е такова, че не е необходимо да бъде извършено в рамките на работното време, за да бъде осъществен фактическият му състав. Извел решаващ извод, че ищцата е допуснала нарушение на Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД – допуснала е проява на грубост, насилие и тормоз на работното място спрямо друг служител в предприятието, което от своя страна представлява неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в друг нормативен акт, като това неизпълнение е тежко нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Обосновал, че работодателят е провел законосъобразно дисциплинарното производство, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за мотивираност и за законност на наложеното наказание. Извел краен извод за неоснователност на предявеният главен конститутивен иск, както и на обусловените искове, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът К. Н. Д. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК и поставя като значими следните въпроси: 1/ Задължен ли е съдът в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ, като обсъди всички обстоятелства, които имат отношение към тази преценка?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи в мотивите си кои доказателства конкретно кредитира и въз основа на кои от тези доказателства почива правния извод за крайния съдебен акт?; 3/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на ищеца, посочени в исковата молба, които имат значение за решението на делото? 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 293/21.11.2011г. по гр.д. № 238/2011г., III ГО; решение № 461/17.06.2010г. по гр.д. № 626/2009г., III ГО и решение № 84/12.05.2022г. по гр.д. № 3141/2021г., III ГО, а останалите въпроси с решение № 5/09.01.2025г. по гр.д. № 4419/2023г., IV ГО; решение № 48/14.05.2012г. по гр.д. № 447/2011г., IV ГО; ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение № 161/04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г., II ТО; решение № 222/27.03.2018г. по т.д. № 505/2017г., II ТО; решение № 222/06.04.2017г. по т.д. № 425/2015г., II ТО и решение № 134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г., II ТО. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в описаните хипотези, съдът съобрази следното: По въпроса за приложението на чл. 189 от КТ е установена последователна практика на ВКС, в която е дадено разрешение, че при преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т.ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; отражението върху работата в предприятието на работодателя; настъпили ли са вредни последици – последици не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа; поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. Преценката на тези критерии е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени. В този смисъл са решение № 408/26.06.2024г. по гр.д. № 2360/2023г. на ВКС, III ГО; решение № 60166/06.07.2021г. по гр.д. № 2405/2020г., IV ГО; решение № 156/03.07.2018г. по гр.д. № 4920/2017г., IV ГО; решение № 50027/11.09.2023г. по гр.д. № 856/2022г., IV ГО и много други. В случая видно от съдържанието на мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не се отклонил от разрешението дадено в изложения смисъл в практиката на ВКС, а е постановил акта си в съответствие с нея. Извършил е самостоятелна преценка на критериите тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и съобразил поведението на работника или служителя, при което е преценил, че допуснатото от ищцата нарушение на действащите в предприятието Правила за етично поведение на служителите в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина; отчел е дисциплинарното минало на ищцата, на която било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ отново поради допуснато нарушение на същите правила, както и отчел и липсата на критично отношение и цялостното поведение на служителя. Т.е. съдът е извършил самостоятелна преценка на критериите тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и съобразил поведението на работника или служителя. Така въззивният съд не се отклонил от разрешението дадено в изложения смисъл в практиката на ВКС, а е постановил акта си в съответствие с нея. Ето защо по въпроса не е налице специален селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и по него касационното обжалване е изключено. Следващите три въпроса са различни формулировки на въпроса за задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и л. 236, ал. 2 от ГПК. В принципната му формулировка той е общозначим за всеки гражданскоправен спор и разрешаването му в съответствие с константната практика на ВКС е гарант за законосъобразност на всяко съдебно решение, като постановено при съблюдаване на основните начала на гражданския процес въобще. Поставен е от касатора в подкрепа на оплакванията за неправилен анализ на доказателствата, на доводите и възраженията на страните, счетени от въззивния съд за неотносими и за ирелевантни за правилното решаване на делото. Поставяйки този въпрос по същество касаторът изразява несъгласие с приетите за установени от въззивния съд факти, и в този контекст въпросът не обуславя приложение на касационно обжалване. Доводите, че съдът е постановил решението си, мотивирайки се само с установеното от приетия като веществено доказателство запис от видеокамера, като не е приел за достоверни показанията на свидетелите; че на записа не се вижда ищцата физически да е посегнала на К. Ц.; че не са обсъдени показанията на свидетелите на ищцата относно поведението на Ц. спрямо тях – отправени от нея обиди и заплахи, хващането за ревера на К. Д. не обосновават допустимост на касационното обжалване, доколкото правният въпрос, на който касационният съд следва да отговори не може да се отнася до обсъждане на събраните по делото доказателства. За да обоснове извод за неоснователност на предявения главен конститутивен иск, въззивният съд се е произнесъл по доводите на касатора, като е приел, че те са неоснователни. При тази дейност, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а при съблюдаване на същата е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност; въз основа на самостоятелна преценка по свое вътрешно убеждение е посочил кои правнорелевантни факти по предмета на спора приема за установени, а други за неосъществили се; обосновал е своите фактически констатации относно обстоятелствата от значение за спорните въпроси по делото, които подкрепил със свои правни изводи в предметните рамки на въззивното производство, очертани от въззивната жалба. При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от установената практика, поради което липсва специално основание за достъп до касация и по този въпрос. В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, с оглед отправеното искане и доказателствата по делото, ответникът по касационната жалба Поделение за пътнически превози – Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД има право на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на сумата 51.13 евро. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение