Определение № 556 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Средно училище (СУ) “Максим Горки”, [населено място], срещу решение № 3 от 06.01.2020г. по в. гр. дело № 1425/2019г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 971 от 02.07.2019г. по гр. дело № 222/2019г. на Районен съд - Стара Загора, с което са уважени предявените от ищцата В. И. Ч.-И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № ЛД-2-68/06.12.2005г. на началника на РИО – [населено място], на основание чл.325, т.8 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност: „директор“ на ответното училище и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 896.18лв... Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че възстановеното с предходно съдебно решение трудово правоотношение на ищцата попада в обхвата на заварените по смисъла на § 9 ПЗР на Закона за народната просвета (ЗНП), отм., в ред. от ДВ, бр.90/1996г., трудови правоотношения, поради което намира, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си по чл.325, ал.1, т.8 КТ. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за всички съдебни инстанции. Касаторът - ответник въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. “ Висящ съдебен спор относно законосъобразността на едностранно прекратяване на трудово правоотношение възпрепятства ли възможността на работодателя да обяви конкурс за заемане на длъжността по прекратеното правоотношение?” и 2. “ Висящ съдебен спор относно законосъобразността на едностранно прекратяване на трудово правоотношение обуславя ли хипотеза на продължително отсъствие на заемащото длъжността лице, при която конкурсът за заемане на същата длъжност следва да бъде обявен със срок до завръщане на титуляра?”, без да посочва конкретни обстоятелства, обуславящи значимостта им за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност, като отново не излага конкретни оплаквания в какво се състои тя. Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ - В. И. Ч.-И. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендира сторените съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, поради което е допустима. Въззивният съд е приел за установено, че след проведен конкурс ищцата е била назначена на длъжността “директор” на СОУ “Максим Горки”, [населено място], считано от 21.11.1994г., по безсрочен трудов договор, сключен на основание чл.67, т.1 и чл.96, ал.1 КТ. Със заповед № 169/19.07.2002г. трудовото й правоотношение е било прекратено с налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”, което впоследствие, с влязло в сила решение по гр.д.№ 2160/2002г. на Районен съд - Стара Загора, е било признато за незаконно и отменено, а И. е била възстановена на заеманата от нея допреди дисциплинарното уволнение длъжност “директор” на СОУ “Максим Горки”. В срока по чл.345, ал.1 КТ, ищцата се е явила на работа, като с допълнително споразумение № ЛС 1-65/06.12.2005г. към трудовия й договор, тя е била възстановена на заеманата длъжност “директор”, считано от 06.12.2005г.. Със заповед № ЛС – 2-68/06.12.2005г. на Началника на РИО – Стара Загора, връчена й на 08.12.2005г., трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, тъй като на длъжността „директор“ вече е бил постъпил друг служител, спечелил конкурс. Анализирайки приложимия по делото закон, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 37, ал.6 ЗНП, обн. в ДВ, бр. 86 от 18.10.1991г. и отм. на 01.08.2016г. с § 6, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, обн. ДВ, бр. 79/2015г., длъжността „директор“ на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена, се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на КТ, както и че в §9 ПЗР ЗНП (отм.) е предвидено, че заварените от ЗНП от 1991г. на длъжностите „директор“ на училище, „директор“ на детска градина и „директор“ на обслужващо звено запазват правата си до обявяване на конкурс за съответната длъжност, но за не повече от 5 години от влизане в сила на този закон, като със ЗИД, обн. ДВ, бр.90/1996г., този срок е променен на 7 години. Приел е, че тъй като по делото безспорно е установено, че ищцата И. е била назначена на длъжността “директор” на СУ “Максим Горки”, [населено място], считано от 21.11.1994г., именно след провеждането на конкурс, то тя не се явява заварена на длъжността „директор“ на училище по смисъла на §9 ПЗР ЗНП /отм./, поради което цитираната разпоредбата не намира приложение по процесното правоотношение. Посочил е, че в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ законът дава предимство на новоучреденото изборно или въз основа на конкурс трудово правоотношение пред съществуващото досега трудово правоотношение, само в случаите, когато последното не е било учредено въз основа на избор или конкурс. В конкретния случай ищцата И. е заемала длъжността “директор” въз основа на проведен конкурс и то по силата на ЗНП от 1991г., поради което, след възстановяването й на работа въз основа на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на извършеното незаконно дисциплинарно уволнение, за работодателя не е съществувало правото да прекрати правоотношението й на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, независимо, че към дадения момент длъжността “директор” в училището е била заемана от друго лице, отново въз основа на проведен конкурс. Напротив, работодателят е следвало да прекрати по – късно възникналото правоотношение на основание чл.328, ал.1 т. 8 КТ, изрично предвиждащ, че трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, в случаите, когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Достигайки до извода за основателност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, решаващият съд е уважил и акцесорните искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение поради оставането без работа поради незаконното уволнение до размера на сумата от 710. 98 лева, приет за доказан от представените по делото писмени доказателства. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси от обуславящо значение за изхода на конкретния правен спор според разясненията в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въведените като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси, не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, доколкото обстоятелството дали и по какъв ред е съществувала възможност за работодателя да назначи нов служител на длъжността “директор” при висящ спор относно законността на извършено уволнение от същата длъжност, не е обусловило волята на съда да уважи предявените искове. Напротив, съдът е посочил, че независимо дали длъжността на незаконно уволнения работник вече се заема от друг служител, работодателят има законово задължение да предпочете по-рано възникналото по надлежен ред (чрез конкурс по реда на ЗНП от 1991г. (отм.)) трудово правоотношение, каквото безспорно по делото се явява това на ищцата И., предвид неприложимостта спрямо нея на разпоредбата на §9 ПЗР ЗНП от 1991г. (отм.), а от там - и на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, послужила като основание за процесното уволнение. Ирелевантно по процесното правоотношение е какви са правомощията на работодателя за обявяване на конкурс за длъжността „директор“ на ответното училище по време на висящ съдебен спор за законността на уволнението на предишния директор, избран чрез конкурс по реда на ЗНП от 1991г. (отм.) и съответно каква следва да е съдбата на трудовото правоотношение с новия директор. Този проблем би бил от значение по друг евентуален спор за приложимостта на нормата на чл.328, ал.1 т. 8 КТ спрямо правоотношението с последващия директор. Решаващите изводи на въззивния съд в атакуваното решение относно неприложимостта на §9 ПЗР ЗНП от 1991г. (отм.) и на чл. чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ са изцяло съобразени с безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 1298/27.06.2000г. по гр. д. № 33/2000г. на III г.о. и в решение № 1687 от 04.11.2004 г. по гр. д. № 2734/2002 г. на III г.о., последното между впрочем, съдържащо и отговор на поставените от касатора необуславящи изхода на конкретното дело въпроси. Липсата на формулиран правен въпрос от значение за решаващите правни изводи на съда, е достатъчно основание съдебното решение да не бъде допуснато до касационен контрол, без да се разглежда поддържаното, в случая и без конкретна обосновка, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът релевира в касационната си жалба и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да посочва в какво точно се състои тя. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (явна необоснованост). Доколкото ответникът не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 700 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, чието плащане е удостоверено в договор за правна помощ и съдействие от 13.05.2020г., подписан от ищцата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,