Определение № 50958 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Н., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат П. И., срещу въззивно решение №26002 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 142/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260118 от 09.03.2021 г. по гр. дело № 2202/2020 г. на Районен съд -Дупница. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. А. Н. срещу „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД, [населено място], искове с правно основание: чл. 334, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № 001/24.11.2020 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено; чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за сумата от 539,75 лева за периода от 24.11.2020 г. до 30.11.2020 г., както и за периода от 30.11.2020 г. до 30.05.2021 г. за сумата от 1 481 лева месечно, като неоснователни.

Ответникът по касационната жалба „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория рентгенов кабинет – Поли Кукушева” ООД, [населено място], чрез пълномощника адвокат Й. Г., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 39/01.10.2015 г., по което ищецът е заемал длъжността „Лекар, образна диагностика“, а ответното дружество е негов работодател. Със заповед № 49 от 18.11.2020 г., работодателят - ответник е поискал писмени обяснения от ищеца относно неявяването му на работа за периода от 10.11.2020 г. до 18.11.2020 г. /седем последователни работни дни/, като му е определен срок от три работни дни от получаване на съобщението за депозиране на обясненията. С. Н. е получил заповед № 49 от 18.11.2020 г. на 20.11.2020 г. в 11:00 ч. Ищецът е изпратил писмените си обяснения, изискани от ответника, на 24.11.2020 г. в 13:20 ч. Видно е от известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД, че ответникът е получил писмените обяснения от ищеца на 25.11.2020 г. в 10.30 ч. Със заповед № 001/24.11.2020 г. работодателят на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ, вр.чл. 188, т. 3 КТ е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с това трудовото правоотношение е прекратено. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на ищеца на 27.11.2020 г. в 11:10 ч. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията, а именно средство за защита, от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. От ищеца са поискани първоначално устно, а впоследствие и писмено обяснения. В тази насока съдът се позовава на показанията на И. В. и П. Кукушева-Р.. Съдът е кредитирал като достоверни дадените свидетелски показания, които макар ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, като дадени от заинтересовани от изхода на производството лица, са житейски и логически обосновани доколкото се потвърждават взаимно, а и не се оспорват от ищеца. В така дадения тридневен срок обяснения от ищеца не са постъпили. Последвало е писмено отправено до работника искане за даване на обяснения, като същото е връчено на ищеца на 20.11.2020 г. Последният е депозирал своите писмени обяснения пред работодателя на 25.11.2020 г. Ирелевантно е обстоятелството към кой момент е изготвена заповедта за уволнение. С достигането до работника или служителя на искането за обяснения е изпълнено изискването на чл. 193, ал. 1 ГПК. Дали работодателят е извършил или не преценка на относимостта и достоверността на дадените обяснения при формиране на изводи за наличие на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, е обстоятелство, което е без значение за законността на уволнението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. За спазване на изискванията към работодателя по чл. 193 КТ в процеса по ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя, достатъчно ли е само да се изпрати писмено искане на обяснения до работника или служителя. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение № 62 от 20.04.2021 г. по гр. дело № 2034/2020 г. на ІІІ г.о., решение № 187 от 24.10.2017 г. по гр. дело № 821/2017 г. на ІV г.о., решение № 248 от 18.10.2017 г. по гр. дело № 521/2017 г. на ІV г.о.

2. Длъжен ли е работодателят да обсъди в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание получените обяснения на работника или служителя, поискани по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 198 от 02.10.2019 г. по гр. дело № 1480/2019 г. на ІV г.о.

3. Може ли, въз основа на по-късно получени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят да преразгледа решението си за налагане на дисциплинарно наказание на работника или служителя след издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение, но преди нейното връчване? В този смисъл – преклузивен ли е даденият от работодателя на работника или служителя срок за обяснения? По първата част на въпроса се твърди противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: решение № 67 от 16.05.2019 г. по гр. дело № 2635/2018 г. на ІІІ г.о. По втората част на въпроса – за характера на срока за даване на обяснения от работника по повдигнато дисциплинарно обвинение, се сочи, че няма формирана практика на съдилищата. Твърди се, че произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочено е още, че понятието „развитие на правото“ в случая се очертава с необходимостта от отстраняване на непълнота в правната уредба и в съдебната практика, като така ще бъде постигнато и точно прилагане на закона в сходни на настоящия случай.

В изложението се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №26002 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 142/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно. От съдържанието на решението не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.

Повдигнатите в изложението въпроси са обусловили изхода на делото, но са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и посочената от касатора. Според нея разпоредбата на чл.193 КТ е императивна. Дисциплинарното наказание, наложено без изслушване, респ. без искане на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Обясненията трябва да са дадени пред работодателя, а не пред другиго. Допустимо е изслушването или искането на писмените обяснения да бъде извършено от пълномощник на работодателя. Тези обяснения трябва да са дадени по повод решаване въпроса за дисциплинарното наказание, а не в ревизионно производство, пред разследващи органи, прокуратура, полиция и т.н. Не е необходимо обаче да има специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно наказание. Обясненията трябва да са дадени преди връчване заповедта за дисциплинарно наказание. Последващото изслушване не санира нарушението по налагане на наказанието. Подготвянето и дори издаването на заповедта преди изслушването обаче не е в нарушение на разпоредбата на чл.193 КТ, тъй като наказанието се смята за наложено от момента на връчване на заповедта. Ако работодателят не е поискал обяснения, то това е абсолютно основание за отмяна на заповедта за уволнение, без въобще да се разглежда спорът по същество. Според разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ обаче ако не са дадени по вина на работника или служителя, работодателят е изпълнил задълженията си.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.