Определение № 50853 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2299/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4262/18.04.2022г., подадена от Община Благоевград, чрез кмета И. С. С., приподписана от началник отдел ПНО, против решение № 122 от 17.03.2022г. по въззивно гр.дело № 1019/2021г. на Благоевградския окръжен съд. С атакуваното решение е потвърдено решение № 251/25.10.2021г. по гр.дело № 1395/2021г. на РС-Благоевград, с което са уважени предявените от Л. М. П. против Община Благоевград искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ и е признато за незаконно уволнението на Л. П.; отменена е, като незаконосъобразна Заповед № 298-ЧР-Д от 17.05.2021г. на кмета на Община Благоевград, с която на Л. П. е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл.128, ал.3 КТ е прекратено трудовото му правоотношение; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност-специалист „Архитектурно-строителен контрол”, отдел Архитектура, проектиране и строителен контрол” в ответната община и последната е осъдена да плати на Л. П. сумата 3 911,11 лева-обезщетение за оставането без работа за периода от 17.05.2021г. до 11.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2021г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Ответникът по касационната жалба Л. М. П., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа едниствено наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК-очевидна неправилност. Доводите и обстоятелствата в какво се изразява според касатора очевидната неправилност на решението са следните: неправилен извод на съда, че е останало недоказано първото вменено на ищеца нарушение на трудовата дисциплина-неизпълнение на възложената със заповед № 1316/28.09.2020г. на Кмета на Община Благоевград работа; неправилен извод на въззивния съд за липсата на доказателства за изричното възлагане на ищеца да извърши проверка относно законността на изграденото в местностите „Чикуто” и „Царевоселско шосе”. Според касатора решението на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като съдът не е съобразил ангажираните в производството гласни доказателства, както и обстоятелството, че наложеното на ищеца най-тежко наказание уволнение е даради системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.3 КТ-не само заради преждевременно напускане на работното място и за системни закъснения, но и за неявяването на ищеца на работа, както и за неизпълнението на заповедта от 28.09.2020г. на кмета на общината. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. От фактическа страна е прието за установено, че със Заповед № 298-ЧР-Д от 17.05.2021г. на кмета на Община Благоевград на ищеца Л. М. П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение поради системни нарушения на трудовата дисциплина-чл. 187, ал.1, предл 1, 2 и 3 и т.10 КТ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и чл. 128а, ал.3 КТ е прекратен трудовият договор № 18-ЧР-Д от 08.01.2018г., сключен между ищеца и ответната община. Преди уволеннието, ищецът е изпълнявал длъжността „специалист „Архитектурно-строителен контрол“ в Дирекция „Устройство на територията“ към Община Благоевград и задълженията му са подробно регламентирани в трудовия договор, длъжностната характеристика, Правилника за вътрешния трудов ред и различни заповеди на кмета на общината. Ищецът е бил длъжен да регистрира всяко влизане/излизане от местоработата си с нарочна карта от системата за идентификация, контрола на достъпа, охраната и управление на Общината. Регламентираното работно време за ищеца е от 8,30 часа до 17,30 часа, според чл.16 от утвърдения на 10.12.2021г. ПВтТР. Установено е, че ищецът е закъснял на 22.12.2020г. и на 11.05.2021г., когато се появил на работа съответно в 8,47часа и в 8,41часа; на 12.05.2021г. преждевременно е напусна работа в 16,30часа, а на 10.05.2021г. не се явил на работа. Със Заповед №1316/28.09.2020г. кметът на Община Благоевград е разпоредил собствениците на недвижими имоти в посочените в заповедта две местности да осигурят достъп до имотите за проверка от общинските служители в отдел “Архитектура, проектиране и строителен контрол“ относно законността на огради, сгради и преместваеми обекти. Със заповедта за уволнение от 17.05.2021г. на кмета на Община-Благоевград, на основание цитираните норми от КТ, чл.16, ал.1, и ал.2 от ПВтТР, чл.65, ал.1 4 от Устройственият правилник на Общината, доклада на инж.Т. от 13.05.2021г., дадените писмени обяснения от ищеца и отказаните такива, е прието че П. е извършил две групи нарушения на трудовата дисциплина, довели до дисциплинарното му уволнение-първата група – не е изпълнил заповедта на кмета №1316/28.09.2020г. по отношение на всички имоти, попадащи в обхвата й, като изпълнение не е доказано, нито от изготвения от него доклад, нито от писмените му обяснения с вх.№ВД00-1476/21.12.2020г. Деянията са счетени, че представляват неизпълнение на възложената работа и съставляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3, пр. 1 КТ. Втората група нарушения: закъснения, респ. преждевременни напускания на сградата на общината на посочените дати и часове и на 10.05.2021г, заради неотчитането на влизане/излизане, е прието че не се е явил на работа. Според заповдета за уволнение работникът не е съобразил чл.10, ал.1 и 2 от ПВтТР, регламентиращ 8-часов работен ден, считано от 8,30 часа до 17,30 часа, поради което на описаните дати и часове е нарушил чл.126, т.1 КТ и чл.8, ал.1 КТ, като деянията му са квалифицирани, като нарушения по чл.187, ал.1, т.1, пр.1,2,3 и т.10 КТ. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от Община Благоевград част, въззивният съд е приел, че събраните доказателства не установяват работодателят да е мотивирал уволнителната заповед относно първата група нарушения. Посочил е, че в нарушение на императивната норма на чл.195, ал.1 КТ работодателят се е ограничил лаконично да отбележи, че е налице неизпълнение от ищеца на възложената му с нарочна заповед проверка, без фактическото нарушение да е ясно и точно определено. Според въззивния съд издадената заповед за уволнение по първата група нарушения е незаканосъобразна и поради това, че същата е издадена след изтичането на двумесечния преклузивен срок по чл.194 КТ, за който съда следи служебно и който започва да тече от откриването на нарушението-в случая това е 23.12.2020г., когато ищецът е депозирал в последния ден от указаният му от работодателя срок, лично адресирани до кмета писмени обяснения. Съдът е посочил, че тогава нарушението следва да се счита за узнато от субекта на дисциплинарна власт в съществените му признаци. При установените по делото данни, налагането на най-тежката дисциплинарна санкция на 17.05.2021г. е далеч след двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ, като отсъстват обективни причини, обосноваващи налагането му след този срок. Съдът е приел също, че заповедта №1316/28.09.2020г. съдържа единствено разпореждане на кмета към собствениците на недвижими имоти в посочените две местности да осигурят достъп до тях за проверка от общинските служители в отдел „Архитектура, проектиране и строителен контрол“ относно законността на огради, сгради и преместваеми обекти, а свидетелските показания на Л. и С. установяват, че кметът е дал устни указания за описание на постройките в района, след което ще се извършва преценка за последващите действия. Въззивният съд е посочил, че по делото липсват доказателства за изрично възлагане именно на ищеца извършването на проверки относно законността на изграденото в двете местности, а посочването в заповедта на служители от „Архитектура, проектиране и строителен контрол“, на които собствениците на имоти следва да осигурят достъп за проверките за законност, не е достатъчно да подкрепи защитната теза на общината, предвид наличието и на други служители в същия отдел. Според съда, докладът на Л. и на ищеца, както и писмените обяснения на последния от 23.12.2020г, на които се позовава работодателят в уволнителната заповед също не съдържат данни за съставомерност на ищцовите деяния (действия или бездействия), които да са довели до нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.3, пр.1 от КТ - неизпълнение на възложена работа, попадаща в обхвата на заповед №1316/28.09.20г на кмета на Община Благоевград, а оттук и отсъствието изискуемите предпоставки за неговото уволнение на това основание. По отношение на втората група нарушения, заради които е наложено дисциплинарното уволнение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.187, ал.1 т.1 КТ установените закъснения, преждевременното напускане на работа и неявяването на работа на посочените дати, действително представляват дисциплинарно нарушение, но доколкото според разпоредбата на чл.190, ал.1, т.1 и т.2 КТ санкционирането им с дисциплинарно уволнение е възможно: за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не е по-малко от 1час и при неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, в случая не са налице фактическите и правни основание за налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че при тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по следните съображения: В решение № 15 от 06.11.2018г. на Конституционния съд на РБ по конст.дело № 10/2018г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-т.3 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК на [община] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените твърдения като обосновка на очевидната неправилност касаят необосноваността на съдебното решение, като се твърди наличието на факти, които съдът е приел за недоказани, което не е очевидна неправилност. Доводите за необсъждане на доказателствата би следвало да се обвържат от касатора с правни въпроси, касаещи това процесуално задължение на съда, а не с очевидна неправилност, като касационно основание. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград. Ответникът по касация е поискал присъждане на разноски в това производство за платено адвокатско възнаграждение в размер 1000 лева, които с оглед изхода на спора пред ВКС следва да бъдат присъдени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение