Определение № 1008 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2793/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място] против решение №8629/20.12.2013 год. по гр.д. № 14380/2013 год., на СГС,АО, ІІІ Б състав, с което след като е отменено решението по гр.д. № ІІ-66-99 от 09.07.2013 год. по гр.д. №59778/2012 год. на СРС, ГК,66 състав в уважителната му част, е постановено ново решение, с което предявените от К. Д. К. срещу [фирма] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ за отмяна на извършеното дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.3 КТ ,са отхвърлени. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноски. Представя се Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва жалбата по същество в представено по делото „писмено възражение”. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени: В представеното изложение касаторът е посочил, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с Р №1382/02.08.2005 год., І г.о., постановено по гр.д. № 909/2003 год. по приложението на разпоредбата на чл. 195,ал.1 КТ. Освен, че касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с приложението на цитираната разпоредба, което е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, следва да се посочи и това, че посоченото решение на ВКС, касае друга фактическа обстановка, когато мотивите на уволнителната заповед са допълвани в хода на процеса чрез излагане на обстоятелства, които работодателят е имал предвид при налагане на дисциплинарното наказание,но не обективирал в заповедта, което не съвпада с настоящия случай. Липсва правен въпрос и във връзка със соченото от касатора противоречие между въвззивното решение относно приложението на чл. 189 КТ и Р № 1326/02.11.1999 год. на ВКС, ІІІ г.о., К. сочи, че е налице допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1т.3 ГПК без отново да формулира правен въпрос, като вместо това прави оплаквания относно неправилност на решението във връзка с разпоредбата на чл. 193 КТ. Както се посочи, формулирането на правен въпрос е основаната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.