Определение № 336 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 83/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, представляван от ректора проф. д-р Х. Б., чрез адв. Т. Т., против решение № 337 от 17 юли 2019 г., постановено по в.гр.д. № 535/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново, с което е потвърдено решение № 446 от 26 март 2019 г., постановено по гр.д. № 3979/2018 г. по описа на районния съд в гр. Велико Търново, за уважаване на предявените от Н. С. П. искове с правно нование по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 349 от 5 ноември 2018 г. на ректора на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ дисциплинарно уволнение и за възстановяването на П. на работа на заеманата преди уволнението длъжност. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка с преценката на доказателствения материал по делото и обсъждането на доводите и възраженията на страните, поради което е стигнал до неправилния извод, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Сочи се, че видно от заповед № РД-10-503 от 3 април 2018 г. на ректора на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” било наредено да се организират контролни проверки, при извършването на които било установено, че на 16.04.2018 г., 17.04.2018 г., 19.04.2018 г., 23.04.2018 г., 25.04.2018 г., 26.04.2018 г. сутринта, 26.04.2018 г. следобяд, 30.04.2019 г., 03.05.2018 г., 08.05.2018 г. и 10.05.2018 г. учебните занятия не са започнали по обявения график и не са проведени, като проф. д-р Н. П. не присъствал. С оглед изясняване на причините за невземане на часовете през зимния семестър на учебната 2017-2018 г. на П. били изпратени писма изх. № УМО-35/13.04.2018 г. и изх. № УМО-38/30.04.2018 г., но с отговора си от 21.05.2018 г. той не изяснил причините, поради което не е провел и отчел учебните занятия през този период. Сочи се още, че след кореспонденция между страните с писмо изх. № УП-10-525/10.10.2018 г. от П. са изискани и писмени обяснения относно това дали е изпълнил трудовите си задължения на горепосочените дати, с изключение на 19.04.2018 г., 23.04.2018 г. и 24.04.2018 г., когато е ползвал отпуск, с оглед извършването на преценка дали е спазена разпоредбата на чл. 11 от Правилника за вътрешния трудов ред на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, съгласно която за преподавателите се установява работно време с променливи граници, като се определя време на задължително присъствие според графика на учебните часове, а преподавателите, които нямат предвидена аудиторна заетост, са длъжни да присъстват в университета не по-малко от четири часа всеки работен ден от 08:00 до 12:00 часа. Поддържа се, че в случая не са взети обяснения само за част от посочените в заповедта нарушения, а по отношение на останалите процедурата е спазена, поради което съдът е следвало да разгледа по същество дали те са действително осъществени, като обсъди и всички събрани в тази връзка доказателства. Освен това ищецът не бил оспорил констатираните дисциплинарни нарушения, а твърдял, че е изпълнил аудиторната си заетост още преди 16.04.2018 г., без да представи доказателства за това и да обясни защо не е присъствал в университета съгласно изискванията на чл. 11 от Правилника за вътрешния трудов ред. Сочи се още, че законът не изисква нарочно уведомяване за започнала дисциплинарна процедура, а е достатъчно работодателят да уведоми служителя, че ще го изслуша във връзка с извършеното от него дицсиплинарно нарушение, излагайки по разбираем начин за какво се искат обясненията. Възразява се, че работодателят не е длъжен в искането за обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да посочи всички обективни и субективни елементи на деянието, нито кои факти е приел за установени, както и че формулировката в искането за обяснения не е задължително да е идентична с тази в заповедта, но следва да може да се направи несъмнен извод за дееца и за самото деяние, във връзка с което се развива дисциплинарното производство, което изискване в случая било спазено, видно от данните по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В срока за отговор ищецът Н. П., с адрес в [населено място], [населено място], представляван от адв. Д. Д., излага доводите си за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество. Предвид оспорването на заповед № 349/05.11.2018 г. на ректора на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, с която на ищеца П. е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и 10 КТ, поради неотчитане на часове в университетската информационна система за зимния семестър на учебната 2017-2018 г., невземане на часовете през зимния семестър на учебната 2017-2018 г., и констатирано отсъствие на П. от занятия през месеците април и май 2018 г., въззивният съд приема за установено, че П. е изпълнявал длъжността „преподавател” в катедра „Публичноправни науки“ към юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“; с писма от 13.04.2018 г. и 30.04.2018 г. работодателят е поискал обяснения от П. относно неотчитането на часове за зимния семестър, а с писмо от 10.10.2018 г. той е поканен да даде обяснения за отчитане на часовете си за зимния семестър в информационната система на учебното заведение, както и да „внесе яснота“ дали е изпълнил трудовите си задължения извън дните, когато е ползвал отпуск, без да се посочва за кои дни става въпрос; цитираните писма са били получени от ищеца. Счетено е, че извършеното дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно, тъй като в нито едно от трите писма, съдържащи искания за обяснения, не са посочени нарушенията, описани в заповед № 349/05.11.2018 г., а именно - невземане на часовете през зимния семестър на учебната 2017-2018 г. и отсъствие от занятия през месеците април и май 2018 г. Отчитайки, че изложените в заповедта за дисциплинарно уволнение факти следва да са били посочени и в искането за обяснения, за да може служителят да осъществи защитата си в дисциплинарното производство, съдът приема, че е налице разминаване по отношение на въпроса за провеждане на учебни занятия през зимния семестър и през април и май 2018 г. За неоснователни са приети възраженията на работодателя, че той може да иска обяснения и без да е наясно с всички подробности около дисциплинарните простъпки на служителя, тъй като разпоредбата на чл. 193 КТ е израз на принципа, че никой не може да бъде санкциониран за нещо, за което не знае и без да му бъде предоставена възможност да се защити. Предвид установеното нарушение на процедурата по чл. 193 КТ, съдът не е изследвал дали дисциплинарното производство се е развило в сроковете по чл. 194 КТ, дали ищецът е извършил приписваните му деяния и дали е сторил това виновно. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Обусловилите изхода на спора въпроси са поставени и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но по тях е постановена практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, и не намира основание за нейното изменение или изоставяне, поради което преценката по смисъла на чл. 288 ГПК ще се извърши само по допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението касаторът поставя въпроси по приложението на чл. 193 КТ относно съдържанието на искането за обяснения от работника/служителя: от значение ли е за законността на дисциплинарното наказание в искането за обяснение работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние и да посочи кои факти е приел за установени, и кога има идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Макар и обуславящи изхода на спора, тези въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същите са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 174 по гр.д. № 691/2012 г., IV г.о.; решение № 220 по гр.д. № 1917/2010 г., IV г. о., както и соченото от касатора решение № 109 по гр.д. № 3323/2017 г., IV г.о.), според която работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започната процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, нито пък да посочва обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация, а само да посочи в искането за обяснения по разбираем за работника/служителя начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват. Словесното изразяване в искането за обяснения и в заповедта за дисциплинарно уволнение може да е различно, но е необходимо и от съдържанието на заповедта, и от искането на работодателя за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е деецът и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание, и те да са идентични. Възможно е при поискване на обяснения работодателят да не е индивидуализирал напълно или точно деянията поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (например точното време и място), но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. В този случай важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения, тъй като по този начин се обезпечава правото на работника/служителя да направи своите възражения, а работодателят действително има възможност да ги прецени. Когато обаче в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ работодателят е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези – тогава изобщо не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е мотивирана, тъй като работникът/служителят не би могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени за какво деяние става въпрос, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, съобразено ли е наказанието с правилото на чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. В настоящия случай въззивният съд е констатирал, че е налице именно последната хипотеза, предвид разминаването между описаните в заповедта за уволнение нарушения и посоченото в писмата от 13.04.2018 г., 30.04.2018 г. и 10.10.2018 г., както и обстоятелството, че с последното искане работодателят е поискал от служителя да „внесе яснота“ дали е изпълнил трудовите си задължения извън дните, когато е ползвал отпуск, без да се посочат конкретни дати. Ето защо практиката на ВКС не е нарушена, поради което не се налага касационното обжалване да бъде допускано по поддържаното първо допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, въпросът задължен ли е въззивният съд по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235, вр. чл. 269, изр. второ ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи какви релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на какви доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, самостоятелно не е обусловил изхода на спора във връзка с приетото от съда неизпълнение на процедурата по чл. 193 КТ, доколкото съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Въпросът е свързан с преценката на останалите събрани доказателства във връзка с твърдените от ищеца основания за опорочаване на процедурата по дисциплинарното уволнение. В настоящия случай е било достатъчно съдът да констатира, както беше посочено по-горе, че работодателят не е изпълнил задължението си да изиска съответните обяснения, което по смисъла на чл. 193, ал. 2 КТ води до отмяна на дисциплинарното наказание, без да е необходимо спорът да се разглежда по същество. Ето защо сочената практика на ВКС не следва да бъде съобразявана, след като не е налице разрешение на въззивния съд, което да бъде преценявано спрямо нея. По същите съображения не следва да се допуска касационното обжалване и по въпроса: обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава ли основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. Този въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, доколкото в случая не е констатирано осъществено изпълнение на процедурата по чл. 193 КТ по отношение на което и да е от визираните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения. Затова и представената практика на ВКС по посочения въпрос е неотносима към спора. При този изход на спора е основателно искането на Н. П. за присъждане на сторените за отговора на касационната жалба разноски в размер на 1800 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,