Определение № 809 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3044/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Ц. П. срещу решение № 576 от 29. 03. 2018г. по в. гр. дело № 2719/2017г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 4176 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 4385/2017г. на Варненски районен съд, 43 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Ц. П. срещу [фирма] искове с правни основания чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното му осъждане ведно с другия ответник [фирма] за заплащане на следните суми, дължими по трудов договор от 17.07.2015г., сключен между ищеца и [фирма]: неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 10 728. 90 щатски долара, за периода: м. август 2015г. – м. октомври 2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /06. 06. 2016г./ до окончателното плащане; неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 629.64 щатски долара, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и обезщетения за забавено изпълнение на горепосочените две главни задължения в общ размер от 732. 46 щатски долара за периода: 16. 10. 2015г. – 03. 06. 2016г., като е реализирана и отговорността на страните за съдебни разноски. Първоинстанционното решение, с което така предявените искове са уважени срещу първия ответник [фирма], е влязло в сила като необжалвано. Касаторът - ищец поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Навежда доводи, че работодател на членовете на екипаж на морски кораб е корабопритежателят, какъвто по процесното правоотношение съгласно чл. 88, ал. 3, чл. 88б и чл. 199б Кодекса за търговско корабоплаване /КТК/ е ответникът [фирма] в качеството му на беърбоутчартьор, поради което правните последици от сключения между ищеца и корабния мениджър [фирма] трудов договор са възникнали и за корабопритежателя. Счита, че по силата на изричната разпоредба на чл. 199г, ал. 3 КТК първоначалният беърбоут чартьор, какъвто е [фирма], отговаря за задълженията по процесния трудов договор и след пренаемане на кораба от подбеърбоут чартьора „Шипинг лоджистик“ С.А.. Последният според ищеца няма качеството корабопритежател на процесния кораб, плаващ под български флаг, тъй като не е българско юридическо лице и поради това сключеният между него и [фирма] договор за пренаемане на кораба от 07. 05. 2013г. /договор за подбеърбоут чартър/ не е произвел действие като недействителен поради противоречие с императивни правни норми /чл. 27 КТК, чл. 34 КТК и чл. 39а КТК/. Горепосочените правни въпроси според касатора са разрешени в противоречие с материалния закон, а част от тях, макар включени в предмета на спора, са останали необсъдени от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Необсъдено е останало и възражението за нищожност на вписването на договора за пренаемане на кораба от лице, неотговарящо на императивните изисквания на КТК /чл. 27, чл. 34 и чл. 39а КТК/. Жалбоподателят поддържа, че поради неоснователното недопускане до разпит на поискани двама свидетели, на икономическа експертиза и на писмени доказателства /корабен дневник, удостоверение за временна регистрация, документ с данни за кораба и тристранно споразумение от 06. 01. 2012г. между [фирма], „Шипинг лоджистик“ С.А. и „Еурокуест Шипинг“/ за установяване, че реалната експлоатация на кораба се е осъществявала от [фирма], който е действителният корабопритежател, а не от „Шипинг лоджистик“ С.А., както и поради необсъждане на приети по делото писмени доказателства, решаващият съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи по спора. Навел е доводи и за неправилност на обжалваното въззивно решение в частта относно присъдените в полза на ответника [фирма] съдебни разноски. Касаторът [фирма] поддържа основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните материалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: „Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?“ и „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 КТК да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респ. пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“. С оглед твърдяните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът обосновава необходимост от тълкуване с цел точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС по тези въпроси. Релевира и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“, сочейки противоречие на атакуваното въззивно решение с решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. дело № 1656/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на ВКС, І г.о. и решение № 341 от 11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на ВКС, І г.о.. Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ - [фирма] не е подал писмен отговор в рамките на преклузивния срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. Въззивният съд е счел за установени по предявените искове с правни основания чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните правнорелевантни факти: че на 06.01.2012г. между „Индивидуал технолоджи“ СА, М. острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“ и втория ответник по делото [фирма] като беърбоут чартьор, е сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години /11. 01. 2012г. – 06. 01. 2017г./; че с договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013г. моторен кораб „Батя“ е преотдаден под наем от първоначалния беърбоут чартьор [фирма] на „Шипинг лоджистик“ С.А., М. острови като подбеърбоут чартьор, за периода: 07.05.2013г. - 07.05.2016г.; че на 07.05.2013г. „Шипинг лоджистик“ С.А. е сключило с [фирма] /първия ответник по делото/ договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“ и че [фирма] е назначило екипаж на моторен кораб „Батя”, въз основа на които е счел, че под беърбоут чартьорът „Шипинг лоджистик“ С.А. е корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК и това дружество е осъществявало експлоатацията на моторен кораб „Батя“, възлагайки на [фирма] в качеството му на корабен мениджър да наеме екипаж на кораба за процесния период. Варненски окръжен съд е приел, че не са налице твърдяните основания за възникване на солидарна отговорност между ответниците [фирма] и [фирма] по отношение на задълженията, произтичащи от сключения между ищеца и [фирма] трудов договор от 17. 07. 2015, по който ищецът С. Ц. П. е работил на длъжността „главен механик“ на моторен кораб „Батя“. Намерил е, че по процесното трудово правоотношение работодател е ответника [фирма], който е назначил екипажа на моторен кораб „Батя” на основание договор за корабен мениджмънт от 07.05.2013г., сключен между корабопритежателя „Шипинг лоджистик“ С.А., регистриран на Маршалски острови и [фирма]. Въззивният съд е приел, че [фирма] няма качеството работодател по отношение на ищеца и че клаузите на договора за беърбоут чартър и този за подбеърбоут чартър не обуславят възникване на солидарна отговорност съгласно чл. 123а КТ за претендираните от ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен отпуск. При тълкуване на разпоредбите на КТК, е достигнал до извод, че отговорността на [фирма] не може да бъде ангажирана и по реда на 199ж КТК, тъй като реалната експлоатация на кораба е осъществявана от под беърбоут чартьора „Шипинг лоджистик“ С.А., който има качеството корабопритежател, нито на основание чл. 199з КТК, уреждащ отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени от технически неизправности на кораба. При тези решаващи изводи, въззивният съд е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на [фирма] ведно с [фирма] за заплащане на дължимите на ищеца трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ. Поставеният от касатора първи материалноправен въпрос: „Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?“ е обусловил горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд в атакуваното съдебно решение, доколкото е прието че отговорността на наемателя пред трети лица по смисъла на чл. 199з КТК не обхваща разходите за възнаграждения на екипажа, а само за вреди от технически неизправности на кораба, и поради отсъствие на практика на ВКС по чл. 290 ГПК по този въпрос, спрямо него са осъществени релевираните общо и допълнително основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото се отнася и до втората част от зададения втори материалноправен въпрос, преформулиран съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС: Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?, доколкото въззивният съд е приел за действително правоотношението, произтичащо от договора за стандартен под беърбоут чартър от 07.05.2013г. на моторен кораб „Батя“, сключен между първоначалния беърбоут чартьор [фирма] и приетия за корабопритежател, наемател и реално експлоатиращ кораба чуждестранен търговец - „Шипинг лоджистик“ С.А., М. острови. Първата част от втория въпрос: „ Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 КТК да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър ?“ е без значение за крайния изход на конкретния правен спор, такъв въпрос въобще не е обсъждан от въззивния съд и поради това липсва негово разрешение в мотивите на обжалваното решение. Третият процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“ е включен в предмета на конкретното дело и е обусловил решаващите правни изводи на съда по него, т.е. и спрямо него е осъществено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по този правен въпрос е в противоречие с формираната безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, включително цитирана в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, а именно: решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. дело № 1656/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на ВКС, І г.о. и решение № 341 от 11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на ВКС, І г.о.. Според последната въззивният съд като втора решаваща инстанция е длъжен да обсъди всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Варненски окръжен съд не е обсъдил в мотивите на своето решение въведените с въззивната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направените доводи, че в корабния дневник е вписан като корабопритежател на процесния кораб [фирма], който е осъществявал и реално експлоатацията на кораба; че процесният кораб е плавал под български флаг, както и че договорът за под беърбоут чартър с „Шипинг Лоджистик” С.А. като чуждестранно юридическо лице е сключен в нарушение на императивни правни норми /чл. 27 КТК, чл. 34 КТК и чл. 39а КТК/, поради което не е породил правно действие. Не е обсъдил представените в подкрепа на тези доводи доказателства, а други доказателства /искани двама свидетели, икономическа експертиза и писмени доказателства/ не е допуснал. Процедирайки по този начин, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с разрешенията на поставения процесуалноправен въпрос в практиката на ВКС, цитирана по – горе и сочена от касатора. Следователно по този правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване. На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените правни въпроси, с изключение на първата част от втория въпрос, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,