Определение № 578 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 827/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. срещу решение №.420/13.11.19 по г.д.№.706/19 на ОС Пазарджик - с което е потвърдено решение №.1063/19.07.19 по г.д.№.584/19 на РС Пазарджик за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответната страна ТП “Държавно горско стопанство Белово“ оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакувания акт е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение за периода 17.05.16-3.12.18, което е било законосъобразно прекратено на основание чл.195 вр. с чл.187 ал.1 т.3 и т.7 КТ. На ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - за това, че на 28.09.18 в качеството си на лесничей не е упражнил необходимия контрол за опазване на горските територии, като е придружавал и позволил движение на МПС, превозващо дървесина, без същото да притежава необходимия превозен билет и без да е поставена контролна горска марка на експедираната дървесина. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства по делото /писмени и свидетелски показания (като е отразил на кои и защо дава вяра или не и кои намира за неотносими)/ и е намерил за неоснователни оплакванията. Посочил е, че въззивната жалба е бланкетна /съдържа твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон и неправилна преценка на доказателствения материал без да е налице каквато и да е конкретика относно общо посочените възражения/; допълнителни съждения не са били развити в съдебно заседание, а писмени бележки не са били представени въпреки предоставената възможност. Независимо от това е приел по същество, че изложените съображения в посока неправилност и незаконосъобразност са неоснователни. Отразил е, че в конкретния казус безспорно е доказано вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, а именно - че на 28.09.18 в качеството си на лесничей не е упражнил необходимия контрол за опазване на горските територии, като е придружавал и е позволил движение на МПС, превозващо дървесина, без същото да притежава необходимия позволителен билет и без да е поставена контролна горска марка на експедираната дървесина – което е основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По делото е установено по несъмнен начин от Констативен протокол №.152125/28.09.18, че на 28.09.18 при извършена проверка от служители на ИАГ на товарен автомобил, движещ се от м.“С.“ към м.Я.“, се транспортират 45бр. секции дървесина, като челата не са били маркирани с контролна горска марка, производствена или общинска марка; водачът не е предоставил превозен билет за транспортираната дървесина; при контролно измерване от органите на ИАГ е установено, че тя възлиза общо на 12,54куб.м. Не е спорно и, че зад процесното транспортно средство се е движило МПС, управлявано от горски стражар В.В. и пасажер-ищеца, и че при изискване от проверяващите представянето на позволителен билет за транспортиране на дървесина, такъв не е бил предоставен. Установено е, че горепосочените водач и пасажер са разпоредили на водача на камиона да превози дървесината от временния склад до ремаркето, като превозен билет не е бил издаден - при условие, че съгласно показанията на св.С. в подобна ситуация при евентуално неподчинение от страна на шофьора на товарния автомобил, ищецът е трябвало да го върне до временния склад, където по правило се издава позволителен билет. При безспорните обстоятелства, че Б.Б. е придружавал товарен автомобил, превозващ дървесина, която е немаркирана и без позволителен билет, като същевременно е притежавал контролни функции по стопанисване, защита, охрана на горите, вкл. правомощия да състави акт за административно нарушение, които на практика не е упражнил, е намерено, че е налице неизпълнение на трудовите му задължения във връзка с основна правна норма – чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите-доколкото същата забранява транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с позволителен билет, а същевременно основните вменени с длъжностна характеристика функции на ищеца са да контролира работата в горските територии и да проверява всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания на горите. Съдът е изследвал тежестта на извършеното нарушение и дисциплинарното минало на ищеца. Посочил е, че тя не е ниска – тъй като длъжността му има контролни функции, които следва да изпълнява стриктно – което не е налице, а от друга страна в рамките на две години през три месеца са му били наложени дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ за неизпълнение на задълженията. На практика от последното наказание до установяването на новото нарушение са минали малко повече от 6месеца – което означава, че работникът няма критично отношение към наложените за идентични нарушения наказания и последните не са произвели своето превантивно действие. При тези обстоятелства и като е приел, че са спазени изискванията на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, съдът е намерил, че правото на уволнение е законосъобразно упражнено и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, както и акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, са неоснователни. Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и общо на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като формулира следните въпроси, по които твърди, че е налице произнасяне в отклонение от практиката на ВКС /без да сочи конкретна такава/: 1.„В правомощията на въззивния съд включва ли се вменяване на ново изпълнително деяние, различно от посоченото в дисциплинарната заповед?“; 2.“За обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя, при определяне на дисциплинарното наказание с оглед писмените обяснения на служителя, дадени по реда на чл.193 ал.1 КТ, в които се извършва изявление за извършеното от служителя и причините за това и какво е доказателственото им значение?“; 3.“В проведената процедура ответникът - работодател установил ли е всички факти, даващи му основание да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение, както преценил ли е тежестта на извършеното от доверителя ми в съпоставка на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното конкретно от доверителя ми, в това число характера и значимостта на действията на доверителя ми и субективното му отношение към конкретното неизпълнение на служебните му задължения?“; 4. „При преценка относно значимостта на неизпълнените трудови задължения, съдът отчел ли е действително настъпилите неблагоприятни последици или възможните такива, но ненастъпили от конкретно извършеното от доверителя ми?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Той не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. Съдът не е и приемал, че може да „вменява“ ново изпълнително деяние, различно от посоченото в дисциплинарната заповед. Разглеждайки правния спор, с който е сезиран, той е обсъдил именно описаното в заповедта дисциплинарно нарушение – като изрично е посочил, че в конкретния казус безспорно е доказано вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, а именно – че на 28.09.18 в качеството си на лесничей не е упражнил необходимия контрол за опазване на горските територии, като е придружавал и е позволил движение на МПС, превозващо дървесина, без същото да притежава необходимия позволителен билет и без да е поставена контролна горска марка на експедираната дървесина – което е основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване. Аналогичното важи и за втория въпрос, по който изрични мотиви отново не са били излагани. Същевременно, съдът е обсъдил доказателствата, касаещи защитната теза на ищеца, в това число събраните свидетелски показания, като изрично е посочил кои обстоятелства намира за относими и установени и кои не, респективно кои показания на свидетелите кредитира и кои не и защо. Третият и четвъртият въпроси са конкретни, фактически, свързани с фактите и обстоятелствата на случая - а не общи и абстрактни. Отговорът им може да бъде даден след обсъждане на събраните по делото доказателства, с акта по съществото на спора – решението, а не в настоящата фаза на селекция на жалбите по критериите на чл.280 ГПК. Поради това и те не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че при налагане на дисциплинарното наказание съдът е извършил преценка за тежестта на извършеното нарушение /вкл. с оглед обстоятелството, че се касае за неизпълнение на съществено, основно трудово задължение на лесничея /за контрол/ и нарушение на основна правна норма във връзка с опазването на горите, които обосновават особено тежко нарушение на трудовата дисциплина/ и е съобразил дисциплинарното минало на ищеца – които обстоятелства са от значение за спазване принципа за съразмерност с оглед критериите и изискванията на чл.189 КТ и задължителната съдебна практика. Отделно от изложеното, макар да се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, касаторът не сочи практика на ВКС, в отклонение от която се твърди разрешаването на изведените въпроси, респективно актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Следва да се има предвид и, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат – тъй като не са представени доказателства за такива /претенция за юрисконсултско възнаграждение не е заявена/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,