Определение № 125 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2674/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника СУ”Свети Седмочисленици” [населено място], чрез адв.Т. Д. срещу решение № 527/28.05.2020 г. по в.гр.дело № 509/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4815 по гр.дело № 9953/2019 г. на Пловдивския районен съд в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, съответно неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят. В изложението са формулирани въпросите: 1. Следва ли при съкращение на учител в начален етап в подбора да се включат учителите начален етап ЦДО? 2. Еднакви ли са длъжностите учител в начален етап и учител начален етап ЦДО? 3. При съкращение на учител начален етап ЦДО следва ли в подбора да се включат и учителите начален етап, които нямат часове в ЦДО? 4. Съществени ли са различията в трудовите функции на учители начален етап и учители начален етап с часове в ЦДО? 5. Еднаква ли е трудовата функция на учителя и на учителя с часове в ЦДО? 6. Въпрос за законосъобразност или на целесъобразност е кога да бъде променян учителят на учениците в начално образование? 7. Правата на учителите с по-висока степен на защита ли се ползват от правата на учениците от качествено образование? Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Ответницата по касационната жалба В. В.-Т., чрез адв.И. Н. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. От фактическа страна е прието за установено, че ищцата В. В.-Т. е работила по трудово правоотношение при ответника СУ”Свети Седмочисленици” [населено място] от 05.08.2016 г. – сключен трудов договор № 1183/05.08.2016 г. и е заемала длъжността „старши учител, начален етап на основното образование/I-IV клас/ - ПИГ с месечно трудово възнаграждение от 683 лв., като последно заеманата длъжност е „Старши учител в начален етап на основното образование/I-IV/ клас – ПИГ”. С допълнително споразумение № ТЗ-05—1227/26.08.2016 г. към трудовия договор било уговорено ищцата да премине от длъжност „старши учител, начален етап на основното образование /I-IV клас/ - ПИГ” на длъжност „старши учител, начален етап на основното образование /I-IV клас/. Със заповед № РД-11-572/15.04.2019 г. на Директора на училището трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щат старши учител в начален етап, поради разформиране на паралелка. Било определено да се изплати на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ сумата от 2898,38 лв. за неспазен срок на предизвестието в размер на БТВ за два месеца, и по чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 5144,72лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. 52 дни и за 2019г. 19 дни. От правна страна е прието, че за правомерност на уволнението е достатъчно към момента на извършването му да е установено, че поради съкращение се налага провеждането на подбор и такъв реално е осъществен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. Посочено е, че съкращаването на щата трябва да предхожда провеждането на подбора, като самият подбор е следствие на необходимостта от реално съкращаване (в случаите като настоящия, когато провеждането на подбор е задължително). Съдът е приел, че в случая, преди извършеното със Заповед № РД-10-721/11.09.2018г. съкращаване в щата, е имало заети на щат общо 26 учители и старши учители в сферата на началното образование в училището (както и още един старши учител по чужд език, за който не е спорно между страните, че е с по-специфична длъжностна характеристика с оглед спецификата на работата му). Приел е още, че с извършването на съкращаването на двете щатни бройки за старши учители от септември 2018г., на щат от тези 26 са останали 24 учители (9+3+3+9). Посочил е, че тези 24 места са били заети, съгласно поименното разписание (10+2+3+9). Прието е, че самото щатно разписание по отношение на старшите учители не е било много ясно написано – тъй като едновременно се посочва, че са определени 9 щатни бройки за служители на длъжност „старши учител начален етап на основното образование/I – IV клас/” с код по НКП 2341-5003, както и 3 щатни бройки за служители на длъжност „старши учител начален етап на основното образование /I – IV клас/“, със същия код, т.е. длъжностите са били посочени по един и същи начин. Приел е, че самият жалбоподател-ответник посочва във въззивната жалба, че щатната бройка старши учител към този момент е била 12 – общо 12 щ. бр. (3+9), като двама са били старши учители ЦДО, а 10 – старши учители. Десетте бройки за старши учители към онзи момент са били заети, а с двамата старши учители ЦДО са били заети и общо 12-те бройки. Прието е, че съгласно Заповед № ТЗ-02-394-1/31.01.2019г. заетите на щат в началното обучение учители, с изключение на учителя по чужд език, са общо 25 (10+3+1+11), като всички тези 25 места са били заети, съгласно поименното разписание (10+3+1+11). Посочено е, че жалбоподателят-ответник оспорва посоченото от първоинстанционния съд, че с длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите са били определени 10 щатни бройки за длъжността, заемана от ищцата, като сочи, че бройките са си били 10 още към 17.09.2018г., а не са новоопределени с разписанието от 31.01.2019г. Според съда без значение е в кой момент са били „определени“ 10-те щатни бройки, че при всички случаи е безспорно, че към 31.01.2019г., за длъжността на ищцата по щатното разписание са били определени 10 щатни бройки, като същите са били заети от 10 служители. Съдът е приел, че процедурата по извършване на подбор започнала със Заповед № РД-10-403/01.02.2019г на директора на СУ „Св. Седмочисленици“ [населено място]. Приел е още, че според посочените в заповедта основания, ответникът е пристъпил към извършването на подбора вследствие на Заповед № РД-10-721/11.09.2018г., с която е имало съкращаване в щатовете. Прието е, че съгласно документите по делото и изложеното във въззивната жалба на ответника съкращаването на щатните бройки от 11.09.2018г. не се е отразило на заеманите с длъжностното разписание 12 щ.бр. за старши учители, тъй като не е имало повече от 12 старши учители, заемащи щатовете. Посочено е, че твърденията на жалбоподателя-ответник са, че общите щатни бройки по длъжностното разписание са 12 (3+9), от които 10 щ.бр. са за позицията на ищцата, а 2 – за старши учител ЦДО, че към момента на извършването на подбора, е било действащо длъжностното разписание в сила от 31.01.2019г., при което отново щатните бройки за старши учители – 10, са били заети от 10 служители (както са били заети и останалите определени щатни бройки за другите длъжности в началното обучение). С оглед на това е изведен извод, че процедурата по провеждане на подбор е била извършена, без да е имало реално щатна бройка, която да е била закрита, както и при положение, че броя лица, заемащи съответните длъжности, е отговарял на броя на щатните бройки. Прието е, че последващо приетите със Заповед № ТЗ-02-543/28.03.2019г. и Заповед № РД-11-572/15.04.2019г. нови длъжностни и поименни разписания не санират незаконосъобразното провеждане на процедурата по уволнение. В тази насока е съобразено, че преди приемането на Заповед № ТЗ-02-543/28.03.2019г., действаща е била Заповед № ТЗ-02-394-1/31.01.2019г., респ. длъжностното разписание, прието с нея. Прието е, че в новата заповед от 28.03.2019г. въобще не се споменава за съкращаване на щатни бройки, но се наблюдава промяна по отношение на длъжността на ищцата – старши учител в начален етап, като е намалена една щатна бройка и от досегашните 10 бройки са определени 9. Посочено е, че новото поименно разписание в сила от 16.04.2019г. е отговаряло на определени щ.бр. със заповедта от 28.03.2019г. Според съда важното в случая е, че промяната е осъществена след извършването на подбора, поради което и работодателят е следвало да съкрати реално щатната бройка, след което да извърши законосъобразен подбор по критериите на чл. 329 от КТ, за да бъде уволнението законосъобразно. Посочено е, че и самото твърдение на жалбоподателя-ответник е, че съкращаването е станало с Заповед № ТЗ-02-575/15.04.2019г., която по номер е след Заповед № РД-11-572/15.04.2019 г. за прекратяване на ТПО, т.е. самото твърдение е, че съкращаването е било извършено след уволнението. За основателно е преценено възражението на ищцата по отношение на лицата, които е следвало да бъдат включени в подбора. Възприета е трайната съдебна практика, според която при определяне кръга на работниците или служителите, които трябва да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Съдът е посочил, че доколкото работодателят е отчел, че следва да включи в подбора всички лица на длъжностите „учител в начален етап“ и „старши учител в начален етап“, самият той е определил като несъществени различията, които се наблюдават във връзка със специфичните функции на старшия учител, различаващи се от тези на учителя и посочени в длъжностните характеристики. Приел е, че по отношение на длъжностите „учител в начален етап с часове в ЦДО” и „старши учител в начален етап с часове в ЦДО” единствените различия, които се наблюдават в основните функции, е свързана с планирането, организирането и провеждането от страна на учителите ЦДО както на образователния процес, така и на дейностите по самоподготовка, организиран отдих, физическа активност и занимания по интереси. Прието е, че различието е несъществено, доколкото същото се включва във функцията по планиране, организиране и провеждане на образователния процес, която функция е обща за всички длъжности в началното образование. Според съда наличието на тези допълнителни задължения не води до извод за възможност да бъдат изключени от подбора тези служители, тъй като това е единственото по длъжностните характеристики различие между учителите ЦДО и учителите в начален етап (респ. старшите учители), а в останалата част те напълно се припокриват. Формиран е извод, че установеното неучастие на всички лица, които е следвало да бъдат включени в подбора, на самостоятелно основание води до незаконност на извършения подбор, а оттам – и на незаконност на последвалото уволнение. При тези съображения е направен извод, че извършеното уволнение не е било законосъобразно и първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е уважен е потвърдено. Прието е, че с оглед основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ са основателни и исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.2 и т.3 АКТ. Посочил е, че доколкото с въззивната жалба не се оспорват констатациите на първоинстанционния съд в тази част въззивният съд не следва да проверява изводите на районния съд по отношение на основанието и размера на претенцията по чл.344,ал.1,т.3 КТ в частта, в която е била уважена същата, тъй като е ограничен от посоченото в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК. Прието е, че по отношения на частта, в която е била отхвърлена претенцията поради стореното възражение за прихващане, първоинстанционното решение не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила. При тези съображения първоинстанционното решение в уважените части на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ е потвърдено. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на въззивното решение. Исковата молба не включва пороци, които да я правят недопустима. Освен това съдът не се е произнесъл по непредявени искове, в какъвто случай въззивното решение би било недопустимо. Решението е постановено като въззивният съд е взел предвид твърдените факти и обстоятелства в исковата молба, съответно установените такива по делото, формулираното искане и е определил правната квалификация на предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Жалбоподателят обосновава становището за недопустимост на решението, тъй като за съдебно заседание на 14.05.2020 г. пред Пловдивския окръжен съд страните не били редовно призовани. Тези доводи са по правилността на обжалваното въззивно решение и не касаят допустимостта на същото. Поради това не следва да се разглеждат в настоящото производство по чл.288 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част от ответника. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част от ответника, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първи, втори, трети, четвърти и пети въпроси от изложението. Въпросите, представляват доводи по правилността на обжалваното решение и поради това не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че въпросите от първи до пети включително, като такива по правилността на въззивното решение не отговарят на изискванията за правен въпрос. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не са правни въпросите, формулирани в изложението като шести и седми. Същите не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по делото. Поради това въпросите не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 960 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение