Определение № 218 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба О. у. “Х. Б.” – [населено място], [община], област С. З., против въззивно решение №146/18.5.2011 г. по гр.д.№183/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №4/18.02.2011 г. по гр.д.№492/2010 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е отменена заповед №324/06.7.2010 г. на директора на О.у. “Х. Б.” - [населено място], [община], област С. З.,, с която на основание чл.188, т.2 КТ, чл.189, чл.193, ал.1, чл.194, ал.1 и ал.3 КТ на К. С. П. – старши учител по общообразователен предмет, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Въззивната инстанция е приела, че доводите на ищцата за нарушение на чл.193, ал.1 КТ са неоснователни. Прието е, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 КТ, тъй като двете дисциплинарни нарушения не са достатъчно индивидуализирани, като не е посочено кога са извършени, и което не може да бъде поправено в рамките на съдебното производство. Изложени са и изводи по отношение на първото от тях по съществото му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по несъществуващ спор, което прави неговото решение недопустимо – при съществени различия между твърдяните от ищцата основания за отмяна на заповедта за уволнение, и основанията, по които се е произнесъл съдът, което практически сочи на произнасяне по непредявен иск. Твърди се също така, че окръжният съд се е произнесъл и по оплаквания различни от предявените от ищеца, както и че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като основание за допускане на въззивното определение до касационно оплакване се сочи чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, и се визират решения на състави на ВКС и ОСГК на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответницата по касация – К. С. П., посредством процесуалния си представител – адв. П. Ю., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид изложеното в отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Поставеният от касационния жалбоподател въпрос за допустимостта на въззивното решение не е решаващ за спора. Твърдението в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че въззивната инстанция се произнесла по несъществуващ спор, което прави неговото решение недопустимо – при съществени различия между твърдяните от ищцата основания за отмяна на заповедта за уволнение, и основанията, по които се е произнесъл съдът, което практически сочи на произнасяне по непредявен иск, не отговаря на изложеното във въззивното решение. С оглед изложеното в исковата молба доводите на ищцата са за нарушения от страна на работодателя на разпоредбите на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ. По тези доводи се е произнесъл първоинстанционния съд. По изводите на първоинстанционния съд работодателят – въззивник, е навел оплакванията си във въззивната жалба, и по тях въззивната инстанция е постановила своето решение. Следователно решението на Старозагорския окръжен съд е съобразено с предмета на спора – оспорване на дисциплинарно наказание по исков ред, и мотиви съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания. Наведените в изложението оплаквания за нарушения на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляват касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения: Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,