Определение № 50893 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Д., чрез адв. Д. И., срещу въззивно решение № 260284/21.01.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 5105/2021 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение № 20268701/04.12.2020 г. по гр. д. № 25745/2020 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора против Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-председател на Регионална Колегия – София-град към КИИП“ при „Камара на инженерите в инвестиционното проектиране“ и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.06.2020 г. – 01.12.2020 г. в размер на сумата 9 675,72 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) кой нормативен източник има предимство – Устав на съответната организация или КТ, при наличие на трудово правоотношение, възникнало от избор, респ. при положение, че в Устава са предвидени различни правила от тези в КТ - раздел III „Избор“ и раздел II „Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор“; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора възражения и доводи на страните, както и всички събрани доказателства. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е поставено в противоречие с - определение № 1179/10.12.2015 г. по гр. д. № 5639/2015 г., III г.о., решение № 93/03.07.2015 г. по гр. д. № 5507/2014 г., III г.о., решение № 729/30.11.2010 г. по гр. д. № 20/2010 г., III г.о., решение № 96/31.03.2015 г. по гр. д. № 4896/2014 г., IV г.о.; по втория – решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г., II т. о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна – „Камара на инженерите в инвестиционното проектиране“ - [населено място], не е подала писмен отговор и не е взела становище по касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение съдът е приел за установено, че заместник председателите на регионалните колегии на КИИП (каквато длъжност е заемал ищецът) са част от ръководството на регионалните колегии и се избират от общото събрание на регионалната колегия, като ръководството на регионалната колегия определя техните възнаграждения. Посочено е, че съгласно трайната съдебна практика, при заемане на платена длъжност въз основа на избор, възниква трудово правоотношение от избор. Правоотношението за заемане на такава длъжност не възниква в резултат на трудов договор, поради което е без значение, дали такъв е оформен писмено, или не. Правоотношението възниква от момента на обявяване на кандидата за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл. 107 КТ, без оглед как са озаглавени и какви законови текстове са цитирани в тях. С оглед на това е прието, че в случая между страните не е възникнало трудово правоотношение по допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ, а подписаният на 05.04.2012 г. такъв договор има характеристиката на споразумение по чл. 107 КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение възникнало от избор се урежда от разпоредбите на съответния устав или нормативен акт, и субсидиарно от КТ, само ако не е предвидено нещо различно в устава или в специалния нормативен акт. Едно от основанията за прекратяване на настоящото трудово правоотношение е изтичане на мандата за заеманата длъжност и произвеждане на нов избор. В случая трудовото правоотношение между страните е прекратено с провеждането и обявяването на новия избор за заместник председател, извършен на 18.02.2020 г. от общото събрание на регионалната колегия. Няма данни този избор да е оспорен от ищеца по реда на чл. 87 и сл. КТ. С провеждането на избора се е прекратило трудовото правоотношение на ищеца, защото друго лице е избрано да заема процесната длъжност. Поради това, издаването впоследствие на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от представляващия работодателя - председателя на КИИП, има само констативен характер и установява едно вече настъпило прекратяване, като е без значение какво основание е вписано в заповедта, вкл. и това, че се прекратява договор за допълнителен труд по чл. 111 КТ. Невстъпването на новоизбраното лице на длъжността, за която е проведен изборът, няма за последица възстановяване на правоотношението със заемалото я до този момент лице (ищеца). КТ урежда продължаване на трудовото правоотношение на лицето, заемащо изборна длъжност, само ако до изтичане на мандата му няма проведен нов избор и само до провеждането на такъв, респ. ако новият избор бъде оспорен и отменен от съда. В случая обаче е доказан фактът на встъпването в длъжност на новоизбрания зам.председател на регионалната колегия. След анализ и обсъждане на събраните по делото доказателства, в заключение съдът е приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.1 – т. 3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулираните в изложението въпроси нямат претендираното от касатора значение. Първият въпрос е зададен общо, а не в контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд, поради което не може да обуслови допускането на касационния контрол. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извън това следва да се посочи, че в практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че съгласно чл. 83, ал. 1 КТ длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. Уредбата на избора, като едно от основанията за възникване на трудово правоотношение се съдържа в чл. 83 - 88 КТ и се прилага субсидиарно, само доколкото в съответния закон, акт на Министерски съвет или устав на организацията не е предвидено друго (арг. от чл. 88, ал. 2 КТ). Когато в тези правни източници друго не е предвидено, се прилагат правилата на КТ относно избора и оспорването му по съдебен ред. Разяснено е още, че изборът е самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение и е налице тогава, когато въз основа на него съответното лице заема платена длъжност, респ. не формира такова основание по глава V, раздел III КТ, когато чрез избор на лицето се възлага да изпълнява безвъзмездно определена обществена функция, без заплащане с оглед изпълняваната длъжност. Правоотношението за заемане на длъжността в резултат на избор е винаги срочно и възниква от момента на обявяване кандидата за избран, а не в резултат на трудов договор и е без значение дали такъв е офомен писмено, или не. Ако страните са оформили отношенията си писмено, няма значение как те са озаглавили документа. Дори да са го нарекли трудов договор, то не писменото им съгласие е източник на правата и задълженията между тях. Правоотношението е възникнало от момента на обявяване на съответния кандидат за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл. 107 от КТ, без оглед как са озаглавени и какви законови текстове са цитирани в тях. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на избирателното тяло (чл. 339, ал. 2 КТ) при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 и чл. 338 от КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора (вж. – решение № 456/31.10.2011г по гр. д№ 436/2011г., IV г. о., решение № 93/03.07.2015 г. по гр. д. № 5507/2014 г., III г. о. на ВКС и др.). В случая въззивният съд се е съобразил с тези принципни разрешения. В изложението си по първия въпрос жалбоподателят не е посочил с кои разпоредби от Устава на КИИП въззивният съд не се е съобразил или е дерогирал, като е приложил разпоредбите на КТ. Отделно, в Устава на КИИП е предвидена единствено възможността за предсрочно прекратяване мандата на избраното за длъжността лице, каквато не е разглежданата по делото хипотеза. Съдът е приел, че прекратяването на възникналото от избор трудово правоотношение с ищеца е настъпило с решението на избирателното тяло и обявяването на новоизбраното за заместник председател лице. Вторият въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и наведените от страните доводи и възражения, също не обуславя селектирането на жалбата. В съдебната практика, включително цитираната от жалбоподателя, безпротиворечиво се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения, поради което поставеният от касатора въпрос не обуславя селектирането на жалбата. Бланкетно соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, жалбоподателят не е изложил аргументи, които да сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. А по формулираните в изложението въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същите не обуславят селектирането на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение