Определение № 46 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2954/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Димово срещу решение №.30/23.06.20 по г.д.№.85/20 на ОС Видин-с което е потвърдено реш.№.16/5.02.20 по г.д.№.653/19 на РС Белоградчик за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна Г. В. С. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е изходил от безспорните между страните факти, че ищцата е работила на длъжност „юрисконсулт“ в Община Димово; със Заповед №.19/8.11.19 трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.188 т.3 КТ вр. с чл.190 ал.1 т.2 вр. с чл.190 ал.1 т.3 и т.7 КТ - поради това, че е отказала да получи жалба на търговец до КЗК по проведена обществена поръчка; на основание чл.193 КТ са били изискани обяснения, като в депозираните такива е посочено, че съгласно чл.199 ал.1 ЗОП тези жалби се подават до КЗК, а не до юриста на общината. От правна страна е прието, че процедурата по чл.193 КТ е била нарушена /обяснения са изискани само относно едно действие на работника - а именно отказ да получи конкретна жалба по проведена процедура за обществена поръчка; обяснения за други нарушения по реда на чл.193 КТ не са искани/; самата жалба е входирана в Община Димово и няма изрична процедура по приемане на жалби от юрисконсулта - още повече, че не е адресирана лично до него /в обясненията ищцата е посочила каква е процедурата по придвижване на жалбата, което е в нейната компетентност съгласно задълженията й на заеманата длъжност като юрисконсулт/; от друга страна, след като дисциплинарното наказание е наложено само за едно провинение /според работодателя/, то не са налице хипотезите на цитираните в заповедта текстове – чл.187 т.3 и т.7 вр. с чл.190 ал.1 т.3 и т.7 КТ – които изискват системност при нарушаване на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. При тези обстоятелства е формиран извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед и основателност на претенциите по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр. 2 и 3 ГПК. Настоящият състав намира, че визираните в чл.280 ГПК условия за допускане на касационно обжалване не са налице. Макар че се позовава на хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, касаторът не извежда ясно формулирани въпроси в пунктове №.І и №.ІІІ на изложението си /вместо такива се преповтарят съдържащите се в касационната жалба оплаквания/. В пункт №.ІІ се формулира въпроса „Следва ли при преценката по чл.189 от КТ за съответствие между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характера на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?“. Така изведеният въпрос, обаче, е неотносим към изхода на спора. В исковата молба ищцата не е въвеждала като основание за отмяна на уволнението неспазване на изискването на чл.189 КТ за съобразяване на тежестта на нарушението с тази на наказанието, въззивният съд не е обсъждал такова и не е излагал изрични мотиви по поставения въпрос. Това, което е приел, е, че не са били изискани надлежно обяснения по чл.193 КТ, като същевременно не са били налице хипотезите на цитираните в заповедта текстове /чл.187 т.3 и т.7 вр. с чл.190 ал.1 т.3 и т.7 КТ/ и визираните нарушения /само за пълнота следва да се отбележи, че съгласно предвидената в чл.199-чл.202 ЗОП процедура жалба срещу съответното решение се подава в КЗК и самото й предявяване /пред КЗК или пред ненадлежен орган/ не води автоматично до задължение на възложителя на поръчката да предприеме действия по изготвяне на становище и окомплектоване - подобно поведение става изискуемо едва след сезиране на КЗК и при условие, че Председателят на комисията образува производство по жалбата /доколкото при условията на чл.201 ал.1 ЗОП производство не се образува/ и сезира възложителя с копие от нея-каквато не е била разглежданата хипотеза/. Предвид изложеното въпросът не съставлява правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09 ОСГТК от 19 февруари 2010г на ВКС и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на горното твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК не са налице. Основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК също не е налице - не се касае за акт, постановен извън рамките на търсената защита с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Излагането на допълнителни, евентуални мотиви /независимо от приетото неспазване на процедурата по чл.193 КТ/ за незаконосъобразност на уволнението и разглеждане на жалбата и по същество, не опорочава постановения съдебен акт и не води до неговата недопустимост. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,