Определение № 2069 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3334/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение25.04.2024 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение № 816 от 20.02.2023г по в.гр.дело №4346/2022г.на Софийски градски съд
Осъжда А. Н. Ж. да заплати на „Дефенс Капитал Индъстри”ООД със седалище гр. София сумата 800лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Председател:
Членове:
1.
2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Ж. чрез адв. К. Т.,срещу решение № 816 от 20.02.2023г по в.гр.дело №4346/2022г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.02.2022г по гр.д №50628/2021г. на Софийски районен съд,постановено по трудов спор.По същество са отхвърлени исковете на касатора А. Н. Ж. срещу „Дефенс Капитал Индъстри ”ООД за отмяна на наложеното му със заповед КТ21-35/01.07.2021г. на управителя на дружеството дисциплинарно наказание„уволнение”поради неявяване на работа в два последователни дни,на основание чл. 344,ал.1 т.1 КТ и за заплащане на обезщетение поради оставане без работа в размер на сумата 3058,50лв за периода 20.07.2021г-30.08.2021г на основание чл. 225,ал.1 КТ.Уважен е насрещният иск на работодателя „Дефенс Капитал Индъстри ” срещу касатора за заплащане на обезщетението по чл.221, ал.2 КТ в размер на 4587,76лв, съгласно брутното му трудово възнаграждение,за срока на предизвестие. До уволнението ищецът е изпълнявал длъжността „стругар” по безсрочен трудов договор в ответното предприятие .В исковата молба е заявил, че уволнението е незаконно,тъй като заповедта му е връчена на 20.07.2021г. Основанието за оспорване на уволнението, въведено с исковата молба, илюстрира представен болничен лист за времето от 06.07.2021г до 30.07.2021г и медицински протокол от 27.07.2021,че ищецът се е лекувал в УМБЛ „Софиямед”- премахнат е полип на ностните кухини. Други оплаквания и оспорвания не са заявени в исковата молба. В отговор,ответникът е оспорил като невярно твърдението на своя работник,че заповедта за наказанието му е връчената на посочената от ищеца дата. На 27.06 2021г година било констатирано ,че при работа на струг ищецът е повредил скъпо струващ детайл.По повод искани му обяснения, на следващия ден 28.06.2021г ищецът изпратил по „вайбър” съобщение до управителя на дружеството Р. Р. ,че съжалява задето го изкарват виновен, приключва с тях ,няма да идва повече,да не го търсят и да не му звънят и да му оправят документите. Следващите дни не се явява на работа ,за коетко е търсен да даде обяснения от производствения ръководител И.Туртанска / същата е изслушана като свидетел /. На нея ищецът заявява ,че е приключил с дружеството,да правят каквото искат ,на 30.06.2021г, след като отново не е на работа, не отговоря и на телефонни позвънявания.За тези обстоятелства управителят на дружеството е съставил и подписал констативни протоколи.На 01.07.2021г от управителя Р.Р. е издадена оспорваната заповед,която е връчена на 05.07.2021г.при явяване на ищеца в преприятието Връчването е лично, в присъствието на управителя и е оформено с подпис на ищеца и на връчителя/ служителката Е. А., изготвила заповедта.Същата е изслушана и като свидетел, включително затова, че са очаквали ищецът да дойде на 27, или на 28 юни ,евентуално за да подаде заявение ако ще напуска/без предизвестие/,както и че непосредствено преди връчване на заповедта /на 05.07.2021г/ пак са искани обяснения от него и не е даден отговор защо не идва на работа.Към исковата молба ищецът е представил копие на заповедта,в което не е отбелязана дата и липсват отбелязвания за връчване. Екземпляр с дата 05.07.2021г и подпис на служителката А., както и с подпис на ищеца„получих заповедта” е представен от ответника. Ищецът е поддържал твърдението си в исковата молба,оспорвайки за него датата на връчване да е достоверната.Оспорил е да изхожда от него и разпечатаното телефонно съобщение от 28.06.2021г /по „вайбър”/ и същото не е обсъждано от съдилищата като доказателство. Дисциплинарното уволнение е прието за законосъобразно, изискванията ,чл. 193 и чл. 195, ал.1 и ал.2 КТ и в чл. 189,ал.1 КТ са приети за спазени. Обяснения за неявяването на работа са били поискани. Моментът на връчването на заповедта е приет за установен съгласно твърденията на ответника, предвид приетите писмени и гласни доказателства. От датата 06.07.2021г, т.е след връчването на заповедта,ищецът е представил по делото доказателства за неработоспособност. След въззивно обжалване от ищеца пред Софийски градски съд е пренесен спор относно това доказани ли са фактите, въведени от ответника,нарушен ли е бил чл 195, ал.2 КТ при връчването на заповедта с оглед така обективираното отбелязване на дата и доказал ли е работодателят спазването на чл.193 КТ.Подновени са доказателствени искания на ищеца, с позоваване на чл. 266, ал.3 ГПК - за извършване на оглед на телефонния апарат, от който свидетелката Туртанска му била звъняла; да се изиска от мобилния оператор справка и да се постави въпрос към ответника оспорва ли факта,че датата на връчване не е изписана от ищеца /евентуално да се назначи експертиза/ ,да се допуснат двама свидели на ищеца какво е правил на датата 05.07.2021г,че не се е явил в предприятието на тази дата. Като е намерил исканията по доказателстата за недопустими предвид чл.266, ал.1 ГПК ,част от тях и за неотносими- извън предмета на доказване и за ирелевантни обстоятелства,въззивният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи. Не е налице соченото нарушение чл.195,ал.2 КТ ,заповедта е връчена срещу подпис и е достатъчно да има отбелязване на датата ,независимо кой е отбелязъл същата. Работникът е получил заповедта при връчване, подписът е негов, работникът не е отбелязал сам датата и служител на работодателя го е направил.Доводите за антидатиране са недоказани. Установено е спазване на чл.193 КТ,включително поради това ,че преди връчването на заповедта да се осъществи, управителят Р. е присъствал лично и обяснения от работника не са дадени, въпреки тази поредна възможност, затова и за работодателя не е възникнало основание да отмени,или анулира заповедта за дисциплинарно наказание Показанията на свидетелите са кредитирани като достоверни. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението поради нарушаване правото на справедлив процес ,сочи се и основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК по пет въпроса, свързани с отхвърлянето на направените доказателствени искания пред въззивната инстанция и прилагането на императивни изисквания на трудовото законодателство:
трябвало ли е въззивния съд да запита ответника дали оспорва ,че датата на връчване в екземпляра на заповедтта не е изписана от ищеца и така да се даде възможност за назначаване на почеркова експертиза; (2)да се призоват свидетелите за повторен разпит предвид противоречиви показания ;
трябвало ли е да приема свидетелските показания за достатъчно доказателство по отношение спазване процедурата по връчването ;
може ли да счете за мотивирана заповедта без преценка по смисъла на чл.189, ал.1 КТ и закрилната норма на чл. 190, ал.2 КТ ,които не са по никакъв начин упоменати в заповедта ;
спазен ли е чл.193 ал.1 КТ предвид факта ,че обяснения не са искани след извършване на нарушението и не е даден разумен срок на ищеца да ги даде,предвид неговото здравословно състояние,за което са представени доказателства. Ответникът ДКИ ООД е заявил отговор ,чрез своя управител Р. Р. и упълномощен адвокат В. В..Оспорва се наличието на основание за допускане до касационно обжалване по исканията и поставените въпроси. Изложени са съображения по всеки от тях. След преценка Върховен касационен съд ,111 гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Необходимо е касаторът да формулира конкретен правен въпрос, обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока,заедно с обосновка по специалните селективни критерии в чл. 280,ал.1 т.1-3 ГПК,които условия не са изпълнени. С формулирането на първия въпрос(т.1)се оспорва формираната преценка въззивният съд за неотносимост на сочени в искането на въззивния жалбоподател обстоятелства и за преклудирано въвеждане на твърдения, за които се искат доказателства.След като при безпротиворечиви обстоятелства, както и предвид ясното съдържание на документа въззивният съд на свой ред е заключил ,че датата на връчване на заповета не е изписана от ищеца, а е изписана от служителката на ответника /свидетелката Е. А./ при връчването на заповедта,соченият от защитата въпрос към ответника, който не му бил поставен, няма принос за изясняване на спорни факти ,нито е обуславящ за изводите на съда по прилагане на закона.Следващите два въпроса( т.2, т.3 ) изискват правно разрешение при наличие на противоречиви показания, каквито не са обективирани по делото. Противоречие защитата твърди като тълкува и преиначава твърденията на ответника в отговора на исковата молба, приравнява присъствието на управителя при връчването с качеството му на връчител. Установената и възприетата от съда фактическа обстановка е друга. Същото следва да се изтъкне като основание за недопускане до касационно обжалване и по въпроса за изискванията на чл. 193 ал.1 КТ и спазването им ,който въпрос (т.5) защитата неотсимо свързва с необходимостта даденият от работодателя срок за обяснения да е подходящ,след като според установеното пред съда в случая работникът е бил попитан за причината, поради която не се явява на работа и последният не твърди да е изтъкнал някаква причина,писмено или устно.Не я изтъква и в исковата молба. Поради това няма място в условието на въпроса и соченото задължение за работодателя да приеме и оцени обясненията, евентуално и доказателства в процедурата по чл. 193 ГПК. Не е налице немотивирана заповед за уволнение заради непреценена тежест на наказанието съгласно чл.189,ал.1 КТ,както се постулира в четвъртия по реда на изложението въпрос. Работодателят е посочил изрично в заповедта оценката си, че виновното неизпълнение на трудовите задължения и нарушението на трудовата дисциплина счита за тежко тежко. Съдилищата са разгледали трудов спор,при който с подаването на исковата молба ищецът не е очертал други фактически основания за поддържаната незаконност на уволнението, освен твърдение за връчване на заповедта за уволнение докато е бил в отпуск по болест,което съдът е приел за опровергано. Не е налице и поддържананото от защитата основание по 280,ал.2 предл. трето ГПК. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила ,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай .Приложимото право се съдържа в нормите,изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Касаторът следва да заплати поисканите в настоящето производство разноски на ответника, установени за защита от адвокат, в размер на 800 лева Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.