Определение № 442 от 05.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 79/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 197/07.11.2019 година, подадена от Рудник „Трояново-Север“ [населено място], клон на „Мини Марица-Изток“ ЕАД [населено място], против решение № 552/09.10.2019 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1293/2019 година. С обжалваното решение съставът Окръжен съд Стара Загора е потвърдил първоинстанционното решение № 79/23.05.2019 година на Районен съд Раднево, постановено по гр. д. № 110/2019 година, с което са уважени предявените от Д. Щ. С. против Рудник „Трояново-Север“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му от длъжността „механошлосер-ТПРМС 2-ра група“ в цех „Механична работилница“ в Рудник „Трояново-Север“ [населено място], извършено със заповед № 10/22.01.2019 година на управителя на Рудник „Трояново-Север“ [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради допуснати от С. нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 5 и т. 10 от КТ, чл. 126, т. 2, пр. 2, т. 6, т. 10, пр. 1 и т. 13, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от КТ и чл. 17, ал. 2 от Правилника за безопасност на труда при разработване на находища по открит начин и от Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-Изток“ ЕАД [населено място], изразяващи се в това, че на 13.01.2-19 година, при изпълнение на трудовите си задължения по време на дванадесет часова работна смяна е употребил алкохол-0.14 ‰, отчетено на 13.01.2019 година в 17. 30 часа с апарат “D. A. 7410 P.” A. – 0155 и заповед № 6/23.01.2019 година на управителя на Рудник „Трояново-Север“ [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а Рудник „Трояново-Север“ [населено място] е осъден да му заплати сумата от 7892.94 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 23.01.2019 година до 14.05.2019 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 07.02.2019 година до окончателното плащане. В подадената от Рудник „Трояново-Север“ [населено място] касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от Д. Щ. С. против Рудник „Трояново-Север“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. Щ. С. не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Рудник „Трояново-север“ [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 11.10.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 14 197/07.11.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения представлявало нарушение на трудовата дисциплина, което обуславяло наказването на нарушителя с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. Чл. 187 от КТ уреждал неизчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина, сред които били неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд (т. 5) и неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение. Нормата на чл. 188 от КТ уреждала видовете дисциплинарни наказания, а тази на чл. 189 от КТ уреждала критериите за определяне на наказанието. Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при определя на дисциплинарното наказание се вземали предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или служителя. В съдебната практика било утвърдено разбирането, че тежестта на нарушението следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение. В случая било установено, че на 13.01.2019 година Д. Щ. С. бил допуснал нарушение на трудовата дисциплина, като бил употребил алкохолна напитка-бира, през работното си време, като по този начин нарушил разпоредбите на чл. 126, т. 2, т. 10 и т. 13 от КТ, както и Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, който забранявал употребата на алкохол на работното място, както и задължението си за спазване правилата за безопасни условия на труд, предвидени в чл. 126, т. 6 от КТ, Инструкцията да общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия ва труд, Правилника за безопасността на труда при разработване на находища по открит начин и Правилника за вътрешния трудов ред при „Мини Марица-Изток“ ЕАД [населено място]. Според съставът на Окръжен съд Стара Загора обаче това нарушение на трудовата дисциплина не представлявало тежко нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, тъй като не било установено то да се било отразило по какъвто и да е начин на изпълнението от негова страна на трудовите му задължения, както и да са настъпили или да е било възможно да настъпят каквито и да било вредни последици. Разпоредбата на чл. 126, т. 2 от КТ предполагала умишлено неизпълнение на основно трудово задължение-за изпълнение на работата в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. От събраните по делото доказателства било установено, че консумацията на алкохолната напитка-бира не била довела до функционални промени и по никакъв начин не била повлияла на физиологичните и психичните процеси у работника, като отчетената при извършената му проверка концентрация на етилов алкохол в издишвания от него въздух съответствала на практически трезво лице. Липсвали конкретни доказателства за употребеното от Д. Щ. С. количество алкохол, което да било причинило алкохолно опиване до степен да затруднява или да правело невъзможно осъществяването на задълженията му обхванати от характеристиката на длъжността му „механошлосер-ТПРМС 2-ра група“ в цех „Механична работилница“ по съответен на изискуемите обем и качество начин и при спазване на изискванията за това, включително за здравословни и безопасни условия на труда. Тези обстоятелства се явявали съществени, тъй като тежестта на нарушението била различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд. В случая с едно и също деяние Д. Щ. С. формално бил нарушил няколко различни свои задължения, произтичащи от КТ, подзаконови нормативни актове и от правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, което създавало известна привидност за значителна тежест на нарушението. Доколкото обаче била употребена слабо алкохолна напитка в малко количество, не било налице повлияване върху възможността на работника да изпълнява адекватно трудовите си задължения и липсвали каквито и да било последици от допуснатото нарушение на трудовата дисциплина и реална възможност то да повлияе или да е могло да повлияе върху дейността на работодателя, то и самата тежест на нарушението се явявало значително по-ниска от изискуемата се за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С приложеното към касационната жалба на Рудник „Трояново-север“ [населено място] изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поискало решението на Окръжен съд Стара Загора да бъде допуснато до касационно обжалване по отношение на правния въпрос за това доколко съдът може да извършва преценка по отношение на дадено производство с рисков характер (и същевременно стратегически обект с национално значение) какво количество алкохол е допустимо да се употребява от ищеца и какво поведение същият е длъжен да спазва, при положение, че законодателят не е уточнил никаква норма на употребата на алкохол и термините минимум и максимум не намират приложение в императивната норма на чл. 126, т. 2, пр. 2 от КТ, както и каква степен на употреба на алкохол през работно време се явява достатъчно тежка за определяне на вида на дисциплинарното наказание „уволнение” и има ли квалификация като малко или много употребил алкохол работник, непосредствено или пряко зает в производство със завишен риск, както е в конкретния случай. Развити са доводи, че по този въпрос обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 157/12.06.2012 година, постановено по гр. д. № 745/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 52/06.02.2019 година, постановено по гр. д. № 3636/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и в противоречие с определение № 305/07.05.2018 година, постановено по гр. д. № 4488/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Освен това с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поискано допускането на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора до касационно обжалване по правния въпрос за това при установено наличие на алкохолно съдържание 0.00 ‰ сутринта при постъпване на работа и 0.14 ‰ в издишвания въздух от ищеца в 17. 30 часа, констатирано пет часа след момента на употребата на алкохол през обедната почивка и при положение, че работникът е на длъжност „механошлосер“ не следва ли съдът да вземе предвид всичко това в съвкупност предвид и да отчете, че работодателят правилно е приложил императивната разпоредба на чл. 126, т. 2, пр. 2 от КТ, като по отношение на този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 232/31.03.2010 година, постановено по гр. д. № 227/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Наред с това е поискано решението на Окръжен съд Стара Загора да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това, когато съдът разглежда наличието на трите елемента на чл. 189, ал. 1 от КТ следва ли да дава превес на някой от тях и по-конкретно на третия-поведението на работника при положение, че е безспорно доказано изпълнение на разпоредбата на чл. 126, т. 2, пр. 2 от КТ, като се твърди противоречие с решение № 372/17.03.2014 година, постановено по гр. д. № 5731/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 551/15.07.2010 година, постановено по гр. д. № 64/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. На последно място допускането на касационно обжалване на въззивното решение е поискано по правните въпроси за това налице ли е нарушение от страна на работника по смисъла на чл. 126, т. 2, пр. 2 от КТ-забрана за употреба на алкохол през работно време, което да обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, след като от доказателствата по спора се установява по безспорен начин служителят да е употребил алкохол в работно време и за това налице ли е нарушение от страна на работника по смисъла на чл. 126, т. 2, пр. 2 от КТ-забрана за употреба на алкохол в работно време, което да обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание, след като от доказателствата по спора се установява по безспорен начин служителят да е употребявал алкохол през работно време, при положение, че не е установено то да се е отразило по какъвто и да е начин на изпълнението от негова страна на трудовите му задължения, както и да са настъпили или да е било възможно да настъпят каквито и да било вредни последици, като се твърди, че по отношение на тези въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Така поставените от Рудник „Трояново-Север“ [населено място], в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси са съществени, но не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора до касационно обжалване. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил установената практика, че нарушението на задължението по чл. 126, т. 2 от КТ от страна на работника или служителя представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Законодателят обаче не е предвидил при извършването на това нарушение да бъде налагано задължително най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Видовете дисциплинарни наказания са посочени в чл. 188 от КТ, като в т. 3 от разпоредбата е предвидено най-тежкото такова, а именно „уволнение“. По отношение на същото чл. 190 от КТ предвижда, че то може да се налага за посочените в ал. 1, т. 1-т. 6 от разпоредбата дисциплинарни нарушения, които са квалифицирани като тежки такива. Изброяването на тези нарушения не е изчерпателно, доколкото в чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание „уволнение“ може да бъде налагано и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което може да бъде приложено и за нарушение на задължението по чл. 126, т. 2, пр. 2 от КТ. Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ за нарушенията по чл. 190, ал. 1 от КТ е предвидено не като задължение, а като възможност за работодателя, което следва и от правилото на чл. 190, ал. 2 от КТ, според която дисциплинарното уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. Последното означава, че работодателят винаги следва да извърши преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ и в резултат от същата има възможност да наложи някое от останалите дисциплинарни наказания по чл. 188 от КТ, а не най-тежкото такова, ако условията за това са налице. Доколкото се касае до установени с нормативен акт правила, то същите не могат да бъдат изменяни с по-нисък по степен акт или с вътрешноведомствен акт на работодателя. Съгласно чл. 181 от КТ работодателят може да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятни последици, които възникват за работодателя. Когато с правилника са създадени специални правила и норми, насочени към опазване на материални ценности, до които работникът има достъп и тези правила бъдат нарушени, противоправността на поведението на извършителя на нарушението е от най-голяма степен (решение № 244/07.11.2017 година, постановено по гр. д. № 674/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези правила обаче не могат да предвидят задължително налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за определени дисциплинарни нарушения, като изключат приложението на правилното на чл. 189, ал. 1 от КТ. Наличието на такива специални правила, наред с характера на производството-дали същото е с рисков характер и с повишена опасност или не, се преценява наред с другите обстоятелства по чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ за определяне тежестта на нарушението на трудовата дисциплина се вземат предвид всички обективни у субективни обстоятелства при които то е извършено. Тази преценка е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, доколкото наложеното дисциплинарно наказание трябва да съответства на тежестта на извършеното нарушение. При спор за наличието на такова съответствие съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, наказанието се отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение, като преценката винаги е конкретна за всеки отделен случай. Във връзка с преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ в решение № 232/31.03.2010 година, постановено по гр. д. № 227/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че разпоредбата на чл. 126, т. 2 от КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. Същевременно от значение при преценка във всеки конкретен случай кое „явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи“ е от значение констатацията, че работникът или служителя, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука. В тези случаи употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба на алкохол са нарушения на трудовата дисциплина. Тежестта на нарушението обаче е различна в зависимост от вида и количеството на употребения алкохол, отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд (решение № 551/15.07.2010 година, постановено по гр. д. № 64/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.) Това разрешение е възприето и в решение № 52/06.02.2019 година, постановено по гр. д. № 3636/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. като е посочено и това, че дали са настъпили допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на нарушението като „тежко“; ако такива последици има, несъмнено неговата тежест е по-голяма. Само по себе си обаче явяването на работа в състояние на сериозно алкохолно опиянение или настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес, но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука. Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици. Няма същностна разлика между нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа и нарушението, състоящо се в явяване на работа след употреба на алкохол. И в двата случая състоянието на работника пречи за осъществяване на възложените му задачи и нарушението е толкова по-тежко, колкото по-голяма е степента на опиянение. В зависимост от конкретните обстоятелства по-тежко може да е нарушението във всяка от двете си форми. Работник, който се явява на работа в средна степен на алкохолно опиянение нарушава трудовата дисциплина по-тежко от такъв, който е употребил незначително количество по време на работа. Но работник, който изпада в състояние алкохолно опиянение от средна степен по време на работа, извършва по-тежко нарушение от този, който се явява на работа след употреба на алкохол в състояние, което не му пречи да изпълнява трудовата си функция. Работниците, които изпълняват рискови професии, без съмнение нарушават тежко трудовата дисциплина и при тях явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на работа е по-укоримо. Оттук обаче не следва извод, че работниците, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск, следва да се наказват по-леко. Това зависи от количеството употребен алкохол и степента на опиянение. При значителна степен на опиянение всяка професия става рискова, защото както бе посочено, нараства опасността от трудови злополуки. Хипотетичната възможност от получаване на тежки травматични увреждания след падане от височина нараства сериозно след употребата на алкохол и тя съществува както за извършващия работа на скеле, така и камериер, почистващ тераса. С оглед на това във всички случаи на извършено нарушение на задължението по чл. 126, т. 2 от КТ при преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ работодателят, съответно съдът са задължени да преценят наред с останалите обстоятелства и това какво количество и какъв вид алкохол е употребил работника или служителя, както и каква е степента на алкохолното му опиване и как тя се е отразила на възможността му да изпълнява възложената ме работа. Въз основа на тази преценка, която е конкретна за всеки отделен случай, може да бъде направен извод за това дали се касае до тежко нарушение на трудовата дисциплина, което изисква налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“ или пък трябва да бъде наложено някое от по-леките дисциплинарни наказания. Съставът на Окръжен съд Стара Загора е съобразил така установената практика, поради което не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на оспорваното въззивно решение. По отношение на чл. 189, ал. 1 от КТ освен посоченото по-горе е налице формирана съдебна практика по решение № 372/17.03.2014 година, постановено по гр. д. № 3731/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съгласно същото дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. Нито едно от посочените в чл. 189, ал. 1 от КТ обстоятелства няма предимство пред другото, като всички трябва са се преценяват в съвкупност, като се отчита връзката между тях. Тази практика е съобразена от състава на Окръжен съд Стара Загора, който не е дал превес на едно от обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 от КТ пред другите такива, в какъвто смисъл са твърденията на Рудник „Трояново-Север“ [населено място] в поставения в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК трети правен въпрос. Освен това за да се отговори на втория, четвъртия и петия от поставените правни въпроси трябва да се извърши преценка на събраните по делото доказателство и на правните изводи на въззивния съд по съществото на спора, което не може да бъде извършено в производството по чл. 288 от ГПК, а в това по чл. 290 от ГПК, в какъвто смисъл е т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Затова тези въпроси не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора до касационно обжалване. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Рудник „Трояново-север“ [населено място] е поискал въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Рудник „Трояново-север“ [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 552/09.10.2019 година на Окръжен съд Стара Загора, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1293/2019 година, по подадената срещу него от Рудник „Трояново-север“ [населено място] касационна жалба с вх. № 14 197/07.11.2019 година и такова не трябва да се допуска.