Определение № 425 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 839/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Асарел – Медет“ АД срещу решение № 260084 от 09.11.2020г. по в.гр.д. № 712/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, първи въззивен състав, с което е отменено решение № 260007 от 02.09.2020г. по гр.д. № 951/2019г. на Панагюрищки районен съд и вместо него е постановено ново решене, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца Д. Г. У., извършено със заповед № 118/06.11.2019г. на изп. директор на дружеството-касатор, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 187, т. 2 и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „сондьор“ към цех „рудник“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 16 197. 60 лв. – обезщетение за оставане без работа за шест месеца, считано от 02.12.2019г.. Касаторът – ответник поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира съдебно - деловодните разноски пред всички съдебни инстанции. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. „При въведена от работодателя нулева толерантност към употреба на алкохол преди явяване на работа и по време на работа следва ли да се извършва преценка за тежестта на нарушението – явяване на работа след употреба на алкохол, и да се вземат предвид: съдържанието на алкохол, цялостното поведение на работника, данните за добрата му трудова дисциплина, както и фактът, че реални вредни последици не са настъпили?“ и 2. „Следва ли съда при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК?“. По двата въпроса навежда допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: по първия въпрос - противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 372/01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. на 4 г.о.; решение № 551/15.07.2010г. по гр.д. № 64/2009г. на 4 г.о.; решение № 232/31.03.2010г. по гр. д. № 227/2009г. на 4 г.о. и решение № 372/17.03.2014г. по гр.д.№ 3731/2013г. на 4 г.о., а по втория въпрос – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК, решение № 331/04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на 4 г.о., решение № 92/22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на 4 г.о. и решение № 411/27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на 4 г.о.. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в неправилните решаващи мотиви на въззивния съд, че вмененото на работника тежко нарушение на трудовата дисциплина не е било доказано по безспорен начин от работодателя и че дори и да се приеме за доказано, употребеното количество алкохол е минимално, цялостното поведение на работника, добрата му трудова дисциплина и отсъствието на реални вредни последици за работодателя, в светлината на разпоредбата на чл. 189 КТ, налагат извод, че най-тежкото дисциплинарно наказание е прекомерно тежко. Ответникът по касационната жалба – Д. Г. У. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, поради което е допустима. Въззивният съд е приел въз основа на съвкупен задълбочен анализ на всички приети в процеса доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „сондьор“ към цех „рудник“ при ответника, което е прекратено поради налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Въззивният съд е счел уволнителната заповед за достатъчно мотивирана, издадена след спазване на процедурата по чл. 193 КТ. Произнасяйки се по законността на процесното дисциплинарно уволнение по същество е намерил, че не е установено от носещия тежестта за доказване работодател по безспорен начин извършването на дисциплинарното нарушение, послужило като основание за процесното уволнение – явяване на работа на 14.03.2019г. в нетрезво състояние, след употреба на алкохол в концентрация от 0.24 промила (установена след тестване с дрегер „Алкотест“ от длъжности лица на работодателя, обективирана в протокол от 14.03.2019г., в който е удостоверено също, че лицето не е отказало да се подложи на теста), което съставлява неизпълнение на трудовото му задължение да се явява на работа в състояние, което позволява на работника да изпълнява възложените задачи, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Съобразил е, че съгласно действащия в ответното дружество ПВТР, според спецификите на работата са предвидени по-строги изисквания към работещите, като чл. 16, ал. 2 принципно въвежда забрана за употреба на алкохол през работно време и явяване на работа след употреба на алкохол, която е проявление на въведения в чл. 126 ал. 2 КТ принцип, за което нарушение на трудовата дисциплина в чл. 34, т. 6 ПВТР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание, в съответствие с конкретните обстоятелства, без предвиждане, че единственото наказание би могло да е „дисциплинарно уволнение“. Счел е за установено от показанията на свидетеля К., че не са констатирани спрямо ищеца други случаи на употреба на алкохол или на други нарушения на трудовата дисциплина, както и че той е добър и изпълнителен работник. Пазарджишки окръжен съд е анализирал практиката на ВКС, възприемаща употребата на алкохол по време на работа или явяването на работа след употреба на алкохол като тежко нарушение на трудовата дисциплина, особено при рискови професии, при които употребата на алкохол по време на работа е по-укоримо. С решаващите си правни изводи е посочил, че дори да е извършено констатираното в заповедта за уволнение нарушение, то употребата на алкохол в минималната концентрация от 0.24 промила в незначителна степен е способна да повлияе на способността за изпълнение на трудовите задължения и на безопасните условия на труд, поради което в контекста на чл. 189 КТ, с оглед и на цялостното поведение на ищеца, на добрата му трудова дисциплина и на факта, че не са настъпили реални вредни последици за работодателя, наложеното дисциплинарно наказание е прекомерно тежко и не съответства на извършеното нарушение на трудовия договор. Поради несъответната на нарушението, неоправдана и прекомерна, строгост на процесното наказание, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен като основателен. Като такива са уважени и исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора първи въпрос не удовлетворява законовия критерий за общо основание за допускане на касационния контрол. Той предполага конкретен отговор по конкретния правен спор, т.е. извършване на конкретна преценка за съответствие на тежестта на наложеното дисциплинарно уволнение на ищеца на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина от него, т.е. касае правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, която не подлежи на обсъждане в предварителната фаза на касационното производство по селекция на касационните жалби. Преценката по чл. 189 КТ е винаги конкретна, тъй като изисква съобразяване от съда на конкретни обстоятелства, относими както към работодателя, така и към работника или служителя като страни в конкретното трудово правоотношение (специфика на трудовия процес и занятието на работодателя, съдържанието на конкретния трудов договор, клаузите в ПВТР, начина и обстоятелствата при извършване на нарушението, поведението на работника или служителя, наличието или не на други нарушения на трудовата дисциплина и др.). В горепосочения контекст явяването на работа след употреба на алкохол в различни конкретни хипотези би могло да съставлява особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, предполагащо по съответност налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, или не толкова тежко нарушение, което да изисква санкциониране с по-леко дисциплинарно наказание. При извършването на преценката по чл. 189 КТ безспорно от значение е установената концентрация на алкохол и способността й да влияе с оглед конкретната личност на работника или служителя върху способността му да изпълнява трудовите си задължения, вкл. тези за безопасни условия на труд, които обстоятелства също подлежат на установяване и преценка конкретно по конкретния правен спор. Именно в смисъл, че извършено нарушение, изразяващо се в употреба на алкохол преди и по време на работа, следва да се преценява съобразно всички относими конкретни обстоятелства (освен гореизложените и: значимост на неизпълнението с оглед настъпили или възможни неблагоприятни последици за работодателя, поведение на работника или служителя при извършване на нарушението и през времетраенето на трудовия договор), както от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, така и от съда при проверка на законността на последното, е безпротиворечивата практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора в касационната му жалба. Поради това, дори да беше осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по първия въпрос на касатора, то не би било налично наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение е изцяло съобразено с цитираните в касацаионната жалба решения на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. решение № 232/31.03.2010г. по гр. д. № 227/2009г. на 4 г.о.. Вторият въпрос на касатора е процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обуславящ за решаващите правни изводи във въззивното решение, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По този процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към спора доказателства в тяхната взаимовръзка, възраженията и доводите на страните, не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС и цитираните по-горе, посочени от касатора решения), според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Пазарджишки окръжен съд е изложил собствени фактически и правни изводи по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, въз основа на съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства, както и на всички наведени от страните доводи и възражения. Обсъдил е формалната и материална законосъобразност на процесната заповед за уволнение, след което е извел обосновано въз основа на фактическите и правните си изводи решаващият извод за несъответствие на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Следователно съобразно практиката на ВКС е изложил свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора, вкл. обсъждайки доводите и възраженията на страните в първоинстанционното и въззивно производства. Касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива не са осъществени по конкретното дело, следователно не е налице наведената очевидна неправилност. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,