Определение № 1053 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4390/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Ветово, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Б. против решение № 243/02.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 353/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 318/24.02.2024г. постановено по гр.д. № 3118/2024г. по описа на Районен съд – Русе, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ по предявените от Н. А. Б. с ЕГН [ЕГН] против Община Ветово искове е признато, че уволнението на Н. А. Б. извършено със Заповед № ЧР-П-11/17.04.2024г. на зам. кмета на Община Ветово – В. Ч. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно и същото е отменено, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” в Специализираната администрация в Община Ветово. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат отхвърлени. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че длъжността „главен специалист УТИПК“ не съществува от 01.04.2020г., а в периода 01.04.2020г. – 17.04.2024г. длъжностното разписание е изменяно многократно с решения на ОС. Сочи, че съдът не е посочил кои точно трудови функции сравнява, между кои длъжности и към коя хипотеза ги приравнява – еднородни, близки или сходни трудови функции, за да обоснове задължението на работодателя за подбор. За необоснован счита извода на въззивния съд, че с въвеждането на ново изискване – образователен ценз се установяване недобросъвестност на работодателя, изразяваща се в извършване на промяна в изискванията за заемане на длъжността без да е доказано, че е въведена от работодателя именно с оглед нуждите на работата. Поддържа, че законът не вменява задължение за работодателя да доказва, че нуждите на работата изискват промяна в изискванията за заемане на длъжността. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. А. Б., чрез процесуален представител адв. Е. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 70/05.12.2011г., по силата на което ищцата била назначена на длъжност „Главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” в Специализираната администрация в Община Ветово, считано от 05.12.2011г., със срок за изпитване до 05.03.2012г., който договор e станал окончателно сключен на основание чл. 71, ал. 2 от КТ. Със Заповед № ЧР2/22.01.2020г. на Кмета на Община Ветово трудовият договор на ищцата е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа във връзка с извършена промяна в щатното разписание на Дирекция “Специализирана администрация” от 22.01.2020г., според която длъжността по трудово правоотношение “главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” е била променена на длъжност, заемана по служебно правоотношение “младши експерт устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол”. Тази оспорена пред три съдебни инстанции заповед е била отменена с влязло в сила на 25.01.2022г. решение № 260320/26.10.2020г. по гр.д. № 1481/2020г. на РРС, като незаконна и Н. А. Б. е била възстановена на длъжността “главен специалист УТИПК” в Специализираната администрация в Община Ветово. С втора Заповед № ЧР-П-01/11.03.2022г. на Кмета на Община Ветово трудовото правоотношение с Н. А. Б. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ не се е явила да заеме длъжността, на която е била възстановена. По жалба на уволнената служителка, с влязло в сила на 14.03.2024г. решение № 622/19.12.2022г. по гр.д. № 2323/2022г. на РРС, заповедта е била отменена като незаконна и Н. А. Б. е била отново възстановена на длъжността “главен специалист УТИПК” в Специализираната администрация в Община Ветово. С оспорената сега Заповед № ЧР-П11/17.04.2024г. на зам. кмета на [община] Ч. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 17.04.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Като причини за прекратяване на правоотношението работодателят е описал в заповедта утвърденото от кмета на Община Ветово длъжностно разписание на общинската администрация със заповед от № 176/30.03.2020г., в сила от 01.04.2020г. и Приложение № 1, Длъжностно разписание на Общинска администрация Ветово /л. 29-31/, в което към датата на възстановяване на ищцата не съществува длъжността „главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол“. Със Заповед № 19/09.01.2020г. на кмета на общината длъжността главен специалист „Устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол“ е трансформирана от трудово в служебно правоотношение с наименование младши експерт „Устройство на територията, инвестиционно проектиране и контро“. Съгласно утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.04.2020г., в обособения нов отдел “Устройство на територията” са предвидени следните длъжности: началник отдел; младши експерт регистри, незаконно строителство и архив; главен специалист УТ, кадастър, регулация и инвеститорски контрол; старши специалист-строителен техник и специалист строителен техник и ЕЕ. А в длъжностно разписание, в сила от 01.01.2024г., в отдел “Устройство на територията” са предвидени следните длъжности: началник отдел; младши експерт регистри, незаконно строителство и архив; младши експерт кадастър, регулация и технически услуги; главен специалист УТ, кадастър, регулация и инвеститорски контрол; главен специалист строителен техник; специалист строителен техник и ЕЕ и специалист технически услуги, регистри и архив. За длъжността “младши експерт регистри, незаконно строителство и архив” е въведено ново изискване за образование, а именно: образователна степен ”бакалавър”, предвидени са допълнителни специфични изисквания и необходими компетентности, в т.ч. да синтезира информация, да формулира изводи и да предлага ефективни решения, на които изисквания, настъпили след сключване на трудовия договор с ищцата, тя не отговаря. При сравнението на длъжностните задължения по длъжностна характеристика за останалите длъжности в отдел “Устройство на територията” въззивният съд приел за установено, че е налице идентичност в основните им трудови функции и в изискванията за заемането им. При тези факти, от правна страна въззивният съд достигнал до извод, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена в изискуемата от закона форма, от оправомощено лице и е мотивирана. От сравнението на длъжностните задължения по длъжностна характеристика за останалите длъжности в отдел “Устройство на територията” приел, че е налице идентичност в основните трудови функции и в изискванията за заемането им. Преценката си за идентичност основал на естеството на дейностите по изграждане, реконструкция на сгради и инфраструктура, контрол по строителството при спазване на нормативните разпоредби по ЗУТ и на утвърдените процедури за имоти и строежи на територията на Община Ветово. Отчел, че в обхвата на основните трудови функции включени в останалите длъжности в отдела липсват същностни различия в трудовите задължения по трудова характеристика. Достигнал до извод, че трудовата функция, изпълнявана от ищцата, не е премахната, а е преминала към други длъжности. Налице е реално съкращаване на една от трите идентични щатни бройки “специалисти”, но при това положение извършването на подбор е било задължително за работодателя. Изтъкнал, че подборът по чл. 329 от КТ е задължение за работодателя във всички случаи, когато уволнението поради съкращение в щата засяга една или няколко от многото идентични или сходни длъжности. Отбелязал, че ответникът в случая не е изпълнил задължението си по чл. 329 от КТ да проведе подбор, на което основание направил извод, че уволнението на ищцата е незаконно. Приел за основателен и доводът за нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ – намерението на работодателя чрез законово допустими средства /утвърдено щатно разписание на длъжностите/ да постигне единствената цел да прекрати трудовото правоотношение конкретно с ищцата. Така обосновал извод за незаконност на оспореното уволнение, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Община Ветово обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по въпроси, по които твърди противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както следва: 1/ Ако към датата на влизане на съдебното решение за възстановяване на длъжност на служителя, тази длъжност не съществува в щатното разписание, има ли право работодателят да възстанови работника на по-ниска длъжност или на длъжност различна от тази заемана преди уволнението?; 2/ Кое щатно/длъжностно разписание следва да съобрази съда при постановяване на решението си – действащото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение или към дата на предходно щатно/длъжностно разписание?; 3/ Правилен ли е изводът на съда за идентичност или еднородност, близост или сходност трудови функции основан само на факта, че служителите работят в един и същ отдел?; 4/ Длъжен ли е съдът да направи съпоставка/анализ на трудовите функции и в изискванията за заемането им за различните длъжности в случай, че прави извод за идентичност между тях и да разграничи същностните от несъщностните трудови функции или е достатъчно да се произнесе, че е налице идентичност?; 5/ Длъжен ли е съдът да назначи експертиза, която да направи анализ кои трудови функции са еднородни, близки или сходни, на която по-късно да се позове и ако не е, длъжен ли е да обоснове в решението си кои функции приема за идентични или еднородни, близки или сходни и защо?; 6/ Законосъобразно ли е решение, в което съдът достига до извод за задължителен подбор по чл. 329 от КТ, без да е направен анализ на длъжностите и трудовите функции на работниците/служителите, при положение, че се съкращава една единствена длъжност? 7/ При наведени твърдения за недобросъвестност и от двете страни в процеса, длъжен ли е съдът да обсъди всяко едно от тях? Сочи противоречие с решения на ВКС № 106/30.03.2015г. по гр.д. № 5857/2014г., IV ГО; решение № 179/20.10.2015г. по гр.д. № 5408/2014г., III ГО; решение № 178/09.12.2020г. по гр.д. № 4123/2019г., III ГО и Тълкувателно решение № 22/20.IV.1990г. по гр.д. № 3/1990г. на ОСГК на ВС. Позовава и се на специалните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ГПК – вероятна недопустимост, както и очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност касаторът мотивира с факта, че в решението е прието едновременно, че ищцата е уволнена от длъжност, която е съкратена, а от друга страна, че правото на подбор е упражнено незаконосъобразно. При упражнено право на подбор счита, че се уволнява работник или служител от длъжност, която не се съкращава. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът съобрази следното: Съобразявайки задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985г., както и практиката, установена в множество решения на ВКС по чл. 290 от ГПК разясняваща кога едно съдебно решение е недопустимо, настоящият състав приема, че в случая няма вероятност въззивното решение да е недопустимо. Окръжен съд – Русе се е произнесъл по допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимиран ответник, по допустима въззивна жалба, от разглеждането и решаването на която не е бил десезиран. Въззивното решение не е очевидно неправилно поради разбирането на жалбоподателя, че при упражнено право на подбор се уволнява работник или служител от длъжност, която не се съкращава. Неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК в случая не е установима директно нито поради този очевидно неправилен мотив, нито поради това, че в него са приложени правни норми в смисъл, противоположен на действителното им съдържание; приложена е несъществуваща разпоредба, нито поради това, че е установимо грубо нарушение на правилата на формалната логика, което да е довело до очевидна необоснованост. От съдържанието на въззивния съдебен акт такива пороци не се констатират, поради което не следва извод той да е очевидно неправилен. Въпросът дали след възстановяване на работника/служителя на заеманата преди уволнението длъжност, работодателят има право да възстанови работника на по-ниска длъжност или на длъжност различна от тази заемана преди уволнението е част от предмета на делото. Той е разрешен в практиката на ВКС, в която е разяснено, че възстановяването на предишната работа на работника или служителя със съдебно решение не е обусловено от това дали щатната бройка за длъжността съществува или не. Работодателят е длъжен в изпълнение на съдебното решение да допусне работника или служителя на предишната работа и в случаите, когато длъжността му е съкратена. Решението, с което уволненият работник се възстановява на работа, касае само индивидуалния трудов договор, но не и щатната бройка. С влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, с което се възстановява незаконно уволненият работник/служител, прекратеното трудово правоотношение се възстановява. Този ефект настъпва и тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. В подобни хипотези работодателят има само задължение да допусне възстановеният работник, щом се е явил на работа в срок. Може, но няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател, а може по своя преценка веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата или да предложи на работника/служителя друга работа. Въпрос на работодателска целесъобразност е дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител, но това не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. В този смисъл е приетото в решение № 316/11.07.2012г. по гр.д. № 1025/2011г. на ВКС, IV ГО; решение № 327/14.11.2013г. по гр.д. № 69/2013г., IV ГО. Разяснено е също, че съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделната длъжност. При т.нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 от КТ, по критерии по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи новооткритата длъжност /решение № 126/02.05.2011г. по гр.д. № 1227/2010г. на ВКС, III ГО; решение № 179/20.10.2015г. по гр.д. № 5408/2014г., III ГО; решение № 418/01.12.2015г. по гр.д. № 2906/2015г., IV ГО/. В решението си въззивният съд не се е отклонил от дадените в практиката на ВКС правни разрешения, поради което по въпроса не е налице специалният изискуем селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вторият въпрос по същество е за това въз основа на сравнение на кои длъжностни разписания се установява реално съкращаване на щата. Даденият отговор в практиката на ВКС по този въпрос е, за да се установи реално съкращаване на щата работодателят е длъжен да представи старото и новото щатни разписания спрямо момента на уволнението, като сравнението се прави между тях. В конкретния случай, доколкото уволнението е извършено на основание съкращаване на щата по длъжностно разписание в сила от 01.04.2020г., а в действащото длъжностно разписание в сила от 01.01.2024г. към датата на възстановяване на ищцата на заеманата преди предходното уволнение длъжност, тя не съществува, въззивният съд е обсъждал и двете. Приел е, че към момента на възстановяване на ищцата на заеманата преди предходното уволнение длъжност, в отдела на специализираната администрация на общината съществуват четири длъжности главен специалист и специалист, чийто трудови функции са сходни с тези, от съдържанието на заеманата от ищцата длъжност, дори и тя да не съществува със същото наименование. Въз основа на тази съпоставка извел липса на същностни различия в трудовите задължения по трудова характеристика на съществуващите длъжности с тези, включени в съдържанието на длъжността, на която ищцата е била възстановена, от което направил извод, че трудовата функция, изпълнявана от ищцата, не е премахната, а е преминала към други длъжности, при което работодателят е бил длъжен да извърши подбор. Не е налице поддържаното противоречие на така даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, поради което по поставения въпрос липсва допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, определящ приложното поле на касационното обжалване. Следващите въпроси – дали е правилен изводът на въззивния съд за еднородност на трудовите функции на четирите длъжности главен специалист и специалист в отдела и законосъобразно ли е решение, в което съдът е приел, че подборът по чл. 329 от КТ е задължителен /№ 3 и № 6/– са относими към правилността на въззивното решение, предполагат проверка на решаващите изводи на съда по същество на спора, която не може да се извърши във фазата по селектиране на касационната жалба. Въпросите не удовлетворяват общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което приложното поле на касационното обжалване по тях е изключено. Въпросът за това как съдът следва да обоснове извод за идентичност на съпоставени трудови функции, включени в съдържанието на различни длъжности е обуславящ, но по него също липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Съгласно приетото в нея, когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 от КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи новооткритата длъжност /решение по гр.д. № 1227/2010г., III ГО/. Работодателят е длъжен да упражни правото си на подбор, когато се съкращават една или повече от няколко еднородни /еднакви или сходни/ длъжности /щатни бройки/. В тези случаи подборът е задължителен. Това принципно положение важи и когато съкращението засяга не цялото предприятие на работодателя, а негово обособено относително самостоятелно структурно звено/поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и др./ В тези случаи работодателят е длъжен да извърши подбора само в рамките на обособената структура – само измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни функции в това обособено звено. Ако последното се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него подборът не е задължителен /решение по гр.д. № 4168/2014г., IV ГО; ТР № 5/26.10.2021г. по т.д. № 5/2019г. на ОСГК на ВКС/. По въпроса дали съдът е длъжен да назначи експертиза, която да направи анализ на трудовите функции на еднородни, близки или сходни приложение намират задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и в т. 3 на ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно: допускането на експертиза може да стане и служебно от съда, когато е необходимо съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. В тази дейност вещото лице подпомага съдията, който сам би я извършил, ако притежаваше необходимите специални знания. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, едно от които е експертиза, ако във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Единствено съдът може да прецени дали установяването на конкретен факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й. От данните по делото е видно, че в конкретния случай довод за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във въззивната си жалба Община Ветово не е навела, а по разрешаването на правни въпроси експертиза не се допуска, освен при необходимост да се установи съдържанието на чуждото право /решение № 12/25.02.2019г. по гр.д. № 1456/2018г. на ВКС, ІІІ ГО/. Последният въпрос по същество е за задължението на съда да обсъди доводите /за недобросъвестност/ и на двете страни. Въпросът и неговото разрешаване не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, нито резултата по делото. Дали работникът/служителят е действал недобросъвестно и има ли значение поведението на работника/служителя за преценка законосъобразността на оспореното уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ са въпроси извън предмета на делото. Ето защо по последните въпроси не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, определящо приложението на касационното обжалване. Следва да се посочи, че цитираната от касатора практика по гр.д. № 5857/2014г., IV ГО е неотносима към разглеждания случай. В нея е дадено разрешение по въпроси може ли работодателят да упражни правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 238, ал. 2 от КТ, ако работникът е възстановен с решение на ръководна длъжност, която междувременно е съкратена, какъвто разглежданият случай не е. Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят поискани и доказани в настоящето производство разноски в размер на 1470 лева – платено адвокатско възнаграждение. В този размер, превалутиран съгласно чл. чл. 11 - 13 от ЗВЕРБ разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение