Определение № 497 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3591/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 261832 от 01.06.2022 г. по гр.д.№ 11398/ 2020 г., с което след като е отменено решение на Софийски районен съд № 166129/ 29.07.2020 г. по гр.д.№ 71462/ 2019 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Главна дирекция „Гранична полиция" /ГДГП/, гр.София, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 3283з-3559/ 03.12.2019 г., издадена от директора на ГДГП; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор" на Граничен контролно-пропускателен пункт-Кардам от Гранично полицейско управление - Генерал Тошево към Регионална дирекция „Гранична полиция" - Русе и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 05.12.2019 г. - 05.06.2020 г. в размер 8 508 лв. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол като очевидно неправилно, без конкретни съображения в какво тази неправилност се състои. Освен това повдига процесуалноправния въпрос „Следва ли съдът да обсъди в цялост събраните доказателства и доводите на страните?", който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Счита също, че в обжалваното решение са разрешени материалноправните въпроси „Когато трудовоправните отношения на служителите се регламентират от общ и специален закон /КТ и ЗМВР/, може ли съдът да пренебрегне разпоредбите на специалния закон?", „При категоричната разпоредба на чл. 300 от ГПК, че задължителна за гражданския съд е единствено влязлата в сила присъда, може ли съдът да базира изводите си единствено на постановление за прекратяване на наказателното производство?"; „Може ли да се твърди, че имаме кражба, извършена по непредпазливост, при единствената предвидена форма за вина в чл. 194 до чл. 197 от Наказателния кодекс умисъл и как намерението противозаконно да се присвои вещ се свързва с непредпазливостта?" „Може ли абстрактно обсъждане на общи категории без връзка с конкретен законов текст и при липса на нарушение на задълженията по длъжностна характеристика да се направи извод за извършено дисциплинарно нарушение?", които според касатора имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна ГДГП оспорва касационната жалба като поддържа, че процесуалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с установената практика. За материалноправните въпроси поддържа, че не обуславят обжалваното решение и че липсва обосновка защо същите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между ищцата и ответника съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата работела като системен оператор на Граничен контролно-пропускателен пункт - Кардам от Гранично полицейско управление - Генерал Тошево към Регионална дирекция „Гранична полиция" - Русе. На 27.09.2019 г. около 14.00 часа в [населено място], в магазин „Мания", находящ се на бул."25-ти септември", ищцата отнела чужди движими вещи - дрехи и обувки на обща стойност 195,22 лв от владението управителя на магазина, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. За това деяние срещу нея било образувано досъдебно производство БП 795/ 2019 г. по описа на Първо РУ - Добрич, по което П. И. била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.194 НК. С постановление от 08.10.2019 г. прокурор от РП - Добрич прекратил наказателното производство срещу ищцата и указал препис от постановлението ведно с досъдебното производство да се изпрати на Началника на Първо РУ на МВР Добрич за налагане на административно наказание глоба по чл.218б НК. В мотивите на постановлението било прието за установено, че деянието, извършено от П. И., съставлява маловажен случай на кражба - престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 НК. Въз основа на постановлението срещу ищцата бил съставен акт № 395760/ 24.10.2019 г. за установяване на административно нарушение, а впоследствие било издадено наказателно постановление № 1717а-2731/ 31.10.2019 г. от началника на Първо РУ на МВР [населено място]. Наложено й било административно наказание глоба в размер на 100 лева затова, че на 27.09.2019 г. около 14.00 часа в [населено място], в магазин „Мания", находящ се на бул."25-ти септември" отнела чужди движими вещи - дрехи и обувки на обща стойност 195,22 лв от владението на управителя на магазина, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Наказателното постановление било връчено на ищцата на 01.11.2019 г. и не било спорно между страните, че е влязло в сила. Със заповед № 3283з-3559/ 03.12.2019 г., издадена от директора на ГДГП на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за същото нарушение -затова, че на 27.09.2019 г., около 14,30 часа в [населено място], от магазин „Мания" извършила кражба на дрехи и обувки - установено от управителя на магазина. В заповедта било посочено, че с деянието си виновно е нарушила изискванията на чл.2 ал.1 пр.1 /дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на законност,.../ и ал.5 /служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот/ от Кодекс за поведение на служителите от държавната администрация /КПСДА/, уронила доброто име на предприятието и неизпълнила други трудови задължения - да спазват правилата на КПСДА. Ищцата получила екземпляр от заповедта на 05.12.2019 г., на същата дата и била връчена заповед № 3282з-3581/05.12.2019 г. на директора на ГДГП, с която бил прекратен без предизвестие трудовия договор между ищцата и ответника. При тези фактически установявания въззивният съд отхвърлил доводите на ищцата, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарното наказание, не била мотивирана съгласно изискванията на чл.195 ал.1 КТ. В заповедта били посочени нарушителят, мястото и датата на извършване на нарушението, нарушените разпоредби и наложеното наказание. Посочените като нарушени законови текстове съответствали на въведените в заповедта фактически твърдения за неизпълнението на задълженията на ищцата. Извършените нарушения и наложеното наказание били посочени по разбираем за работника начин. Съдът отхвърлил и доводите на ищцата за неспазване на изискването на чл.193 ал.1 КТ, като посочил, че работодателят надлежно е изискал писмените обяснения на ищцата преди да наложи дисциплинарното наказание. Приел за безспорно установено извършването на описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение от страна на ищцата като посочил, че то се доказва от постановлението за прекратяване на наказателно производство от 08.10.2019 г., от акта за установяване на административно нарушение и от издаденото наказателно постановление за извършено административно нарушение по чл.218б вр. чл.194 ал.3 НК. Деянието било от обективно естество да урони доброто име и престижа на МВР. То станало известно на служители от други структури на МВР и на други държавни институции и граждански лица и злепоставило работодателя пред тях, независимо от формата на вината - умисъл или небрежност. Без значение било обстоятелството, че се касаело за маловажен случай на престъпление кражба на чужда движима вещ по смисъла на чл.194 ал.3 НК, щом това довело до уронване името на службата. Нарушението било тежко и обосновавало налагане на дисциплинарно наказание уволнение съобразно изискванията на чл.189 ал.1 КТ. Затова съдът приел, че уволнението на ищцата се явявало законно и искът за отмяната му, както и обусловените от него искове, следвало да се отхвърлят. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно". Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност" предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят не излага конкретни съображения в какво очевидната неправилност се състои и такава не може да бъде изведена от касационните му доводи, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси. Материалноправните не обуславят обжалваното решение, тъй като не са разрешени от въззивния съд. Съдът не е разглеждал съотношението между общ и специален закон /КТ и ЗМВР/, а е приел, че дисциплинарната отговорност на работниците и служителите за тежки нарушения на трудовата дисциплина се реализира по реда на КТ. Той не е изложил и съображения, че установява факта на дисциплинарното нарушение единствено от постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищцата. Фактическият му извод за извършване на твърдяното нарушение е основан на съвкупното обсъждане на всички доказателства по делото. В обжалваното решение не се съдържат и мотиви, че е възможно престъплението кражба да бъде извършено по непредпазливост. Според цитирана от въззивния съд съдебна практика при неполагане на дължимата грижа може да бъде извършено дисциплинарното нарушение уронване на доброто име на работодателя, но тази практика няма значение в случая, тъй като въззивният съд е приел за доказано умишлено извършване на кражба, макар в маловажен случай. Също така съдът не е направил извод за извършено дисциплинарно нарушение въз основа на обсъждане на общи категории и без да посочи законова разпоредба. В мотивите на обжалваното решение е посочено точно в какво се състои нарушението и кои са нарушените с деянието на ищцата разпоредби на КПСДА. Що се касае до процесуалноправния въпрос, той обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, съобразена е установената практика, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., I т.о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., IV г.о. и цитираните в него/. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и