Определение № 1520 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3520/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. М., чрез адв. Н. Ц., срещу решение № 5387 от 25.10.2023 г. по в. гр. дело № 938/2023 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 17.07.2020 г. по гр. д. № 18856/2020 г. на Софийски районен съд. В проведеното производство по трудов спор са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 56/15.04.2020 г. на работодателя „Фокс лазер“ ЕООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер конструктор“ НКИД 2562 НКПД 21446042, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. При разглеждане на делото съдебните инстанции са приели за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, по валидно сключен трудов договор. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ поради неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и произвеждане на некачествена продукция. По делото са представени докладните записки, с които са установени, сочените в процесната заповед за уволнение нарушения, както и дадените обяснения от страна на работника по всяка една от тях. Така също са представени три заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на същия работник - за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ - Заповед № 29 от 12.03.2020 г. и Заповед № 28 от 12.03.2020 г и за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ - Заповед № 30 от 12.03.2020 г. Сред писмени доказателства, събрани по делото е приложена и длъжностната характеристика на въззиваемия, събрани са и гласни доказателствени средаства, чрез разпит на един свидетел – П. Д., бил е изслушан и Д. Л., управител на фирмата работодател. При така събраните доказателства първоинстанционния съд е признал уволнението за незаконосъобразно и го е отменил, възстановил е работника на заеманата преди уволнението длъжност, уважил е частично иска по чл. 225, ал.1 КТ и е отхвърлил иска на работодателя за присъждане на обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ. Тaка постановеното решение е обжалвано от работодателя. След като е разгледал наведените във въззивната жалба оплаквания и се е запознал с фактическата обстановка по делото инстанцията по същество е отменила първоинстанционното решение, отхвърлил е исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, осъдила е на основание чл. 221, ал.2 КТ работникът да заплати обезщетение на работодателя и е разпределил разноски между страните . Въззивното решение е обжалвано пред ВКС от работника. В решение от 17.01.2023 г. по гр.д. 1480/2022 г. ВКС, III г.о. е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на двете инстанции, поради което решението на въззивния съд е отменено и делото е върнато на за ново разглеждане при спазване на дадените от ВКС указания. Въз основа на така посоченото и предвид указанията по отменителното решение е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, въз основа, на която се установява, че по отношение на соченото в заповедта за уволнение нарушение по чл. 187, ал.1, т.4 КТ - произвеждане на некачествена продукция във връзка с поръчка № 024069-междуцентровото разстояние на отвори ф9 не съответстват на зададените от клиента параметри - се установява, че е налице грешка в размерите. Заключението на вещото лице дава насока, че е налице неизпълнение от страна на работника на конкретни задължения по длъжностната му характеристика. Във връзка със сочените в заповедта за уволнение нарушения по т. 5 (установена грешка в преначертаването на платформата, не е спазено заданието, затруднено е производството, като са добавени обработки за лазерно рязане), т. 6 (при монтажа на допълнителна площадка за прахова линия 2 е установено, че доставените плоскости са с размери по-малки от необходимите с около 20-30 мм.), т. 7 (установено е, че са именуване чертежи по поръчка за изработка на платформа-удължаване на камера за прахово боядисване, което е причинило грешно изработване от подизпълнителя), които нарушения са свързани съобразно изводите в експертизата с една и съща платформа и чертежи.Заключението след преценка на технологичния и вътрешнокомуникационен ред на фирмата, е че именно инж. М. М. е допуснал съществени грешки в преначертаването на платформата за прахово боядисване, не е изпълнил заданието за разработката и изискванията на длъжностната си характеристика и инструкцията за работа в конструктивния отдел, в резултат на което се е стигнало до произвеждане на изделия, които са негодни за използване и следва да се бракуват, с което е нанесъл щети на работодателя. По т. 9 от заповедта за уволнение в експертизата се посочва, че след преценка на техническите изисквания и конкретния работен процес се установява, че именно уволнения работник е допуснал решаващите грешки, довели до несъвпадение на производствените фланци на събирателния колектор и на двете „кофи“, като те се дължат на неизпълнение от негова страна на изискването на клиента, да заложи бъбрековидни отвори за болтовете на единия от фланците на събирателния колектор, или на „кофите“.Отбелязано е с кои изисквания на длъжностната му характеристика това поведение е в пряко противоречие. Съобразявайки разяснения, дадени т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК въззивният съд е приел, че следва да обсъди спазването на императивните норми на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ /относно формата и съдържанието на заповедта на уволнение/ при налагане на дисциплинарното наказание. Съда е приел, че видно от събраните по делото доказателства и от твърденията на ищеца в исковата молба, същият е узнал своевременно фактическите и правните основания за налагане на наказанието, като в частност от писмените му обяснения става ясно, че във всеки един момент той знае точно за какво събитие става въпрос и кога е извършено то. Следователно изложените мотиви в заповедта за уволнение отговарят на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и не е налице основание да се приеме наличието на формално основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. В мотивите на въззивния акт са изложени подробни съображения и е посочена конкретна практика на ВКС, съобразно които инстанцията по същество е постановила, че доколкото съдът не следи служебно за спазване на сроковете за налагане на наказанието и предвид факта, че работникът е коректно информиран и видно от писмените обяснения знае във всеки един момент за кое точно нарушение във връзка с кое изпълнение е наложено наказанието, то липсата на посочване на датата на извършването му не се явява формално основание за отмяна на уволнението като незаконосъобразно. От представените по делото доказателства е установено, че задължението на работодателя по чл. 193 КТ също е изпълнено. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, включитено съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна въззивната инстанция е намерила за основателно възражението на работодателя срещу изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено извършването на виновно противоправно нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка съдът е приел, че в заповедта за уволнение са описани девет броя нарушения на трудовата дисциплина –едно по чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ и осем по чл. 187, ал. 1, т.3 от КТ, които са индивидуализирани в уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, както е посочено горе и са послужили за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на чл.190, ал.1, т.3 КТ. В настоящия случай системността на дисциплинарните нарушения се обосновава от работодателя, чрез посочването на три такива ( по т.2, т.3 и т.4 от заповедта), които вече са били санкцинирани и шест, за които не е наложено дисциплинарно наказание. От събраните по делото доказателства, съдът е установил, че по т.7 от заповедта за уволнение не са налице данни, от които да може да се направи обаснован извод за извършено виновно противоправно поведение от страна на работника. Работодателят не е събрал доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че сочената клапа не трябва да е в комплектацията, за какво служи тя, какво е трябвало да има на нейно място и кой я е поставил неправилно. Инстанцията по същество, обаче е прилела за доказано нарушението по чл.187, ал.1, т.4 от КТ-произвеждане на некачествена продукция, установено на 02.05.2019г., изразяващо се в това, че по поръчка № 024069 междуцентрово разстояние на отвори ф 9 не съответства на зададените от клиента параметри. Работникът е бил длъжен и е могъл да знае за вменените му с длъжностната характеристика задължения при изпълнението на всяко задание, предвид което несъобразяването с тях, е основание да се приеме, че е действал при условията на небрежност в резултат от което е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т.4 КТ и е произвел некачествена продукция. По отношение на т.5, т. 6 и т. 8 и т.9 от заповедта за уволнение, съда е възприел заключението на вещото лице, че именно работника е допуснал произвеждане на некачествена продукция, с което е нанесъл щети на работодателя. При така изложеното съдебния състав е установил, че в рамките на производството работодателят е доказал при условията на пълно и главно доказване извършването на 8 нарушения на трудовата дисциплина (предходно санкционирани и несанкционирани до този момент) предвид което е установил и наличието на системност по смисъла на чл. 190, ал.1, т.3 КТ, от което следва обоснован извод, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно, като се отчетат тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя по смисъла на чл. 189, ал.1 КТ. В касационната жалба се изтъква неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Според касатора, въззивният съд неправилно е прил, че той има конкретна вина за допуснатия брак, станал причнина за уволнението му на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В тази връзка моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. В изложение към жалбата /допълнение към касационната жалба от 02.05.2024г ,депозирано след указания / касаторът се позовава единствено на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация „Фокс лазер“ ЕООД не взема становище по жалбата. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. При констатацията, че извършеното от работника дисциплинарно нарушение е тежко и наложеното дисциплинарно наказание съответства на неговата тежест,съобразно нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 189 КТ, инстанцията по същество е приела, че предявените по чл. 344, ал. 1, т. 1, -т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ искове, се явяват неоснователни. При приетите за установени фактически констатации относно правнорелевантните факти решаващите изводи на съда по предмета на спора са логични ,те са и съобразени с установената съдебна практика по приложението на Кодекса на труда. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдебният състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е формирал разрешението си по спорния предмет след обсъждане на всички доводи на страните ,като съдържанието им е възприел съответно. Касаторът не е изложил доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК. При това положение, след като очевидна неправилност на въззивното решение не се констатира, същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.