Определение № 915 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2824/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1461 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 20635/2014 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 27.08.2014 г. по гр.д. № 53792/2013 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 КТ, предявени от Д. С. П. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работела в ответното дружество по трудов договор на длъжност „кредитен консултант” до 25.10.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал.1, т.6 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че на 09.10.2013 г., в нарушение на вътрешни актове на работодателя, ищцата е извършила манипулиране на експертната система, както и за неспазване на установения процес за пускане на молби за кредит на продукта „Д. кредит” и получаване и използване на оторизационен код на друг служител – дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал.1, т.7 КТ. Прието е, че наказанието е наложено след спазване на изискването по чл. 193, ал.1 КТ за приемане на писмени обяснения от служителя, както и че заповедта за уволнение отговаря на изискванията за мотивирането и по чл. 195, ал.1 КТ. Извод, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона е формиран след констатация, че извършването на част от нарушенията не е доказано (не е установено ищцата да е участвала в попълването на конкретно посочените в заповедта молби за кредит, в който период е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност), а допуснатото нарушение, изразяващо се в пускане на молби чрез използване на оторизационен код на друг служител не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието е, че допуснатото нарушение е формално, без от това за работодателя да са настъпили вредни последици, поради което наложеното наказание, ценено при условията на чл. 189, ал.1 КТ се явява несъразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение. Искът за отмяна на уволнението е уважен като основателен, а предвид обусловения му характер и доказателствата за оставане на ищцата без работа в периода от 25.10.2013 г. до 25.04.2013 г., като основателен е уважен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3240 лева. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че въпросът относно правомощията на въззивната инстанция е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно което въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, а по правилността му само въз основа на въведените с въззивната жалба оплаквания. Доводът за допускане на касационно обжалване е въведен във връзка с оплакването, че въззивният съд се е произнесъл извън релевираните с въззивната жалба оплаквания за неправилно приложение на чл. 195 КТ по всички доводи за незаконност на уволнението, въведени от ищеца с исковата молба. Ответникът по касационната жалба Д. С. П. оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 269 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС, въззивният съд се е произнесъл по правилността на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на въведените от въззивника оплаквания по приложението на чл. 195, ал.1 КТ. В съответствие с установената съдебна практика относно задълженията на съда при ограничения въззив, след констатация, че в първоинстанционното решение е формиран неправилен извод за незаконност на уволнението поради нарушения на изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, въззивният съд като инстанция по съществото на делото се е произнесъл и по всички въведени от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението. В производството по трудов спор за незаконност на уволнение съдът дължи произнасяне по всички въведени от ищеца доводи за опорочаване, отлагане или погасяване на правото на работодателя да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение с едностранно волеизявление. В случаите, когато първоинстанционният съд е отменил уволнението поради нарушение на чл. 193, ал.1, чл. 195, ал.1 КТ или чл. 333 КТ, без да разглежда трудовия спор по същество, при констатация за основателност на оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд следва да се произнесе и по съществото на гражданскоправния спор съобразно въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението, които правила са съобразени при постановяване на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 700 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.12.2014 г. с адвокат С. Н. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение