Определение № 4659 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, подадена чрез процесуалния представител В. В., против решение № 633 от 29.12.2025г., постановено по въззивно гр.д. № 958/2025г. на ОС-Велико Търново. С това решение, след потвърждаване на решение № 682/09.06.2025г. по гр.д. № 2255/2024г. РС-Горна Оряховица, е признато за незаконно уволнението на П. П. Х. на длъжност „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на движението“ при Регионална инспекция Безопасност на превозите – Горна Оряховица към Инспекция Безопасност на превозите и технически спецификации за оперативна съвместимост при Централно управление на ДП „НКЖИ“, извършено със Заповед № 2/08.02.2024 г. на Генералния директор на ДП „НКЖИ“; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на движението“ при Регионална инспекция Безопасност на превозите – Горна Оряховица към Инспекция Безопасност на превозите и технически спецификации за оперативна съвместимост при ЦУ на ДП „НКЖИ“ и ответното държавно предприятие е осъдено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, да плати на П. Х. обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, за периода от шест месеца в размер 15 350,40 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата и на основание чл. 224, ал. 1 КТ е осъдено да плати на ищеца и сумата 574,62 лева обезщетение за използвания платен годишен отпуск в размер на шест дни за 2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането на сумата, както и разноските по делото. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като излага съображения че в противоречие с практиката на ВКС-решение № 44/10.02.2014г. по гр.д. № 4497/2013г. на ІV ГО и решение № 209/21.01.2019г. по гр.д. № 87/2018г. на ІІІ ГО, въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Относно обективния характер на закрилата по чл. 333 КТ спрямо уволнен работник/служител за когото по време на действие на трудовото правоотношение, респ. към датата на прекратяването му, на работодателя не са били представени медицински документи, нито са били известни данни, че работникът/служителят има качество трудоустроен, както и при изрично писмено искане на работодателя не е представил информация за наличието на заболявания по Наредба № 5/1987г. и 2. Относно приложението на чл. 194, ал.3 КТ. Ответникът по касационната жалба П. П. Х., чрез пълномощника адв. И. В., в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел за установено, че страните по спора са били в трудово правоотношение, като от м.ноември 2016г. ищецът е преназначен на длъжност „Инженер железопътен транспорт/Ревизор безопасност на движението“ при ответника. В периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г. ищецът не се явявал на работа и това е дало основание на работодателя с писмо от 02.05.2023г., връчено лично на работника на 10.05.2023г., да поиска от него обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с констатирано неизпълнение на трудовите задължения поради неявяване му на работа. На 11.05.2023г. Х. депозирал писмени обяснения пред работодателя, като в същите заявил, че след изтичане на болничния лист за периода от 13.03.2023г. до 09.04.2023г. уведомил своевременно прекия си ръководител, че на 06.06.2023г. предстои явяването му на ТЕЛК, при което ще му бъде издаден болничен лист и за периода от 09.04.2023г. до 06.06.2023г. вкл.; неявяването му на работа за посочения период е поради временна неработоспособност, поради което не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Работодателят не е уважил обясненията на ищеца и с оглед неявяването му на работа за периода от 09.04. до 08.06.2023г. (общо 61 дни) със заповед № 2/08.02.2024г. на Генералния директор на ДП „НКЖИ“ му наложил дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 188, ал. 3 КТ, в резултат на което е прекратено трудовото му правоотношение. Заповедта е връчена на работника на 08.02.2024г. В нея е посочено извършеното нарушение-неизпълнение на трудовите задължения. Прието е, че са налице основанията по чл. 186, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ и че са спазени изискванията на чл. 189, чл. 192, чл. 193, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 КТ. Въззивният съд приел за установено също, че за ищеца има издадено ЕР на ТЕЛК № 91479/08.06.2023г., II -ри състав при МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД, според което той страда от „неинсулинов захарен диабет, с множество усложнения, хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, други видове стенокардия“ и бил трудоустроено лице със 76% ТНР, от които 60% с пожизнен срок. Решението е със срок до 01.06.2025г. Според представената по делото, подписана от ищеца декларация, той се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ; декларацията е свързана със заболяванията, описани от Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, като с ръкописно положен текст в края на документа Х. изрично е вписал, че страда от захарна болест и исхемична болест на сърцето. Декларацията е с дата 08.02.2024г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение. От правна страна въззивният съд е споделил изводите на РС за основателност на исковете и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Ответникът е поискал от П. Х. да му е предостави информация дали са налице предпоставки да се ползва от закрилата по този ред, но това е станало с връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Самият ответник признава това с подадения писмен отговор, сочейки, че на Х. е връчена бланка, която той е следвало да попълни, но ищецът не бил сторил това веднага, а изпратил документа по – късно и същият бил входиран при ответника на 12.02.2024г. Според въззивния съд ответникът не е изпълнил задължението си да събере информация дали Х. се ползва със закрилата по чл. 333 от КТ и предварително да поиска разрешение от инспекция по труда. В представеното от ищеца ЕР на ТЕЛК II състав от 08.06.2023г. е удостоверено, че Х. страда от „неинсулинов захарен диабет, с множество усложнения, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна дейност, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, други видове стенокардия“, за което е трудоустроено лице със 76%ТНР, от които 60% с пожизнен срок. Посочените заболявания са включени в обхвата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. Тези болести са посочени в Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 на Наредба № 42/08.12.2004г. за въвеждане на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – десета ревизия (част II и част III), издадено от Министъра на здравеопазването – МКБ Е11.7, I 11.9 и I 20.8. Работодателят е прекратил трудовото правоотношение без да предприеме указаните от КТ действия. Ответникът не е поискал мнение на ТЕЛК, както и последващото разрешение от съответната инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд е допълнил, че при множеството представени на работодателя болнични листове от П. Х., е било възможно да се предположи да са налице обстоятелства по чл. 333 от КТ и работодателят е следвало дори при съмнение или неяснота за здравословното състояние на ищеца да изиска предварително Х. да посочи страда ли от някое заболяване описано в Наредба № 5/ 20.02.1987г., като при положителен отговор да изиска мнение на ЛКК и евентуално след това разрешение на инспекция по труда. Съдът е изложил съображения, че предвид обективния характер на закрилата при уволнение, разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, както и тази на чл. 1 от Наредба № 5/20.02.1987г. не вменяват на работника или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това – с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Отделно от изложеното съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което същото е незаконосъобразно и на това самостоятелно основание. Този извод е мотивирал, като е съобразил, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е за твърдяно дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа за продължителен период от време – от 09.04.2023г. до 08.06.2023г.; на 02.05.2023г. работодателят е изискал писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, които ищецът е предоставил на 11.05.2023г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена едва на 08.02.2024г., т.е. значително след изтичане на предвидения в чл. 194, ал. 1 КТ преклузивен двумесечен срок от откриване на нарушението. Работодателят е узнал за твърдяното дисциплинарно нарушение към момента на изискване на обясненията – 02.05.2023г., а безспорно – най-късно към датата на получаването им на 11.05.2023г. От този момент започва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, който е изтекъл значително преди издаването на процесната заповед. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на така мотивираното въззивно решение до касационен контрол, по поставения първи въпрос, уточнен от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР 1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2010г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: Приложима ли е закрилата по чл. 333 КТ спрямо уволнен работник/служител за когото по време на действие на трудовото правоотношение, респ. към датата на прекратяването му, на работодателя не са били представени медицински документи, нито са били известни данни, че работникът/служителят има качество трудоустроен, както и при изрично писмено искане на работодателя не е представил информация за наличието на заболявания по Наредба № 5/1987г. По другия релевантен за изхода на делото въпрос ВКС ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК. За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса в размер 210,66 евро, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО