Определение № 428 от 18.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Спортно училище “Георги Бенковски“, [населено място], срещу решение №.345/26.07.19 по г.д.№.454/19 на ОС Плевен в частта, с което е потвърдено решение №.444/7.03.19 по г.д.№.8223/18 на РС Плевен за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна П. Г. Г. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение /възникнало въз основа на конкурс и сключено споразумение с министъра на младежта и спорта при условията на чл.61 ал.2 КТ/, като ищецът е изпълнявал длъжност „директор“ на Държавно спортно училище „Георги Бенковски“, [населено място]. Със заповед на Министъра на младежта и спорта №.ЧР 12-18-675 от 14.09.18, връчена на същата дата, на основание чл.188 т.3 КТ и чл.190 ал.1 т.4 КТ на П.Г. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е отразено, че: на 13.09.18 екип на Нова телевизия с репортер В. Д. и оператор К. Т. са посетили спортното училище и са потърсили директора по сигнал за финансови злоупотреби; последният е посегнал с едната си ръка да удари камерата, а с другата е хванал ръката на репортерката и я е извил грубо в опит да вземе микрофона; екипът е възприел поведението му като грубо недопустимо, агресивно и неуважително; тези действия на служителя са записани от камерата на медията и ще бъдат излъчени в национален ефир, като представляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ. Въззивната инстанция е намерила, че заповедта е мотивирана в съответствие с изискванията на чл.195 КТ, както и че преди издаването й е била спазена процедурата по чл.193 КТ. От друга страна ответникът, чиято е тежестта да установи законността на уволнението, не е доказал, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, с които да е злоупотребил с доверието на работодателя и да е уронил доброто име на предприятието. Отразено е, че във връзка с посещението на телевизионния екип на 13.09.18 в съдебно заседание са изслушани две групи свидетели-съответно посочени от ищеца и от ответника, съдът е изгледал видео-записа от новинарската емисия, излъчен по Нова телевизия на 17.09.18г. в присъствието на страните и свидетелите А. К., А. М., Я. И. и К. П., като съдържанието му е и възпроизведено в протокола от съдебно заседание на 21.02.19г. Свидетелите на ищцовата страна К. и Б., присъствали на заснемането на репортажа, депозират показания, че директорът не е извивал грубо ръката на репортера, нито е удрял камерата, че същият не е проявявал неуважение или агресия към екипа на Нова телевизия. Св. К. разказва, че с по-мощен тембър /какъвто всъщност е гласът на директора/, но леко превъзбуден, ищецът е отказвал да дава интервю на репортерите. Св. Б., присъствал в непосредствена близост до П.Г. по време на опита за интервю, свидетелства, че той е „натиснал леко микрофона“ и го свалил, за да може да се изкаже, но не се е държал неуважително. Показанията на тези свидетели кореспондират с излъчения по Нова телевизия репортаж, възпроизведен в протокола от съдебно заседание на 21.02.10, където не се наблюдава директорът да е имал физическо съприкосновение с репортера или пък да удря камерата на оператора. Свидетелите на ответната страна депозират показания, че по време на срещата с екипа на Нова телевизия са изгледали немонтиран материал, на който се вижда, че П.Г. бута камерата на репортера и когато тя пада надолу бута и ръката на репортера; същите установяват, че това отношение на директора е възприето от интервюиращата като недопустимо и дори неуравновесено. Въззивният съд е приел, че показания на свидетелите на ответника са в разрез с излъчените в ефира на Нова телевизия кадри. В самата заповед за дисциплинарно уволнение е посочено, че „действията на служителя, записани от камерата, ще бъдат излъчени в национален ефир, поради което представляват нарушение на трудовата дисциплина“. На излъчения репортаж не се наблюдава физическо съприкосновение между ищеца и екипа на телевизията, нито се вижда директорът да се е държал неуважително и грубо с репортера или оператора, като е видно, че е отказал да отговаря на поставените му въпроси. В случая са налице и противоречиви твърдения за случилото се. От една страна репортерът В. Д. се е оплакала от поведението на ищеца пред служител на ММС, сочейки, че директорът се е държал грубо, агресивно, недопустимо и неуважително. Такова оплакване е направила и другата страна в конфликта-ищецът П.Г., който още на същия ден-13.09.18, е депозирал сигнал до РПУ П., в който излага твърдения, че той и колегите му са се почувствали унизени и с накърнено човешко достойнство от поведението на телевизионния екип, което е било агресивно. Съдът е посочил, че при тези противоречиви данни, след като въпросният суров материал от записа не е приобщен като доказателство по делото, а неговото съдържание е възпроизведено от свидетелските показания на ответника, служители в ММС, намира, както и първоинстанционният съд, че работодателят не е доказал, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения - а именно грубо, недопустимо, агресивно и неуважително отношение на директора Г. към телевизионния екип. Не е установено категорично той да е блъснал камерата, да е извил грубо ръката на репортерката. Такива действия не са забелязани при излъчения репортаж по телевизията, който е гледан от съда и страните. От друга страна, дори да се приеме, че от страна на директора е налице хващане на микрофона на репортерката, това действие не може да бъде квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 т.4 КТ-злоупотреба с доверието на работодателя, обуславящо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Не е съобразена тежестта на нарушението с тази на наложеното наказание. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС във връзка със следните въпроси: 1.“Съставлява ли процесуално нарушение едностранно и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, без обсъждане на всички събрани доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на съдебното решение?“ /реш.№.149/3.07.12 по г.д.№.1084/11, ІІІ ГО, реш.№.401/11.01.12 по г.д. №.327/11, ІІІ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.4744/08, І ГО/; 2. а/“Следва ли съдът да извърши преценка на всички събрани свидетелски показания, задължен ли е при наличие на противоречиви показания на две групи свидетели при обосноваване на крайния извод да посочи защо дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не?“; б/ “Може ли съдът да игнорира свидетелски показания поради несъответствие на показания с видео-материал с монтирано съдържание, излъчен след датата на издаване на процесната заповед?“ /реш.№.65/16.07.10 по г.д.№.4216/08, ІV ГО, реш. №.700/28.10.10 по г.д.№.91/10, ІV ГО, реш.№.176/28.05.11 по г.д.№.759/10, ІІ ГО/; 3.“Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо?“ /реш.№.15/30.01.15 по г.д.№.4604/14,ІV ГО, реш. №.15/6.02.12 по г.д.№.311/11, ІІ ГО, реш.№.81/9.06.17 по г.д.№.2631/16, ІІІ ГО/; 4.“При прилагане на разпоредбата на чл.190 ал.1 т.4 пр.1 КТ за дисциплинарно нарушение злоупотреба с доверието на работодателя следва ли да се отчита от работодателя възложени ли са на наказания служител управленчески функции?“ /реш.№.86/25.05.12 по г.д.№.1734/09, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика при постановяване на своето решение съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти, като посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани; неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на чл.235 ал.2 ГПК и има характер на процесуално нарушение. Въззивният съд не е излагал изрични мотиви по така изведения въпрос, респективно не е отричал задължението за обсъждане на всички правнорелевантни факти и принципната постановка, че едностранното и непълно обсъждане на релевантни за спора доказателства съставлява процесуално нарушение. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата му воля и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание, не е налице процедиране в отклонение от принципа за обсъждане на релевантните доказателства. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че съдът е обсъдил само гласните доказателства на една група свидетели – липсва обсъждане на доказателства за всички правно релевантни факти, като не са отчетени показанията на свидетелите, установили конкретни факти относно начина, по който на 13.09.18 членове на телевизионния екип са възприели и описали поведението на директора при срещата си с него на входа на училището. От значение за решаването на спора по законосъобразността на уволнението е налице ли е извършване на соченото дисциплинарно нарушение, заради което е наложено наказанието – т.е. конкретизираното в заповедта поведение посягане с ръка да се удари камерата и хващане с другата ръка ръката на репортерката и грубото й извиване. Тези факти е изследвал и въззивният съд – като е изложил подробни мотиви защо ги намира за неустановени. Начина, по който трети лица са казали на свидетели, че са възприели поведението на директора – при условие, че самите трети лица не са разпитани като свидетели в рамките на настоящото производство по реда на чл.163-чл.174 ГПК и ответникът не е представил по делото видео-материал различен от този, който е излъчен по телевизията и приет като доказателство-и към който има препращане в заповедта /в същата се сочи, че наказанието се налага именно за кадрите, които ще бъдат излъчени в ефир/ - не може да подмени обективната липса или съответно наличие на описаните в заповедта за уволнение нарушения – чието установяване е в тежест на ответника и е единствено от значение за изхода на спора по законосъобразността на уволнението. Съдът е обсъдил показанията на всички групи свидетели, констатирал е противоречията в тях, извършил е съвкупна преценка с останалите доказателства и е посочил изрично на кои свидетели и защо дава вяра. Налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал във връзка с установяване на релевантните факти. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, не и в настоящата фаза на селекция на жалбите по тези критерии. С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос е свързан отново със задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, като във втората си част същият е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по делото-и поради това не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 ТР 1/10 ОСГТК на ВКС. Независимо от горното следва да се има предвид, че съгласно цитираната практика: гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване на евентуална заинтересованост или предубеденост на свидетеля по чл.136 ГПК/отм./ и съвкупно с целия доказателствен материал по делото; вземат се предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти; във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /реш.№.65/16.07.10 по г.д.№.4216/ 08, ІV ГО/; решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора; съдът определя силата, с която страна по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него /реш.№.700/28.10.10 по г.д.№.91/10, ІV ГО/; съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства; при извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо и само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани/реш.№.176/28.05.11 по г.д.№.759/10, ІІ ГО/. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Разгледала е показанията на всички свидетели-включително и на тези на ответника, свидетелстващи за гледане от тях /в деня след посещението в училището/ на заснет материал в суров вид, отграничила ги е по групи предвид противоречието в показанията им и ги е обсъдила ведно с останалите доказателства по делото. Съобразила е както обстоятелствата, при които са били възприети действията на журналиста и директора от свидетелите очевидци на ищеца, така и съответствието на показанията на всички свидетели - в това число и на тези на ответника, с ангажираните други доказателства, вкл. с излъчения репортаж /изрично посочвайки, че в същия не се наблюдава физическо съприкосновение между ищеца и екипа на телевизията, нито се вижда директорът да се е държал неуважително и грубо с репортера или оператора, като е видно, че директорът е отказал да отговаря на поставените му въпроси/, липсата на представяне по делото на друг заснет /суров/ видеоматериал, обстоятелството, че свидетелите на ответника са служители на министъра, издал заповедта за уволнение /предвид разпоредбата на чл.172 ГПК – без това им качество да е било самостоятелно основание за некредитирането им/, фактът, че всяка страна е направила оплакване от неприемливото, неуважително и агресивно поведение на другата страна. Приложеният по делото излъчен монтиран материал съставлява част от доказателствата и съдът е бил длъжен да го обсъди ведно с останалите - още повече, че в заповедта за уволнение изрично се сочи, че наказанието се налага именно заради описаните в нея действия, които са заснети с камерата и ще бъдат излъчени. Преценката за нарушенията /т.е. за кои и колко – едно или повече при няколко налични, в това число при отчитане на тяхната тежест/ и обстоятелствата, във връзка с които да бъде наложено дисциплинарно наказание /т.е. обстоятелствата, които ще бъдат описани по реда на чл.195 КТ в заповедта за уволнение като конкретизация на дисциплинарното нарушение – в случая посягане с ръка да се удари камерата и хващане с другата ръка ръката на репортерката и грубото й извиване (финансовите злоупотреби-фиктивни спортни лагери и обучения на учители, във връзка с които е било самото журналистическо разследване и фокусът на излъчения репортаж предвид постъпилите сигнали за сериозни нарушения и започнало разследване, не са послужили за основание за дисциплинарното уволнение на ищеца /не са описани в заповедта като такова/ - и поради това не са предмет на настоящото производство и не могат да бъдат обсъждани и вземани предвид)/, за възможността те да бъдат евентуално доказани впоследствие при оспорване на уволнение пред съд, за конкретните доказателства, които следва да бъдат своевременно обезпечени и впоследствие ангажирани в бъдещ процес, за времето, в което да бъде наложено дисциплинарното уволнение /в това число предвид изясняване на фактите и по-лесното им бъдещо доказване/ - е на работодателя. Поради това и в негова тежест са последиците от евентуално неуспешното провеждане на доказването на същите /ищецът няма задължение да доказва, че не е извършил нарушението, а в случая твърденията му, че не го е извършил, не са били и първоначално оспорени с отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК-оспорена е била единствено пасивната легитимация на ответника/. Предвид всичко изложено по-горе, некредитирането на показанията на свидетелите на ответника относно наличие на описаното в заповедта за уволнение поведение е извършено при спазване на установените в практиката и цитирани правила. Изложени са подробни мотиви кои показания и защо се кредитират, респективно кои и защо не - които не са произволни. Както вече беше посочено, несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Предвид горното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос касае задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да обсъди всички наведени от страните доводи, свързани с осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, и значението им за възникването, съществуването и погасяването на спорното правоотношение. В случая въззивната инстанция е обсъдила доводите и възраженията на жалбоподателя във връзка с твърдяното от него установено от свидетелите извършване на дисциплинарното нарушение от ищеца, извършила е самостоятелна преценката на доказателствения материал и е изложила ясни мотиви кои факти намира за установени и кои не. Съдът е преценил релевантните за спора обстоятелства – налице ли са описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения – и е приел, че извършването им не е доказано по несъмнен начин по делото; напротив, от доказателствата се установява, че не е било налице твърдяното поведение. Въпросът към кой момент е била извършена в случая преценката на установените факти - дали към момента на посещението на телевизионния екип и издаването на заповедта за уволнение или към момента на излъчването на материала, е ирелевантен – доколкото задължението на работодателя е преди налагане на заповедта, след изискване на обяснения, да оцени събраните данни и да формира извод налице ли са предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника, безспорно преценката следва да се извърши към този определен в закона момент и работодателят решава, въз основа на същата, как да формулира фактическите и правни основания в заповедта. Същевременно, след като отговорността е вече реализирана, от значение за разрешаването на спора за законосъобразното й провеждане е единствено дали са налице – т.е. установени и доказани по делото - описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. При евентуални разминавания между описаното в заповедта и действителното положение последиците от неуспешно реализираната доказателствена тежест е на работодателя. Въззивният съд е обсъдил релевантните доводи и възражения на страните и именно предвид довода за това, че преценката е извършена от работодателя след посещението в министерството на телевизионния екип и че последният се е оплакал от грубото отношение на директора, е коментирал съдържанието на заповедта /чиято формулировка, както и избора на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност, зависи от работодателя/, конкретизацията на дисциплинарните нарушения, за които се налага наказанието, факта, че оплакване за грубо и неуважително отношение е постъпило и от ищеца още в деня на срещата с телевизионния екип – и събраните доказателства, при съвкупната преценка на които е формирал извод, че по делото не е доказано по категоричен начин, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Четвъртият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция не е обсъждала така поставения въпрос и не е излагала конкретни мотиви в тази връзка. Предвид изложеното той не е свързан с решаващата й воля - която е базирана на преценката, че работникът не е извършил визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Налице са самостоятелни мотиви за отмяна на заповедта за уволнение поради неизвършване на нарушението, заради което е наложено наказанието – които не предполагат изследване на въпроса за съответствието на тежестта на наказанието с тази на нарушението. Извършената в тази връзка преценка е отразена алтернативно и евентуално - само като допълнително основание за отмяна на уволнението. Поради това и зададеният в тази връзка въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора в полза на ответната страна трябва да се присъдят 500лв. платено адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,