Определение № 418 от 15.03.2023 г. на ВКС по д. № 3573/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на земеделието/МЗ/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1743/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Н. Г. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „гл. специалист” в дирекция „Административно обслужване”/”АО”/ на ответното министерство, извършено със заповед на министъра от 4.09.19 г. за нарушения по чл.187, ал.1,т.3 КТ/ неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила/.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №267/09 г. и р. по гр.д. №1322809 г. на трето г.о., са разрешени следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на чл.192, ал.1 КТ, като освен изискването за вземане на писмени обяснения/след откриване на дисциплинарното нарушение и преди налагане на дисциплинарното наказание/, на работодателя се вменяват и др. задължения – напр. запознаване на служителя с вътрешнослужебния акт за констатираните нарушения? 2. Обективираното в писмените обяснения на служителя признание за извършени дисциплинарни нарушения, сочи ли на наличие на яснота / знание/ у същия за кои точно действия и бездействия се искат обясненията? 3. При наличието на признание за извършване на дисциплинарни нарушения и установено фактическо поведение на служителя, непосочването на конкретно негово действие или бездействие в заповедта за уволнение опорочава ли тази заповед?

Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава със съображенията за незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изложени в жалбата.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи исковете въззивният съд е приел, че е нарушена процедурата по чл.193 КТ, тъй като в искането за даване на обяснения нарушенията не са индивидуализирани в достатъчна степен чрез описанието им или чрез препращане към друг документ, където са описани и с който служителката е запозната/ в случая докладната записка на директора на дирекция „АО” от 21.08.19 г./. Нарушенията не са конкретизирани достатъчно и в самата заповед за налагане на наказанието – постъпилите и нерегистрирани документи са посочени общо и бланкетно, без дата на постъпване, адресат и пр., които да свързват неизпълненото задължение за регистрирането им именно с ищцата.

За неоснователно е прието от въззивния съд направеното от ответника възражение, че е налице признание от ищцата на извършените нарушения на трудовата дисциплина. В случая липсва конкретика в искането за писмени обяснения за датата на постъпването на процесните документи, датата на откриването на нарушението и индивидуализация на нерегистрираните документи, като това води и до неяснота в дадените обяснения – за кой конкретен документ ищцата признава, че не го е входирала навреме и еднократно. Същевременно тя е отбелязала, че регистрира всички документи в деловодната система своевременно, в деня на постъпването им. Няма категорични данни ищцата да е била запозната с конкретните нерегистрирани документи, за които е следвало да даде обяснения, чрез запознаване с доклади, писмени справки от деловодната програма или след проведен телефонен разговор с прекия си началник. За да е налице признание от страна на ищцата, то следва да е дадено относно индивидуализирани в искането за писмени обяснения документи, а такава индивидуализация в случая няма.

По делото не са ангажирани доказателства за това, че посочените в заповедта нарушения са извършени от ищцата. В отговора на исковата молба се сочи, че е налице нейно бездействие, изразяващо се в нерегистриране на входяща документация. Не се доказва обаче да са й предавани процесните документи – било то на хартиен носител от граждани, било от куриери или служители на министерството. Твърдения, че именно ищцата е приела документите, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност, не се съдържат в отговора на исковата молба, в писменото искане за обяснения, в докладите и докладните записки за нарушението, нито пък в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Намирането в шкаф на гише "Деловодство" на множество нерегистрирани документи само по себе си не сочи, че тези документи са били предадени именно на ищцата. Не е ясно въз основа на какви доказателства работодателят е достигнал до извода, че именно ищцата е извършила констатираните нарушения. От гласните доказателства по делото се установява, че достъп до гишето "Деловодство" в приемната е имал всеки един служител на ответника, като шкафовете не се заключвали. В тази връзка възраженията на ответника, че заместващата ищцата служителка е входирала 35 нерегистрирани документа, че ищцата има задължение по длъжностна характеристика да входира /регистрира/навременно постъпилата в министерството документация, че нерегистрираните документи са отпреди излизането на ищцата в платен годишен отпуск, са недостатъчни за доказване на нарушението. За да бъде доказано ненавременното входиране от ищцата на документите в министерството, то като ответна страна е следвало да докаже, че тези документи са "достигнали" именно до ищцата/ приети са от нея/ и тя е могла да изпълни задълженията си като ги регистрира, с описване на необходимата информация, позволяваща да се насочи и проследи движението им.

Поради неспазената процедура по чл. 193 КТ и чл. 195 КТ и при недоказаност на вменените на ищцата нарушения, въззивният съд е намерил за безпредметно да обсъжда разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.

Изводите на въззивния съд по поставените въпроси не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС. В заповедта за налагане на наказанието като нерегистрирани от ищцата в периода м. май – юли 2019 г. са посочени: 17 бр. жалби на граждани, 2 бр. заявления за издаване на служебни бележки и 1 писмо, с което се изпраща в оригинал платежно нареждане във връзка с решение на КЗЗ. За м. август не са регистрирани 8 анонимни сигнала от граждани без подател и адрес за връзка/ които според показанията на разпитаните свидетели - служители на ответника, не се завеждат в системата./ Нито един от тези документи не е индивидуализиран в искането за обяснения и в уволнителната заповед. Затова изводът на въззивния съд за неспазване на изискванията по чл.193 и 195 КТ съответства на практиката на ВКС. В нея- р. по гр.д. №1322/09 г. на трето г.о. - е посочено, че когато работодателят уведомява работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства, както и възможност да прецени отношението на работника/служител към нарушението, а по отношение на последния, писмените обяснения, респ. изслушването му се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. Заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя / р. по гр.д. №1106/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/, но в случая няма данни ищцата да е била запозната с докладната записка от 21.08.19 г. на прекия й ръководител.

Направеното в обясненията признание за нарушенията се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото/ р. по гр.д. №4352/21 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В случая въззивният съд се е съобразил и с тази практика, като е отчел, че неконкретизирането на нарушенията в искането за обяснения се отразява съответно и на направеното признание – ищцата сочи, че е регистрирала своевременно всички документи, а допуснатият пропуск, за който се искат обясненията, се случва за първи път, без от данните по делото да се установява, че е знаела кои са конкретните нерегистрирани документи.

Поради изложеното въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените от касатора правни въпроси и не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването му.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК. В практиката на ВКС – напр.опр.по ч.т.д. №3006/19 г.на второ т.о., е посочено, че очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване ( ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор / на които в настоящия случай се позовава в касационната си жалба касаторът/, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Сочените основания за допускане на обжалването не са налице, поради което ВКС на РБ, трето г.о.