Определение № 1653 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4774/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. А., чрез адв. П., срещу Решение № 278 от 01.10.2024 г. по в. гр. д. № 404/2024 г. на Окръжен съд – Сливен, с което след като е отменено Решение № 259 от 28.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4398/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, и допълващото го Решение № 535/18.06.2024 г., са отхвърлени предявените от С. И. А. против „Дружество за касови услуги“ АД искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 020-231/04.10.2023 г. на изпълнителните директори на „Дружество за касови услуги“ АД, за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „регионален отговорник“ в Териториално поделение – [населено място] и иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от 13 789. 06 лв. за оставането му без работа поради уволнението за срок от 6 месеца. С въззивното решение С. И. А. е осъден да заплати на „Дружество за касови услуги“ АД сумата от 7 500, 57 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение по чл. 221, ал. 2 КТ, като в негова тежест са възложени и разноските, понесени от това дружество. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение, уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и отхвърляне на предявения срещу касатора иск. Допускането на касационно обжалване жалбоподателят основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Дружество за касови услуги“ АД е подало отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за безспорно между страните, че въз основа на трудов договор за неопределен срок № 543/01.04.2003 г. ищецът бил зает по трудово правоотношение в „ДСК – Транс Секюрити“ ЕООД, като изпълнявал първоначално длъжността „координатор“, а впоследствие - длъжностите „регионален мениджър“ и „регионален отговорник“ с място на работа в [населено място] при пълно работно време. С допълнително споразумение № 305/05.03.2021 г. към трудов договор № 543/01.04.2003 г. страните се съгласили ищецът да заеме длъжността „регионален отговорник“, а мястото му на работа да бъде „Регион Изток“ в дирекция „Инкасо“. Уговорен бил срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 3 месеца в полза и на двете страни по правоотношението. С допълнително споразумение № 63/10.03.2022 г. мястото на работа на ищеца било уговорено да бъде „Направление Изток“ в дирекция „Инкасо“ – [населено място]. Въззивният съд приел за безспорно между страните, че „Дружество за касови услуги“ АД е правоприемник на „ДСК – Транс секюрити“ ЕООД. С допълнително споразумение № 2023-244/25.07.2023 г. страните се съгласили ищецът да изпълнява длъжността „регионален отговорник“ с място на работа „ДКУ – Инкасо“ ЕАД на Териториално поделение – [населено място] на „Дружество за касови услуги“ АД. В периода от 05.11.2022 г. до 31.08.2023 г., включително, без прекъсване ищецът ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. На 31.08.2023 г. той изпратил до работодетеля заявление, с което помолил да му бъде разрешено да ползва 14 дни платен годишен отпуск в периода 01.09.2023 г. – 21.09.2023 година. Въззивният съд приел, че това заявление, както и заявление за ползване на платен годишен отпуск за периода 25.09.2023 г. - 31.10.2023 г. и заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 01.11.2023 г., не са достигнали до работодателя, като на ищеца отпуск за посочените периоди не бил разрешаван. С констативни протоколи, съставени от ръководител ТП – [населено място] Й., подписани от двама свидетели на 01.09.2023 г., 04.09.2023 г., 05.08.2023 г., 07.09.2023 г., 08.09.2023 г., 11.09.2023 г., 12.09.2023 г. и 13.09.2023 г., било установено неявяване на работното място, съответно неизпълнение на трудовите задължения, на ищеца С. И. А. на всяка една от датите в констативните протоколи. С покана, изх. № 20-506-1/14.09.2023 г., работодателят поискал от ищеца обяснения за причините, поради които не се е явил на работа. Поканата била изпратена до ищеца с пощенска пратка чрез „Булпост“ с обратна разписка по товарителница № CL0069655788G, получена лично срещу подпис от С. И. А. на 18.09.2023 г. в 14,10 часа. На същата дата в 14, 24 часа чрез същия пощенски оператор ищецът върнал на работодателя пратката в цялост. Дружеството изпратило отново същата покана за даване на обяснения до служителя с пощенска пратка от 28.09.2023 г., но въпреки многократните търсения по телефона на 29.09.2023 г. и на 02.10.2023 г. пратката била върната на изпращача като непотърсена. Със Заповед № 020-231/04.10.2023 г. на изпълнителните директори на „Дружество за касови услуги“ АД на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ на ищеца С. А. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта, поради неявяването му на работа в продължение на 8 последователни работни дни за времето от 01.09.2023 г. до 13.09.2023 г., неизпълнение на задължението да се явява на работа и да бъде на разположение на работодателя през определеното му работно време. Заповедта, изпратена на ищеца с пощенски оператор на 05.10.2023 г., била върната на изпращача като непотърсена. От показанията на свидетелите Е. Й., Х. Х. и М. С., служители на ответното дружество, и Е. И., разпитани в производството пред районния съд, въззивният съд установил, че по разпореждане на изпълнителните директори на дружеството въз основа на докладна записка на ръководителя на териториалното поделение Е. Й. свидетелят Х. изготвила покана до ищеца за даване на обяснения за неявяването му на работа, като поставила същата в плик, заедно с полагаемите му се ваучери и лист, в който да положи подпис за получаването им. Тези книжа тя адресирала до ищеца и изпратила до него с оператор „Булпост“ с обратна разписка. На 18.09.2023 г. свидетелят Х. провела няколко телефонни разговора с ищеца, като той твърдял, че в плика, който получил, имало само ваучери, не и покана за даване на обяснения. Тогава се уговорила с А. на 20.09.2023 г. на път за [населено място] да мине през [населено място], където живеел той, и да му даде поканата за обяснения. Това пътуване не се състояло. Въз основа на заключението към изслушаната в производството пред районния съд съдебно-икономическа експертиза окръжният съд приел, че месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца възлизало на 2 500, 19 лева. При тези факти въззивният съд, позововайки се на чл. 193, ал. 3 КТ, приел, че работодателят спазил изискванията на чл. 193 КТ, като поискал писмено от ищеца обяснения по дисциплинарното обвинение, но те не били дадени по негова (на служителя) вина. Посочил е, че виновно поведение на работника по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ е налице тогава, когато без извинителна причина той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес без да уведоми работодателя си за това и пр. Допълнил е, че чл. 193, ал. 3 КТ намира приложение и в случаите, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, когато той не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си, не се е явил да получи препоръчана пратка, съдържаща искане да даде обяснение и т.н. Въз основа на установените факти окръжният съд е приел, че в настоящия случай е налице обективна невъзможност на работодателя да поиска обяснения от ищеца - хипотеза, приравнена в практиката на отказ за даване на обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ. Възражението на ищеца за липса в пратката на писмената покана от работодателя за даване на обяснения съдът е намерил за неоснователно поради доказване на съдържанието й от показанията на свидетелите Х. и С., допуснати на страната на ответника по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. При обсъждането му въззивният съд е посочил, че от свидетелските показания безспорно е установен и фактът, че към 18.09.2023 г. ищецът е знаел за образуваното срещу него дисциплинарно производство и изготвената от работодателя покана за даване на обяснения. Допълнил е, че липсата на писмено описание на съдържанието на пощенската пратка е обусловило ангажирането на свидетелски показания за установяването на този факт, допустимо с всички доказателствени средства по ГПК, проведено успешно от работодателя. Счел е, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ, защото съдържа данни за нарушителя, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага то, както и описание на нарушението и времето на извършването му. Нарушението е прието за тежко като попадащо сред изрично предвидените в закона, за извършването на които може да се наложи наказание „уволнение“. Въззивният съд е пояснил, че липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа без основателна причина (отречена е тезата на ищеца, че причината за това е незнанието къде се намира работното му място) представлява дисциплинарно нарушение, а задължение за работодателя да уведомява работника/служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск законът не предвижда. При тези мотиви исковете срещу „Дружество за касови услуги“ АД са отхвърлени. Въззвният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 221, ал. 2 КТ – прекратено трудово правоотношение с дисциплинарното уволнение на служителя, размерът на месечното му брутно трудово възнаграждение - 2 500, 19 лв., и срокът на предизвестието– 3 месеца. При тези факти е определил сумата от 7 500, 57 лева - обезщетение, което С. А. дължи на работодателя поради дисциплинарното уволнение. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси: 1.„При изпращане на писмени документи в плик, при непопълване на графата „съдържание на пратката“, счита ли се за неспазване на уведомлението на работодател до работника/служителя?“; 2.“С какви доказателствени средства може да се докаже съдържанието на пратка и кой носи тежестта на доказване?“; 3.“При промяна на работодателя кой е задължен да уведоми всички служители и по какъв начин?“; 4.“В отпуск по болест на даден служител как следва да стане уведомяването за настъпилите промени в търговското дружество и на промененото място за полагане на труд в изнесени офиси?“; 5.“Макар и да липсва задължение на работодателя да уведоми служителя за отказ или разрешаване за ползване на платен годишен отпуск, то как служител от друго населено място ще узнае за решението на работодателя си?“. Касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 257/22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО. Моли решението да бъде допуснато до касация, тъй като счита, че отговорите по тези въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първи, трети, четвърти и пети въпрос, тъй като нито един от тях не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ изводите на въззивния съд характер. Нито един от въпросите не е свързан с тълкуването на конкретна материалноправна или процесуалнправна норма, с приложението на която въззивният съд да е мотивирал решението. Въпросите са фактически, а не правни. Те са отправени в контекста на оплакванията в касационната жалба за незаконосъобразност на уволнението поради пропуск на работодателя да изиска обясненията на служителя, а и с довод, че отсъствието му от работа е било по извинителна причина – тъй като не знаел къде се намира работното му място след настъпилата промяна на работодателя. Отговорът на тези въпроси изисква преценка на доказателствата, каквато във фазата по селекция на касационната жалба не може да бъде извършена. Ето защо тези въпроси не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК, а съдът произнасяне по поддържаните допълнителни предпоставки не дължи. Не са налице условията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по втория от въпросите, който е от значение за решаващите изводи на съда. Относно начина за доказване на соченото обстоятелство (видове доказателства и доказателствени средства и разпределението на доказателствената тежест) нe e налице отклонение от съдебната практика по правилата, установени с разпоредбите на чл. 153-209 ГПК. По приложението на тези процесуални норми са постановени множество решения по чл. 290 ГПК, включително ППВС, с които въззивният съд се е съобразил. За установяване на съдържанието на пощенска пратка са допустими всички доказателствени средства, включително свидетелски показания. Липсва необходимост създадената практика да бъде изменяна поради неточно тълкуване на закона или осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Ответникът по касация е оправил искане за присъждане на разноски, но доказателства такива да е понесъл в хода на касационното производство, не са ангажирани. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,