Определение № 464 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. Т., чрез адв. Ат. Б., против въззивно решение № 266/30.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 111/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 908551/03.11.2020 г. по гр. д. № 1132/2020 г. на Районен съд - Благоевград и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от касатора против Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и събраните в него доказателства?; 2. До каква степен искането на обяснения от работника по чл. 193 КТ трябва да е конкретизирано, за да не се счита същото за формално?; 3. За начина, по който работодателят следва да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание, за да се счете, че тя е съобразена с чл. 195, ал. 1 КТ? и 4. Как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника и служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ?. Сочи, че въпросите са решени: първият в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 19/05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 113/17.10.2019 г. по т. д. № 2820/2017 г. на ВКС, II т. о. и др., вторият в противоречие с решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС, IV г. о., третият в противоречие с решение № 78/11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/2017 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него съдебни решения и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а четвъртият в противоречие с трайно установената съдебна практика. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, представлявана от директора В. Д., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от С. И. Т. против Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, наложено със Заповед № РД – 07-73/22.06.2020 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и за отменяне на заповедта като незаконосъобразна; за възстановяване на ищеца на предишната работа – „технически сътрудник /снабдител, доставчик/, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 640 лева, представляваща разликата между дължимото от ответника брутно трудово възнаграждение в размер на по 930 лева месечно за периода 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г. и полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение при друг работодател от 610 лева месечно за същия период, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане. За да отмени първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела, че дисциплинарното наказание е наложено /на 22.06.2020 г./ в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението /през периода март - май 2020 г./, както и в рамките на двумесечния срок от откриването му /май 2020 г./. Ищецът е дал писмени обяснения, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ. Оспорената заповед е ясна и мотивирана, налице е препращане към друг документ, изходящ от работодателя /писмо-покана № ЧР-05-1/12.06.2020 г./, съдържащ нужната информация, който документ е станал достояние на работника/служителя, поради което несъстоятелно е възражението за неяснота на съществените признаци на деянието от обективна страна, респективно за ограничаване правото на защита на работника. Извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение по чл.190, т. 4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ е осъществено чрез неизпълнение на задължението на работника за лоялност към работодателя и намерило израз в неправомерното ползване /за осъществяване на телефонни разговори и ползване на мобилен интернет/ през периода март - май 2020 г. на поверени му да съхранява в качеството на материалноотговорно лице – технически сътрудник/снабдител два броя сим карти, с цел да се облагодетелства. Същите са били във фактическа власт на ищеца, предадени са във връзка с възложените му от работодателя функции на материално отговорно лице по събиране, съхраняване и отчитане на материални ценности, представляващи недълготрайни активи. Данните, обективирани в справки, издадени от мобилния оператор А1, удостоверяват по несъмнен начин ползването на тези карти през същия период от време /март, април и май 2020 г./ за провеждане на телефонни разговори и за мобилен интернет. Съгласно събраните писмени и гласни доказателства по делото при работодателя липсва разписан вътрешен ред, респективно правила, установяващи предаването и връщането на служебните сим карти на и от работниците и служителите. Липсва вменяване на конкретно такова задължение /по съхраняване на тези карти/ на ищеца със заповед, но по силата на длъжностната характеристика за длъжността „технически сътрудник /снабдител, доставчик“ основни задължения на изпълняващия тази длъжност са задълженията за осъществяване на материално-отговорната дейност по организиране на снабдяването, съхраняването и отчитането на инвентар, стоково-материални ценности и др. Налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулирания в изложението четвърти въпрос, а именно: „Как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника и служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ?”,тъй като въззивният съд се е произнесъл по формулирания въпрос в противоречие със служебно известната на настоящия състав съдебна практика. Касаторът не дължи заплащане на държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.