Определение № 1339 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Н. срещу решение №596 от 21.12.2011г по гр.дело № 805/2011г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение №172 от 28.07.2011г на Ботевградския районен съд и е отхвърлен иска на касатора за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение ,заедно с искове за възстановяване на работа и обезщетение В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочат обстоятелствата по чл. 280 ал.1 ,т.1, т.2,т.3 ГПК и се поставят множество въпроси. Като процесуално-правни въпроси се поставят: може ли въззивният съд да се произнесе по основателността на иска ,основавайки се на нови обстоятелства ,които не са били въведени от страните в хода на производството по надлежния процесуален ред. Сочи се чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш.№246-10 ІІ г.о ;налице ли е нарушение на задължението на работодателя по чл. 193 ал.1 КТ ,ако обясненията са приети от лице,различно от работодателя, т.е ръководителя на ведомството, имащ представителна власт. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се цитират решения случаи от казуалната практика на ВКС. Няколко въпроса в изложението са преформулирали оплакването, че в свидетелските показания относно факта на нарушението съдът не е преценил наличието на заинтересованост, противоречието на свидетелски обяснения с писмени доказателства, не са изложени мотиви в тази връзка ,като и тук се цитират множество решения от по- старата практика на ВС на РБ и ВКС. Поставя се материално-правен въпрос, може ли при преценка на обстоятелствата по законосъобразността на уволнението, вкл. какви нарушения на трудовата дисциплина работникът е извършил виновно ,както съответства ли наказанието по тежест, съдът да се позовава на нови факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта, не са въведени и в процеса, в случая, че ищецът е изоставил поверената му автовишка, докато в нея имало човек ,така поставяйки последния в опасност и риск. Цитирана е практика на ВКС с твърдение за противоречиво решаван правен въпрос. Въпроси по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, са: може ли да се приеме ,че при дисциплинарно наказание на основание чл. 187 т.9 КТ работодателят е изпълнил задължението си по чл. 195 ал.1 КТ да мотивира заповедта ,ако не е посочена паричната стойност на увреденото имущество ,респ. нанесените материални щети ,могат ли обясненията на работника да бъдат тълкувани в негов ущърб ,да бъдат критерии при преценката дали извършеното нарушение е тежко и дали е налице злоупотреба с доверието на работодателя Ответникът Ч.-Разпределение-България АД е заявил отговор, с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на съда по случая и решаващите съображения за отхвърлене на иска .Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос, принципно следва да се изтъкне ,че при преценката си по чл. 189 ал.1 ГПК съдът не само може, но и следва да съобрази обстоятелствата, при които е извършено нарушението и това не съставлява нарушение на диспозитивното начало ,нито отклоняване от процесуалните правила във връзка с предмета на спора, когато се преценяват установените по делото факти. Преценката на съда за съответствие по тежест(чл. 189 ал.1 КТ) не е идентична със спора какво е естеството на нарушението, който спор е очертан с посочените от работодателя в заповедта фактически признаци и в който случай съдът следва да съобразява посоченото от работодателя основание за уволнение. В съответствие в константната практика въззивният съд е отчел горната разлика, която защитата игнорира при формулирането на въпроса ,поставен както във връзка с прилагането на процесуалния закон, така и по материалното право(може ли при преценка на обстоятелствата по законосъобразността на уволнението ,вкл. какви нарушения на трудовата дисциплина работникът е извършил виновно, както съответства ли наказанието по тежест, съдът да се позовава на „нови факти” и обстоятелства, които не са посочени в заповедта и пр). Затова процесуално- правното разрешение по приложеното реш. №246-2010-ІІго на ВКС няма отношение към случая ,при решаващите съображения на съда ,изложени във връзка с тежестта на нарушението. Няма основание за допускане до касационно обжалване и по останалите процесуални въпроси .На въпроса налице ли е нарушение на задължението на работодателя по чл. 193 ал.1 КТ ,ако обясненията са приети от лице,различно от работодателя, т.е ръководителя на ведомството ,имащ представителна власт вече е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК с реш. № 322-2010-ІІІ г.о. на ВКС. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване. Несъстоятелни като довод за основание по допускане на решението до касационно обжалване са преформулираните касационни оплаквания, че в свидетелските показания относно факта на нарушението съдът не е преценил заинтересованост. Защитата основава тезата си на признаци, които нямат значение за формирането на подобен извод от съда. В случая не се касае и за установени противоречия между писмени и гласни доказателства и при обсъждане на доказателствата решението съдържа мотиви. Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси на материалното трудово право, за фактическите признаци на основанието по чл. 187 т.9 от КТ ,които поначало практиката не свързва с остойностяване на имуществената вреда и задължение за нейното посочване в заповедта,като паричен еквивалент. Имуществена отговорност се търси в друго производство и по друг ред. Формулираната като въпрос теза в изложението, дали могат да се „тълкуват в ущърб писмени обяснения”, в които работникът(в случая ) отрича фактическото съществуване на материали, за които има данни да не са върнати от работната група и отчетени ,при данни за поведение,обективиращо извод за присвояването им, не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос .Защитата няма основание също да счита ,че извод за фактите, неизгодни за ищеца, съдът, или преди това работодателят, е направил решаващо въз основа на дадените писмени обяснения. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните институти ,във връзка с които са формулирани въпросите по изложението. Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК не е налице. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 240 лева юрисконсконсултско възнаграждение в настоящето производство, на основание чл. 78 ал.8 ГПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.