Определение № 1766 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3946/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Русе“АД, чрез адв.Я. С., срещу въззивно решение № 286/27.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 364/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което като е потвърдено решение № 283/06.03.2024 г. по гр. д. № 6625/2023 г. на Районен съд – Русе, са уважени предявените от Б. А. Ц. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна; и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор, ремонт на машини и оборудване“ в звено „Нагревни повърхности“, цех „Централизиран ремонт“, направление „Ремонт и инвестиции“. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) може ли да бъде преодоляна липсата на реквизит „период на нарушението“ след проведено главно и пълно доказване по несъмнен начин на всички конкретни спорни обстоятелства по дисциплинарните нарушения, чрез събрани в хода на процеса гласни и писмени доказателства и да бъде „заздравена“ заповедта за уволнение; 2) „следва ли съдът, при условията на проведено главно и пълно доказване по несъмнен начин на всички конкретни спорни обстоятелства по дисциплинарните нарушения, да продължава да твърди незаконосъобразност на заповедта за уволнение по чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда поради липса на период на извършване“. По първия въпрос се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по тълкуване и прилагане на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, а за втория въпрос, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се и основанието по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради прилагане на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ в противоположен на съдържанието й смисъл, както и че изводите на съда са явно необосновани. Ответникът по жалбата - Б. А. Ц., чрез адв. К. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: За да счете, че предявените искове за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца и за възстановяването му на заеманата длъжност са основателни, въззивният съд е приел, че при издаването на оспорената заповед работодателят е нарушил императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, изискваща в съдържанието на заповедта да са посочени - нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и субективни му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Посочено е, че изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципите за равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение, за еднократност на наказанието (чл. 189, ал. 2 КТ), съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и с оглед възможността наказаният работник да може да упражни правото си на защита. Смисълът на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение, да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да организира си защитата си. Въз основа на това е прието, че Заповед № 361/23.10.2023г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 188, т. 3 КТ на Б. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, няма необходимото съдържание. Като причини за налагане на наказанието в заповедта работодателят посочил, че на 28.08.2023 г. е извършена ревизия на дюзи на рециркулационни помпи, чието почистване било възложено на работна група с участието на Б. Ц., при което е констатирано запушване на 63 бр. дюзи, за 48 бр. от които отговаря ищецът. Това представлява неизпълнение на възложена работа и неспазване на техническите и технологичните правила и нарушение на чл. 36, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и на чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено, че Ц. е извършил и две други дисциплинарни нарушения, за едно от които има наложено със Заповед №274/27.07.2023 г. и влязло в сила дисциплинарно наказание („предупреждение за уволнение“), а за другото е издадена Заповед № 155/24.04.2023 г. за лишаването му от премия, поради преждевременно напускане на работа. Въззивният съд е приел, че от мотивите на уволнителната заповед не може да се направи извод кои са трите нарушения на трудовата дисциплина, обективирани с техните обективни и субективни признаци и обуславящи системността по смисъла на чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ, както и времето на тяхното извършване. Доколкото дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, с този документ работникът или служителят трябва да е запознат. Посочено е, че в случая, по отношение на констатираното на 28.08.2023 г. нарушение, в заповедта за уволнение работодателят се е позовал на извършената ревизия на дюзи на тази дата, при което е установено, че дюзите са запушени и не са почистени от работника. Документът за ревизията не е представен по делото, а е представено копие от оперативен дневник на ИОДГ от 28.08.2023 г. Съдът е приел, че липсват данни Ц. да е запознат с оперативния дневник, както и че в него не се съдържа индивидуализация на нарушението. Същите изводи са направени и по отношение на нарушението - преждевременно напускане на работа през м.април 2023 г., за което е издадена заповед №155/24.04.2023 г. (цитирана в уволнителната заповед). Липсата на мотиви на оспорената заповед не може да се санира в хода на съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя, както и с показания на свидетели. Прието е, че нарушението на чл. 195, ал. 1 КТ е достатъчно, за да обуслови незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение само на това основание, поради което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 195, ал. 1 КТ в смисъл, противоположен на съдържанието й (contra legem) и явна необоснованост на мотивите към съдебния акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение