Определение № 587 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3498/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 516/21.06.2021 година, подадена от „А1 България“ ЕАД гр. София, срещу решение № 5/28.04.2021 година на Окръжен съд Кърджали, І-ви състав, постановено по гр. д. № 51/2021 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 001/06.01.2021 година на Районен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 1062/2015 година, с което са уважени предявените от А. Д. И. срещу „А1 България“ ЕАД гр. София, като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД гр. София, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 е т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на И. от длъжността „Търговски консултант“ с работно място магазин гр. Кърджали, регион „Южен централен 3“, зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“ при „А1 България“ ЕАД гр. София, като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД гр. София, извършено със заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД гр. София на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 във връзка с чл. 187, т. 3, пр. 2 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ и във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, като И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. В подадената от „А1 България“ ЕАД гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от А. Д. И. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответницата по подадената касационна жалба А. Д. И. е подала отговор с вх. № 773/21.07.2021 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване решение № 5/28.04.2021 година на Окръжен съд Кърджали, І-ви състав, постановено по гр. д. № 51/2021 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в оспорваната с нея част. „А1 България“ ЕАД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 01.06.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 516/21.06.2021 година, като е подадена по пощата на 09.08.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Кърджали е приел за установено, че А. Д.И. била работила по трудово правоотношение с „А1 България“ ЕАД гр. София (като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД гр. София) на длъжността „търговски консултант“, с работно място магазин в гр. Кърджали. Със заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД гр. София, трудовият й договор бил прекратен поради наложено й дисциплинарно наказание „уволнение“, като основание за това били неправилно сключени сделки с клиенти на 18.04.2015 година и 23.04.2015 година. От доказателствата по делото се установявало, че дружеството било част от „Телеком Австрия Груп“ и в него валидно действали Политика за информационна сигурност, Правилник за вътрешния ред и бизнес етика на „Мобилтел“ и „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“. И. била заявила, полагайки подпис в длъжностната характеристика и допълнителните споразумения към трудовия договор, че била запозната с всички относими към работата й изисквания и вътрешни актове. Трудовото правоотношение на А. Д. И. било възникнало на 15.12.2009 година, като освен трудовия й договор са й били връчени препис от „Правилник за вътрешния ред и бизнес етика“ на работодателя, длъжностна характеристика и заверено уведомление до НАП гр. София по чл. 60, ал. 2 от КТ. В трудовия договор било отбелязано, че служителката била запозната с действащите процедури, политики, правила и инструкции на дружеството, включително и с тези касаещи длъжността й. Със заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД гр. София, издадена на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и 7 във връзка с чл. 187, т. 3, пр. 2 от КТ-„неспазване на техническите и технологични правила“, във връзка с чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ-„уронване на доброто име на предприятието“, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, трудовият договор на А. Д.И. бил прекратен на следното фактическо основание: по подаден сигнал от М. Г.-„зонален мениджър Зона „Юг“, последваща проверка от отдел „Корпоративна сигурност“" и изготвен доклад от 12.06.2015 година било установено, че на 18.04.2015 година. и 23.04.2015 година в магазина на дружеството в гр. Кърджали били сключени договори за предоставяне на услуги и извършени продажби на устройства, описани в приложение № 1 към заповедта, като част от активациите били извършени в системата за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs посредством потребителско име и парола на ищцата И., а други посредством потребителските имена и лични пароли на други служители на магазина, като магазинът бил посетен от организирана група лица от малцинствен произход, с които били сключени договори за услуги и били предоставени устройства на промоционална цена, без клиентите да били запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и сделката в цялост. В заповедта било посочено, че клиентите не били присъствали по време на цялостния процес на сключване на сделката, включително запознаване с условията на сделката, изразяване на намерения за сделка, легитимиране, подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и услуги и получаване на свързани с естеството на сделката вещи. Установено било наличие на данни в системата Amdocs за сключване на 8 броя сделки във времеви диапазон от 11. 45 часа до 12. 15 часа чрез използване на 3 броя потребителски имена, в т. ч. на А. Д.И., когато 3 от мъжки пол лица влизали в магазина и полагали подпис, а от сключените договори с четири различни лица било видно, че две от тях били лица от женски пол. На 18.04.2015 година в системата Amdocs били налице 3 активации за сключване на договори към потребителски договори[ЕИК] и[ЕИК], извършени чрез потребителското име и парола на И., като работодателят бил приел, че служителката била разполагала с личните пароли на други служители в магазина и била извършвала активации и посредством потребителските имена и пароли на други служители без основателна причина за това и в нарушение на т. 11 от Политика за информационна сигурност на „Телеком Австрия груп“. Прието, било че срещу сключването на сделки с висок финансов риск била разработена работна инструкция „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на Мобилтел“, съгласно която при наличие на конкретни обстоятелства и критерии следвало да бъде уведомен „Кредит контрол и предотвратяване на измами“ което И. не била направила и по този начин била извършила нарушение на значими вътрешни изисквания, целящи опазване на финансовите интереси на работодателя, тъй като според дружеството сделки с подобни групи лица водели до незаплащане на задълженията по тях, като в случая по посочените 3 бр. договори били възникнали и не били заплатени задължения в общ размер на 37.18 лева. Извършено било и нарушение по чл. 187, т. 8, пр. 2 от КТ-уронване на доброто име на предприятието, тъй като допускането на сключване на финансово-рискови за предприятието сделки и в противоречие с обичайните и добри наложени търговски практики добивало известност и уронвало престижа на дружеството пред клиенти и контрагенти. Съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установявало И. да била извършила нарушения на трудовата дисциплина, вменени й като основание за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“". Описаните в заповедта за това действия, извършени на 18.04.2015 година от страна на „организирана група от малцинствен произход“ в магазина на работодателя в гр. Кърджали, насочени за достигане на „активиране на сделки с лица от малцинствен произход, организирани и ръководени именно с такава цел от едно и също лице, също от малцинствен произход, придружавано от друго лице, различно за двете дати“... и свързано с тези действия „нерегламентирано“ поведение на И., не се доказвали в производството, като следвало да се отбележи изрично, че в заповедта липсвала индивидуализация на посочените операции по извършване на сделките. В обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нямало изложение на обстоятелства относно това, че именно А. Д. И. била извършила всички тези действия по сключване и финализиране на сделките-в подробното изложение на лист 1-ви и лист 2-ри от заповедта за действията на всеки един от „организираната група“ и нейните „организатори“ в магазина на работодателя, не се посочвало кой бил служителят, работил с тези клиенти. В заповедта било описано само как „служител“ или „служители“ извършват операции, свързани с трети лица, разделени на групи като такива от малцинствен произход и техни „организатори“, като не ставало ясно дали тези действия имали пряка връзка с някакви конкретни действия на И.. Посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание действия от страна на служители в магазина на дружеството в гр.Кърджали, извършени на 23.04.2015 година, също не били индивидуализирани, като не ставало ясно кой служител какви действия от операциите по сключване на сделки с клиенти бил извършил. Това давало основание на въззивният съд да намери, че несъстоятелен се явявал изводът в заповедта, че „От горните обстоятелства относно сделките на дати 18.04.2015 година и 23.04.2015 година произтича, че лицата титуляри по договорите не са били запознати с условията на сключения от тях договор и последиците от сделката в цялост, не са имали реални намерения да ползват предоставените по сделката стоки и услуги, не са имали намерения реално да се задължат по сделката, а са присъствали в магазина само и единствено, за да подпишат комплекта документи“. По делото не се установявало по несъмнен начин посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание сделки да са били сключени без реално клиентите да са присъствали в магазина и без да са получили информация за ангажиментите си по тях. липсвали доказателства и за това от А. Д.И. да било нарушено задължението за преценка на риска от активациите с оглед предстоящото им изпълнение, в частност клиентите, сключили договори, към датата на сключването да не отговаряли на вътрешните критерии по правила на работодателя за благонадеждни клиенти. Липсвали и доказателства с поведението си А. Д.И. да била уронила доброто име на работодателя. На базата на събраните по делото доказателства, въззивният съдебен състав напълно споделял изводите на първоинстанционния съд за това, че работодателят не бил приложил адекватно и чл. 189, ал. 1 от КТ, изискващ при определяне на дисциплинарното наказание да бъде изследвано дали действително е налице допуснато нарушение, да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Тежестта на нарушението зависела от това какво задължение било нарушено, дали то е било извършено умишлено или по небрежност, имало ли е наистина настъпили вредни последици от него за работодателя и какви са били те по размер, поправими ли са били или не, дали това нарушение е било извършено еднократно или многократно и други. В конкретния случай, при липсата на категорични доказателства за съществуване на връзка на поведението на А. Д.И. със сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения по реда на КТ, несъмнено не били налице достатъчно данни и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.Затова искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явявал основателен и доказан, поради което следвало да се уважи. Като последица от това следвало следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и А. Д. И. следвало да бъде възстановена на длъжността, която била заемала преди уволнението-„Търговски консултант“ с работно място магазин гр. Кърджали, регион „Южен централен 3“, зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“ при „А1 България“ ЕАД гр. София, като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД гр. София. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „А1 България“ ЕАД гр. София е поискало въззивното решение на Окръжен съд Кърджали да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли при заявена от страна обективна невъзможност за представяне на доказателства в сроковете по чл. 131, чл. 146 и чл. 147 от ГПК въззивният съд при прилагане на разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК да даде указания и да събере доказателства за твърдените извинителни причини относно основателността на направеното доказателствено искане и за това задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата пред него материалноправна норма по чл. 187 от КТ. Искането за допускане на касационно обжалване по първия въпрос се обосновава с твърдение за противоречие на въззивното решение с решение № 220/01.12.2016 година, постановено по гр. д. № 2292/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 153/01.08.2011 година, постановено по гр. д. № 39/2011 година и решение № 182/08.11.2013 година, постановено по гр. д. № 1959/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие между решението на Окръжен съд Кърджали и решение № 401/21.01.2013 година, постановено по гр. д. № 313/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 214/15.03.2017 година, постановено по гр. д. № 112/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Първият от поставените от „А1 България“ ЕАД гр. София въпроси е свързан с това, че с въззивната си жалба дружеството е поискало от Окръжен съд Кърджали да допусне като доказателство видеозапис отнасящ се до двете дати посочени в заповед № 42/19.06.2015 година на Директора на „Мобилтел“ ЕАД гр. София, като са се мотивирали с това, че същият неправилно не е бил допуснат от първоинстанционния съд. Приемането на това доказателство е било поискано от дружеството пред първоинстанционния съд с молба вх. № 261 101/07.10.2020 година, като е посочено, че то не е могло да се снабди с него до спиране на производството, то се е намирало във външна охранителна фирма и отделно от това е било необходимо разрешение на няколко нива в компанията, за да бъде изискани и представени, като към момента на молбата вече били на разположение. Тази молба е докладвана от първоинстанционният съд в проведеното на 23.11.2020 година открито съдебно заседание, като липсва произнасяне на съда дали приема или не това доказателство, както и няма данни да са събирани доказателства и да е извършвана преценка за това дали са налице уважителни причини за късното представяне на доказателството. С определението си по чл. 267 от ГПК, постановено на 06.04.2021 година, въззивният съд е оставил искането на „А1 България“ ЕАД гр. София за приемане на посоченото доказателство с мотива, че не е налице хипотезата на чл.266, ал. 3 от ГПК, тъй като доказателственото искане е било направено от дружеството в последното съдебно заседание, поради което е била налице преклузия за представянето му. С оглед на това и посочената от касатора „А1 България“ ЕАД гр. София практика на ВКС са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вторият от поставените въпроси не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали до касационно обжалване, доколкото отговорът му може да бъде даден само след като се отговори на първия от поставените въпроси, който ще определи това дали са събрани или не всички доказателства по делото. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на решение № 5/28.04.2021 година на Окръжен съд Кърджали, І-ви състав, постановено по гр. д. № 51/2021 година, по подадената срещу него от „А1 България“ ЕАД гр. София касационна жалба с вх. № 516/21.06.2021 година и такова трябва да се допусне. На „„А1 България“ ЕАД гр. София трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 55.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение