Определение № 5743 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2749/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Х., подадена чрез адв.П.Д., против решение № 2205 от 15.04.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 10534/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІІ-Б въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 11879/06.07.2023г. по гр.дело № 66599/2022г. на Софийския районен съд, 126 състав за отхвърляне на предявените от Х. против „Юробанк България” АД искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ - за признаване за незаконно дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед №0000/1506 от 01.11.2022г. и за отмяната му и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър Оперативен риск и качество на обслужването“. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулира правни въпроси, за които счита, че са от значение за изхода на делото и са обусловили решаващата воля на съда: 1. При оценката на критериите по чл. 189 КТ на поведението на работника/служителя относно тежестта на извършеното от него нарушение, следва ли да се вземе предвид формата на вината, мотивите за извършването на деянието, осъзнава ли работникът/служителя тежестта на същото и неговите последици; 2. С оглед определяне тежестта на нарушението по чл. 189 КТ следва ли да се вземе предвид дали работникът/служителят осъществява дисциплинарното нарушение при условията на пряк умисъл, дали признава вината си или не и дали е готов да се поправи или не; 3. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, длъжен ли е съдът да извърши съдебен контрол относно съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, тоест да извърши преценката по чл. 189, ал.1 КТ като вземе предвид всички обстоятелства, имащи отношение към действията на служителя и да изследва обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението на трудовите задължения; 4. Длъжен ли е съдът по същество да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, доводите и възраженията на страните и да постанови решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства и върху закона; 4а. Неизпълнението на задължението на съда да обсъди доказателствата по делото или частичното им или едностранно обсъждане представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановеното по спора решение. По първия въпрос касаторката твърди противоречие на въззивното решение с решение № 152/07.03.2024г. по гр.д.№1932/2023г. на ІІІ ГО; по втория-с решение № 214/15.03.2017г. по гр.д.№112/2016г. на ІV ГО; по третия – с решение № 236/19.09.2012г. по гр.д.№ 34/2012г. на ІІІ ГО, решение № 263/24.11.2015г. по гр.д.№ 2892/2015г. на ІІІ ГО и решение № 156/03.07. 2018г. по гр.д. № 4920/2017г. на ІV ГО, а по последните два въпроса - с решение № 327/03.04.2017г. по гр.д.№ 2119/2016г. на ІV ГО и решение № 217/09. 06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ІV ГО. Според жалбоподателката е налице и очевидна неправилност на решението - основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - „Юробанк България” АД, чрез юрк.И. Б., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира юрисконсултстко възнаграждение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 от КТ. От фактическа страна въззивният съд е установил, че ищцата е работила при ответната банка по силата на трудов договор № 3264/31.10.2007г. и допълнителни споразумения към него; към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е изпълнявала длъжността мениджър „Оперативен риск и качество на обслужването“ при клон „Гоце Делчев ФЦ“; на основание доклад на управление „Вътрешен одит” и след запознаване с писмените обяснения, дадени от Х. (чл.193 КТ), със заповед №0000/1506/01.11.2022г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение; въз основа на тази заповед е издадена заповед № 702/08.11.2022г. за прекратяване на ТПО на Х., на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ са изложени мотиви за обстоятелствата, обуславящи извода за наличие на предпоставките на чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 и 10 от КТ, за налагане дисциплинарното уволнение на Х., която при изпълнение на заеманата длъжност извършила нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че на 25.08.2022г., при посещението във финансовия център „София - Гоце Делчев-ФЦ 668“ на Д. М., поискал информация за банкови си сметки като физическо лице и за банковите сметки на няколко юридически лица, не е извършила задължителната проверка на актуалния правен статус на дружествата и представителна власт на лицето в Търговския регистър. Поради това служителката не установила и не съобразила, че лицето не е управител и законен представител на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД и на „О И М Ринюабълс“ ЕООД и няма право да получава информация относно сметките на тези дружества; не е взела предвид записа във вътрешната банкова система, че Дж.М. няма права за разпореждане и управление по сметките на дружество „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД. Въппреки, че служителката установила, че статусът на всички дружества е некоректен и изисква актуализиране във вътрешната банкова система, по реда предвиден във вътрешните правила и процедури, не е съобразила, че това обстоятелство изключва обслужване на клиента преди актуализирането на данните. На 26.08.2022г. в 9,43 часа от служебната си поща •••@••• служителката изпратила имейл до имейл адреси •••@•••; jonathan.mann333 @gmail.com с тема: POSTBANK STATEMENTS, с приложени банкови извлечения от сметките на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД и „О И М Ринюабълс“ ЕООД, както и на „В-Пауър-3” ООД и „В.Пауър-II“ ООД. С описаното действие служителката допуснала неправомерно разкриване на конфиденциална информация относно сметки на клиенти на банката, която съставлява банкова тайна по смисъла на чл.62, ал,2 от ЗКИ, които представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 10 от КТ. В заповедта е посочено, че работодателят е съобразил дадените обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, съдържащи признание на описаните действия; отчел е изложените мотиви и подбуди за причините, довели до допускане на нарушенията, но е преценил, че същите не са от естество да оправдаят и извинят нарушения на фундаментални правила и изисквания към банков служител на заеманата от служителката длъжност. Според въззивния съд спорният въпрос, пренесен във въззивното производство, е дали наложеното от работодателя дисциплинарно наказание „уволнение“ съответства на тежестта на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. След анализ на ангажираните доказателства съдът е достигнал до извода, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят е спазил разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ-съобразено е, че ищцата не е изпълнила основно задължение на банковите служители, регламентирано в т.3.2. от Процедурата по „Регистриране на нов корпоративен клиент в „Юробанк България“ ЕАД. Идентификация на клиента и неговите представители. Актуализация на клиентско досие“, предвиждащо при обслужване на регистриран корпоративен клиент служителят да провери дали лицето има право да представлява съответния клиент – съгласно представените в банката документи или информацията от интернет-страницата на ТРРЮЛНЦ, документа за самоличност на лицето, както и актуалността на данните за представителя в системата. Тези правила са основни за работа на служителите в банката, като с подписването на длъжностната си характеристика ищцата е заявила, че е запозната с изискването за спазването им. При налагане на наказанието е отчетено и това, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна по отношение на съответния банков клон, което свидетелства за оказано по-голямо на доверие от страна на работодателя към нея, с оглед основната цел, посочена в длъжностната характеристика за длъжността, което пък от друга страна предполага повишени изисквания към спазването на нормативните и вътрешнобанковите правила от самата нея при изпълнение на трудовите й функции. В тази връзка съдът е счел за неотносимо възражението, че при обслужването на Дж.М. ищцата не осъществявала основните си трудови функции за длъжността мениджър, което според нея следвало да се отчита като смекчаващо отговорността й обстоятелство. Посочил е, че към осъществяваната от ищцата работа са налице по-високи изисквания, тъй като длъжността й е ръководна по отношение на останалите служители в клона и тя трябва да следи за качеството на тяхната работа във връзка с обслужването на клиенти (т. III.2 от длъжностната характеристика). След като същата е преценила, че ще обслужи посетилия банковия клон клиент, въпреки че такова пряко обслужване на клиенти не влиза в основните й трудови функции, ищцата е била длъжна да спази стъпките в разписаните правила за обслужване на клиенти по идентификация на законния представител на клиента, както и стъпките по актуализация на данните, с които правила същата несъмнено е била запозната. Като не го е направила е допуснала нарушението на трудовата дисциплина, описано в процесната Заповед № 0000/1506/01.11.2022г. Съдът е приел, че при определяне на наказанието, работодателят е взел предвид и, че нарушението е съществено, с оглед задълженията на банката във връзка със защита на информацията, представляваща банкова тайна по чл.62, ал. 2 от ЗКИ. Именно чрез посочените в заповедта нарушения на установените правила от страна на ищцата се е стигнало до разкриване на банкова тайна за два от корпоративните клиенти на банката. Съгласно чл. 62, ал. 1 и 4 от ЗКИ банката работодател има задължение за опазване на банкова тайна, както и всички служители, работещи в нея. Същите нямат право да разгласяват тази информация, включително след прекратяване на трудовите правоотношения с Банката, освен в изчерпателно изброени хипотези. Ищцата е била запозната със задължението си за опазване на информация, представляваща банкова тайна – същото е разписано в длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, а в кориците на първоинстанционното дело се намира и изрична декларация, подписана от нея, с която тя декларира, че няма да разгласява информацията, засягаща авоарите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, т.е. информацията представляваща банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ. По повод възражението, че работодателят не бил взел предвид, че от извършеното от ищцата не били настъпили никакви имуществени вреди за банката, съдът е изложил съображения, че евентуалното настъпване на имуществени вреди би било основание за ангажиране на имуществената отговорност на служителя, наред с дисциплинарната, а липсата на настъпили имуществени вреди не е основание да се изключи квалификацията на нарушението като „тежко“ по смисъла на чл.190, ал. 1, т.7 КТ. Допълнил е, че предприетата спрямо ищцата проверка е именно по сигнал на засегнат клиент за нарушения при предоставяне на банкова информация за сметките му на лица без представителна власт, която информация е използвана в съдебно производство. Следователно според съда нарушението е довело до накърняване репутацията на банката по отношение на посочения клиент. Във връзка с довода на ищцата, че нарушението било извършено по невнимание, поради желанието й бързо да обслужи клиента, и поради липсата на кадрова обезпеченост на ФЦ, съдът е посочил, че според данните по делото Дж. М. и адвокатът му са посетили банковия клон на 25.08.2022г., а на 26.08.2022г. в 9,43 часа ищцата изпратила на посочените и-мейли извлечение от банковите сметки на двете дружествата. Позовал се е на заключението на СТЕ, според което ищцата неколкократно на 25.08.2022г. е достъпвала клиентските досиета на двете дружества, поради което е приел, че дори при посещението на Дж.М. и адвоката му в банката ищцата да е целяла бързина при обслужването им, то при последващото достъпване на досиетата с цел извличане на исканата от М. информация, ищцата е имала достатъчно време и е могла да спази вътрешнобанковите процедури по проверка на актуалния статус на дружествата и техните представители. Въпреки това, тя не е използвала наличните информационни ресурси и е предоставила информация, представляваща банкова тайна, с което е нарушила основно задължение в работата на банковия служител- да установи самоличността на лицата, които обслужва и тяхната представителна власт по отношение на клиентските досиета, информация от които искат. Именно това продължаващо неизпълнение на правилата за идентификация на клиентите и актуализация на техните данни обуславя и по-висока степен на укоримост на поведението на ищцата. Във връзка с възражението, че използваната от ищцата част от вътрешнобанковата информационна система Sdelki не позволява да се установи кой е законният представител на дружеството, съдът се е позовал на СТЕ според която служителят на длъжност мениджър „Оперативен риск и качество на обслужването“ има достъп до приложенията Sdelki и CSTouch Screen на вътрешнобанковата информационна система; двете приложения съдържат еднаква информация относно клиента; различават се по начина на визуализация на информацията, а при достъпване на профила на дружеството чрез приложението Sdelki при визуализиране на информация относно представителите на клиента „Ей Уан Дивелъпмънт“ ООД срещу името на Д. М. излиза статус „неактивен“, което означава, че лицето не е актуален представляващ дружеството. Предвид всичко изложено въззивната инстанция е приела, че дисциплинарното уволенение е законосъэбразно и е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, а предвид неговата неоснователност, е отхвърлил и обусловеният иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната й длъжност. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване. Първите три въпроса на касаторката, свеждащи се до приложението на чл. 189 КТ, покриват общия селективен критерии по чл. 280, ал.1 ГПК, но не отговарят на допълнителната предпоставка в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на решението до касационно обжалване. Трайна и непротиворечива е съдебната практика относно обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които също се преценяват са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и др. При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства. Въззивният съд изцяло се е съобразил със съдебната практика, отчитайки на първо място, че деянието е точно и ясно индивидуализирано в заповедта, с която е наложено наказанието, идентично е и с това, за което са поискани предварително писмени обяснения по чл. 193 ГПК. Извършил е преценката и че при избора на наказание работодателят е спазил нормата на чл. 189, ал. 1 КТ - нарушението, макар и едно е тежко с оглед значимостта, обема и вида на неизпълнението, както и възможните неблагоприятни последици за работодателя поради разкриване на поверителни сведения, загуба на авторитет и възможни претенции, вкл. съдебни спорове с външни лица. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по процесуалноправните въпроси 4 и 4а, независимо, че те са значими за изхода на конкретния правен спор. Практиката на ВКС е категорична в становището си, че при формиране на фактически и правни изводи съдът се ръководи от правилата по чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК - преценява всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение и с оглед последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, като основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона. Въззивната инстанция е задължена да анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства (съблюдавайки ограниченията по чл. 269 ГПК) - събрани пред нея и пред първата инстанция, относимите доводи и възражения на страните, при съблюдаване на преклузивните срокове. Фактическите изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени, като съдът посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика-определил е предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване; обсъдил е всички относими доказателства, подробно е изложил съображенията си по доводите и възраженията на страните; извършил е преценка на правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и е обсъдил доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Несъгласието на касаторката с анализа и оценката на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда за неоснователност на исковете, съставляват доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението и за необоснованост на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК. Не е налице и поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания акт не се установява той да е постановен при допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика или при превратно прилагане на закона. В обобщение касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Софийския градски съд не следва да се допуска. При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, да плати на ответната банка юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева за касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение