Определение № 156 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3220/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Хемимонд“АД [населено място] чрез пълномощник адв.С. А. срещу решение № 261796 от 16.03.21г. по в.гр.дело № 9253/20г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 15.04.20г. по гр.дело № 39393/18г.на Софийския районен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против Й. В. В. иск по чл.220 ал.1 КТ за сумата от 11982.14лв – обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор от 27.02.18г., дължимо за периода 22.04.18г. – 27.06.18г.,ведно със законната лихва от 1.06.18г.до окончателното изплащане,както и иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 22452.93 лв - обезщетение за вреди от прекратяване на трудовия договор при неспазен срок за предизвестие, изразяващи се във върнати парични средства по споразумение между ищеца и негов съконтрагент „Риск Миниджмънт Сълюшънс“/Р./,поради неизпълнение на договорните му задължения да изпълни проект, за осъществяването на който ответникът е бил нает на работа,ведно със законната лихва от 1.06.18г.до окончателното плащане. Жалбоподателят счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Допустимо ли е в хода на трудов спор ищецът да се ползва от гласни доказателства,когато не е възможно определени факти и обстоятелства да се доказват с писмени такива; 2.Допустимо ли е в хода на трудов спор да се назначи съдебно-счетоводна експертиза за доказване на специализирани обстоятелства,които касаят взаимоотношения между ищеца е негов контрагент,относими към бъдещото престиране на труд от ответника; 3.В каква форма следва да бъде обективирано изрично волеизявление на работодателя за едностранно изменение на трудовото правоотношение; 4.Настъпва ли промяна в трудовото правоотношение, ако едната страна по трудовия договор не приеме предложението за изменение в хипотезата на чл.118 ал.1 КТ; 5.Настъпват ли последиците от подаването на молба за прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие,ако в срока на същото е подадено заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 т.3 КТ, без да са били налице основания за това;6.Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327 ал.1 т.3 КТ,ако не са били налице основанията за това; 7.Признанието за законосъобразност на прекратяване на трудово правоотношение по чл.327 ал.1 т.3 КТ основание ли е да не се разглежда обективно съединен иск по чл.45 ЗЗД.Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Й. В. В. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: По делото е установено,че по силата на трудов договор № 44/27.02.19г.ответникът Й. В. е заемал длъжността „системен администратор“ при работно време от 9.00ч. до 18.00ч.с един час почивка- т.1 от договора.Уговорен е тримесечен срок за предизвестие за прекратяване на договора- т.20. На 26.03.18г.ответникът е подал молба за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 КТ,а ако не бъде удовлетворена,да се счита за предизвестие на основание чл.326 ал.1 КТ.Върху молбата изпълнителният директор на ищцовото дружество е поставил резолюция да се счита за предизвестие.На 2.04.18г.ответникът е подал заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ поради едностранна промяна на работното време,с която му е било възложено и полагането на нощен труд.Във връзка с подаденото заявление изпълнителният директор е издал заповед № 72/2.04.18г.,с която е счел трудовия договор за прекратен от 2.04.18г.на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е било налице основание за прекратяване на договора без предизвестие по чл.327 ал.1 т.3 КТ поради едностранна промяна на работното време.Установено е, на ответника е възложено да работи в часови диапазон от 16.00 ч. до 00.00ч.,като това възлагане е станало фактически след 28.03.18г.,когато му е била осигурена техника за работа по проекта, без да е дал писмено съгласие за промяна в работното време.След като съдът е приел,че правото по чл.327 ал.1 т.3 КТ е надлежно упражнено, е направил извод,че обезщетение по чл.220 ал.1 КТ не се дължи. Въззивният съд е изложил съображения,че отговорността на работника /служителя по чл.220 ал.1 КТ да обезщети работодателя за вредите, които е претърпял, поради това, че без предупреждение е останал без работник, е специална и изключва отговорността по чл.45 ЗЗД.При неспазен срок на предизвестието работникът/служителят дължи само обезщетение по чл.220 ал.1 КТ и работодателят не може да търси обезщетение за други вреди, а в случая е установено,че ответникът е упражнил законосъобразно правото по чл.327 ал.1 т.3 КТ, което изключва отговорността му за вреди към работодателя. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Процесуалните въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.В обжалваното решение въззивният съд е приел,че правилно въззивният съд е отхвърлил исканията на ищцовата страна за събиране на гласни доказателства за установяване на основни елементи от трудовото правоотношение,които следва да бъдат уговаряни писмено между страните.Приел е за неоснователно възражението на въззивника срещу недопускането на съдебно-счетоводна експертиза по съображения,че размерът на обезщетението при неспазено предизвестие може да се определи от съда и за него не са необходими специални знания,а останалите поставени въпроси не са били относими към предмета на спора.Цитираната от касатора съдебна практика не е по поставените процесуални въпроси,а по приложението на чл.327 ал.1 т.3 КТ. Като не е допуснал гласни доказателства за обстоятелства,за които законът изисква писмена форма, съдът не се е отклонил от установената практика на ВКС.В решение № 125 от 1.07.14г.по гр.дело № 5734/13г.на Трето г.о. е посочено,че съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Документът е изгубен, когато страната не знае в чие държане е, а унищожен, когато материалният му носител е разрушен или материализираното в него изявление е непоправимо заличено. Невъзможността да се представи документът не трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването или унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната не я лишава от правото да установи съществуването му със свидетелски показания - да установи със свидетелски показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля, което при диспозитивния документ включва и установяване на спорното волеизявление.В разглеждания случай такъв документ / допълнително споразумение по чл.119 КТ/ не е бил съставен. Въпросът относно необходимостта съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза във връзка с иска по чл.45 ЗЗД не е от значение за изхода на спора, тъй решаващите мотиви на съда, за да го отхвърли, са че отговорността по чл.220 КТ изключва тази по чл.45 ЗЗД. На третия и четвърти въпрос е даден отговор в практиката на ВКС,от която въззивният съд не се е отклонил. Последователната практика на ВКС постановява, че изменението на трудовото правотношение може да се извърши само при взаимно съгласие на страните, изразено писмено – решение № 765/11. 01. 2011 г. по гр. д. № 228/2010 г., ІІІ г. о.; решение № 376/26. 10. 2011 г. по гр. д. № 1405/2010 г. на ІV г. о..; решение № 344/29. 11. 2011 г. по гр. д. № 1407/2010 г. ІІІ г. о.; решение № 95/18. 04. 2012 г. по гр. д. № 1604/2010 г., ІV г. о., всички тези решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съставите на касационния съд приемат, че изискването за писмена форма касае изменението на всяка една от клаузите на трудовия договор, включително наименованието на длъжността и характера на работата по чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ. Недопустимо е да се счита, че изменение на трудовото правоотношение може да се осъществи чрез конклудентни действия на работника или служителя, примерно под формата на подписване на други документи. В решение № 95 от 18.04.12г.по гр.дело № 1604/10тг.на Четвърто г.о. на ВКС също е посочено,че по взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Въпросите относно приложението на чл.327 ал.1 т.3 КТ също не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.Твърденията,че не са налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 т.3 КТ не съответстват на правните изводи на въззивния съд, който е приел обратното, както и на посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.327 ал.1 т.3 КТ. Следва да се възприеме становището, изразено в решение № 144 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 3101/2008г. на І гр.о., съгласно което трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, без значение дали предизвестието е подадено от работника или от работодателя. И в двата случая – съгласно разпоредбата на чл.335 ал.1 т.3 КТ – прекратяването на трудовия договор настъпва с получаване на писменото изявление, без да е от значение обстоятелството дали фактически е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване. Тази изходна постановка не е налице само когато по делото е надлежно установено, че работникът /с оглед постигането на собствени цели/ е злоупотребил с правото си по чл.327 КТ да прекрати трудовия договор, каквато хипотеза по делото не е установена. В отговор на петия въпрос следва да се отбележи,че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието / решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение по гр. д. № 1844/2013 г. на IV гр. отд.и др./В разглеждания случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.3 КТ преди да изтече срока на предизвестието,отправено с молба от служителя от 26.03.18г. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По поставените въпроси е налице съдебна практика, която няма основание да бъде променена или осъвременена. Не се констатира очевидна неправилност, като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 921.60 лв с ДДС. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.