Определение № 50206 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2865/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца П. Б. П. и на ответника „Кнауф България“ ЕООД срещу решение № 261168 от 01.04.2022 г. по в. гр. д. № 11921/2020 г. на СГС, с което е уважен предявеният частичен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата 21 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 12.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.12.2014 г. до окончателното плащане, като за разликата до целия предявен размер от 50 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Касаторът – ищец обжалва въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл. 200 КТ. Поддържа, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като необосновано. Моли да бъде отменено и вместо него - постановено ново решение, с което предявеният частичен иск да бъде уважен изцяло, като бъде прието, че пострадалият не е допуснал груба небрежност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната си жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът поставя два правни въпроса, обобщени и преформулирани от касационната инстанция съобразно правомощията й съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: 1. Кога съпричиняващото поведение на пострадалия съставлява груба небрежност и основание за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ? Как се определя степента на приноса на увредения в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди? и 2. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение за справедливия му размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД, и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС № 4/1968г., както и да посочи въз основа на кои относими доказателства по делото ги намира за установени?. Практиката на ВС и на ВКС, на която счита, че въззивното решение противоречи по тези два въпроса, е цитирана в касационната жалба. Ответникът по тази касационна жалба - „Кнауф България“ ЕООД не подава отговор на същата. Касаторът – ответник обжалва въззивното решение в частта му, в която частичният иск с правно основание чл. 200 КТ е уважен. Релевира, че то е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за трите съдебни инстанции. В изложението към касационната си жалба, ответникът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по същите правни въпроси, поставени от ищеца /горепосочените/, като е цитирал и съдебна практика, постановена от ВС и ВКС по тях. Ответникът по тази касационната жалба - П. Б. П. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност и за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по частичен иск с правно основание чл. 200 КТ, с цена над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел за безспорно в процеса, че между страните към датата на трудовата злополука - 12.12.2014 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "машинен оператор", както и че в резултат на злополуката ищецът е претърпял травма, състояща се в ампутация на върховата фаланга на трети пръст и цялостна ампутация на първата /крайна/ фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, която е призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 17577/03.02.2015 г. на ТП на НОИ - София – град. Трудовата злополука е реализирана при изпълнение на трудовите функции на работника, при опит за почистване на вентилационното съоръжение на машината, без да е спряна разстилащата гумено – транспортна лента, намираща се непосредствено под вентилационния тръбопровод, при което ищецът се е хванал за колоните на разстилащата машина и ръката му е попаднала в движещата се верижна предавка, която в този момент е била без поставен предпазен капак. СГС е посочил, че съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука се определя по справедливост въз основа на конкретни обективни обстоятелства като: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, влошаване на здравословното състояние, моралните и физически страдания от осакатяванията, нивото на възстановяване на здравето, тежестта на увреждането, продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на конкретно изживените физически и емоционални страдания, стрес и психично натоварване, продължителността на временната неработоспособност, както и възрастта на пострадалия. От приетите и неоспорени СМЕ, както и от свидетелските показания, е счел за установено, че в резултат на претърпяната трудова злополука, състояща се в ампутация на върхова фаланга на трети и до втора фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, ищецът е изпитвал силни болки, страдания и неудобства от физически и психически характер, които са в пряка причинна връзка със злополуката. Съобразил е, че при определяне на справедливия размер на процесното обезщетение следва да се има предвид, че ищецът е претърпял хирургическа интервенция, довела до неудобства при самообслужване, силни болки в засегнатата област, намален физиологичен обем на движенията на захват за цялата ръка /функционален дефицит/ поради намалената мускулна сила на увредените пръсти и по - тежката травма на четвъртия пръст. Преценявайки в съвкупност факторите, оказали неблагоприятно отражение върху здравето и психиката на ищеца, решаващият съд е заключил, че справедливата репарация на претърпените от процесната трудова злополука неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.. По възражението с правно основание чл. 201, ал. 2 КТ е посочил, че според трайната практика на ВКС отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите от трудова злополука може да бъде намалена само, ако се докаже, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. За да е налице груба небрежност, следва работникът или служителят да не е положил грижата, която и най - небрежният не би положил - т. е. да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. По въпроса дали при определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал работодателя, въззивният съд е подчертал, че също е налице последователна практика на ВКС. Мерките, които работодателят трябва да предприеме за осигуряване безопасни условия на труд обаче не изключват прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако се установи, че работникът е нарушил правилата за безопасност отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука, в който смисъл е цитирал решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС. В тази връзка е констатирал, че от работодателя са проведени инструктажи за безопасност и здраве при работа с машини и по Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, за което са представени книга за инструктажи и протоколи за проведени такива, в това число и на ищеца, срещу подпис. Съобразил е и удостовереното в протокол № 1/23.01.2015 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 12.12.2014 г., съставен от комисия от НОИ - ТП - Видин, според което са налице допуснати от работодателя нарушения на чл. 186 и чл. 191, ал. 1 и 2 Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Липсата на предпазни капаци на движещите се части на машината е установена и от гласните доказателства по делото, според които работата, при която е настъпила процесната злополука /продухване на тръбите от аспирацията/, е част от възложените на ищеца трудови задължения, за които ежедневно, преди започване на работата, са правени съответните инструктажи. При извършването на тази дейност машината е била без предпазни капаци, като машинните оператори не са отговаряли за слагането и махането им. Продухването на тръбите от аспирацията, преди и след трудовата злополука, продължава да се извършва от лицата, заемащи длъжността "машинен оператор" по същия начин - без поставени предпазни капаци на машините. СГС е подчертал, че съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 Наредба № 7/23.09.1999 г., движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. Според чл. 191, ал. 1 от Наредбата, операциите по поддържането на работното оборудване се извършват, когато то е спряно, а когато това не е възможно, се взимат всички необходими предпазни мерки или операциите по поддържането се изпълняват извън опасните зони. Съобразил е и чл. 33 Закона за здравословните и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, предвиждащ, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Според чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ, в съответствие с дадените им инструкции, работниците са длъжни да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване. В заключение, въззивният съд е направил извод, че съгласно нормативната уредба, превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща, при зачитане и на чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ, според който работодателят е длъжен да осигури на работника здравословни и безопасни условия за труд. Посочил е, че по конкретното дело, работодателят е разчитал главно на инструктажи и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора при работата с производствената техника, т. е. на организационни мерки, спазването на които е в тежест основно на лицето, изложено на риска. Счел е за установено от доказателствата в съвкупност също така, че е допуснато и нарушение на правилата за работа и безопасност на работното място от страна на работника – ищец, поради което е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Въпреки, че е запознат с работата на машина и е надлежно инструктиран, ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 126, т. 6 КТ, като не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд и е допуснал груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, което поведение е в причинно - следствена връзка с настъпилата трудова злополука, обосноваваща извод за съпричиняване на вредоносния резултат. СГС е намерил възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за частично основателно. Доколкото за работата с процесната машина са проведени първоначален и периодични инструктажи, ищецът е можел да предвиди, че при почистване на аспирацията на машината без да е спряна гумено - транспортната лента, намираща се непосредствено под вентилационния тръбопровод и при липса на предпазен капак върху движещите се части /верижна машинна предавка на разстилащата гумено - транспортна лента/, могат да настъпят вредоносни последици за него /ръката му да попадне в движещата се верижна предавка/, които той се е надявал, че няма да настъпят или че ще може да предотврати. Съотношението между отговорността на работника и работодателя е счел за 30 % към 70 %, при което определеното обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди от процесната трудова злополука в размер на 30 000 лв. е редуцирал с 30 %, при което е присъдил 21 000 лв.. Поставените от касаторите два правни въпроси са включени в предмета на конкретното дело и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд по него, следователно, по тях е осъществено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По тях е формирана многобройна константна практика на ВС и ВКС, част от която цитирана от касаторите, на която следва да бъде проверено дали съответства атакуваното въззивно решение. Поради наличието на общото и допълнителното основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените правни въпроси, следва да бъде допуснато исканото касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение