Определение № 80 от 24.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3852/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П.о.д. [фирма] против решение от 15.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 13301/2015 г., от ІІІ „г” състав на Софийски градски съд. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С въззивното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.128, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ са основателни до размер на присъдените от първоинстанционния съд суми. Съдът е приел за неоснователно твърдението на ответника, че по делото липсват доказателства дали ищцата е започнала работа по друго трудово правоотношение в предвидения в КТ срок след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника на основание чл.327, т.2 от КТ. Прието е, че това обстоятелство е доказано с приетата по делото от съда и неоспорена от ответника справка за актуалното състояние на действащи трудови договори на ищцата за периода 01.09.2013 год.-30.09.2013 г. год. от НАП, от което се установява, че такива няма. Прието е също така, че ищцата е представила по делото и копие от трудовата си книжка и оригинала на същата за констатация от съда, което е още едно доказателство за липса на ново - трудово правоотношение в процесния период. Прието е, че са налице доказателства, че ищцата е поискала от бившия си работодател заплащане на обезщетението по чл.222, ал. 1 от КТ след изтичане на едномесечния срок след прекратяване на трудовото й правоотношение. Съдът е приел за неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за 2011 год. Съдът е приел, че това възражение е неоснователно, тъй като началният момент, от който започва да тече давността е датата на прекратяване на трудовото правоотношение-01.09.2013 г., а към момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -22.10.2013 г. давността не е изтекла. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.176а КТ при претенция за присъждане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск на основание с правно основание чл.224, ал.1 КТ и следва ли съдът да изследва дали правото на ползуване на отпуска не е погасено по давност, преди присъждането на обезщетението. Твърди се, че по този въпрос липсва задължителна съдебна практика и се сочи касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос е относим към производството, доколкото е включен в предмета на спора, поради което и доколкото по него не е формирана задължителна съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне, на соченото основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС