Определение № 3145 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 707/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба, подадена от М. Г. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Й.-Г., против въззивно решение № 358 от 24.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 358/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение от 21.07.2023г. по гр. д. № 7/2022 г. по описа на Районен съд – Тополовград за отхвърляне на предявените от М. Г. К. срещу Начално училище„Св Св. Кирил и Методий“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1 и 2 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3, и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Начално училище „Св Св. Кирил и Методий“, чрез процесуален представител адв.В., в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. Г. К. срещу Начално училище„Св Св. Кирил и Методий“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване на дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед № 3- 2278/01.12.2021 г. на Началника на РУО – Хасково за незаконосъобразно и за отмяната му, и за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „Директор“ на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ [населено място]. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на М. К. е законосъобразно. Изложил е съображения, че: Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" е обстоятелствена и съдържа необходимата за нуждите на дисциплинарното производство информация. Тя е мотивирана, защото предоставя достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения на ищцата, по повод на които от нея са изискани и писмени обяснения, са достатъчно индивидуализирани според изискванията на посочената разпоредба и дават възможност на съда да се произнесе по същество за законосъобразността й. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена от компетентен орган, в сроковете по чл.194 КТ, отговаря на изискванията на чл.195 КТ, като преди издаването й е изпълнена процедурата по чл.193 КТ- от служителя са изискани писмени обяснения. В този смисъл въззивният съд е приел, че оспорената в производството заповед не страда от пороците, посочени в исковата молба и въззивната жалба, които да са основание за отмяната й на формално основание. Въззивният съд за да приеме за доказано извършване на първото от посочените от работодателя в уволнителната заповед тежки дисциплинарни нарушения е посочил, че: в подкрепа на гласните доказателства е и заключението на вещото лице по изготвените основна и допълнителна съдебно- техническа експертиза, от които се установява, че независимо от това, че при извършената проверка вещото лице е констатирало, че стратегията е била качена на сървъра на дата 29.09.2021 г., а годишния учебен план на 28.09.2021 г., е установил и това, че в административния панел в сайта на училището няма секция „архив“ и не може да се установи на коя точно дата и в колко часа тези документи са били качени, както и дали са били променяни датите. Също така, вещото лице установява, че в този панел може да се влезе и да се промени датата на публикуване като се избере и публикува конкретна дата и за това не изразява категорично твърдение, че датите на публикуване които е посочил в заключението са точни. При тези констатации на вещото лице и предвид свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд е приел, че към датата на проверката- 23.11.2021 г. ищцата в качеството си на директор, не е изпълнила задълженията си по чл. 263, ал.3 от ЗПУО, както и дадените й в тази връзка предписания от началника на РУО- [населено място], които са имали задължителен характер за ищцата, предвид липсата на твърдения за оспорването им по реда на чл. 264, ал.4 от ЗПУО. Второто нарушение, визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е за това, че ищцата в качеството си на директор на ответното училище, не е изпълнила в срок до 15.11.2021 г. задължително предписание, дадено от Началник РУО- [населено място] по т.4 от Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г. да представи доклад за изпълнението на тази заповед. Ищцата е твърдяла, че това нарушение не е извършено, тъй като е изпратила доклада с изх. № 26 от 12.11.2021 г. на хартиен носител в РУО- [населено място], както и по електронна поща на началника на РУО. Въззивният съд е приел, че тези твърдения на ищцата не са доказани в хода на производството. Действително към исковата си молба и в подкрепа на твърденията си, ищцата е приложила доклад до Началника на РУО- [населено място] във връзка с изпълнение на т.4 от Заповед № З- 2003 от 25.10.2021 г., който е с изх. № 86 от 12.11.2021 г., както и снимка от екранен образ на електронна поща, от който е видно, че на 12.11.2021 г. в 11:08 часа е изпратила по електронна поща доклад. От приложените заверени копия от поддържания в училището дневник за изходяща кореспонденция е прието, че се установява, че в същия фигурира документ с изх. № 28 от 12.11.2021 г.- доклад до РУО- [населено място], като по делото не са налице данни този доклад да е бил получен и регистриран в деловодството на РУО– [населено място]. От разпита на св. П. в съдебно заседание пред първата инстанция се установява, че свидетелят е установил в личната си електронна поща имейл от ищцата без текст, а само прикачен файл, който е бил адресиран до Началника на РУО– [населено място], но поради това, че не е адресиран до него и е бил изпратен на личната му електронна поща, преценил, че няма отношение към този файл и и не предприел действия по него. От показанията на свидетеля е установено, че в РУО– [населено място] документите се получавали по официалната електронна поща и се регистрират в деловодството. Предвид на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че в случая, макар и по делото да е установено, че доклада е бил изпратен от ищцата, но не по съответния ред и не е получен от адресата, посоченото в т.2 от заповедта за уволнение нарушение е доказано и установено. Третото нарушение, за което на ищцата е наложено дисциплинарно наказание е за това, че към датата на извършване на проверката- 23.11.2021 г. в класьора към книгата за регистриране на заповеди на директора на училището, е регистрирана Заповед № 347-А от 13.04.2020, която не е налична. От показанията на разпитаните по делото свидетели и приложената към констативния протокол от 24.11.2021 г. извадка от книга за заповедите, започната на 15.09.2016 г. и завършена на 16.08.2021 г., е установено, че на страница 114 от тази книга има запис за издадената заповед с номер 347А от 13.04.2020 г. за разрешен неплатен годишен отпуск на М. К. по чл.160 КТ, срещу което отбелязване е положен подпис на директора на училището, неоспорен от ищцата. Ищцата е оспорила извършването на това нарушение с твърдение, че не е издавала такава заповед, но при наличието на регистрирано издаване на такава заповед в заповедната книга на училището от самата ищца, от обясненията на която пред проверяващите, обективирани и в констативния протокол се установява, че тя е лицето, което води книгата за регистриране на заповедите и ги съхранява в прилежащи класьори, следва извода, че записа в книгата не е могло да бъде направен от друг служител, освен от самата ищца. Въззивният съд е изложил съображения, че затова правилно е прието от наказващия орган, че в качеството си на директор на ответното училище ищцата не е изпълнила задълженията си по чл. 31, ал.1, т.2 и т.30 от Наредба №15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, да ръководи и отговаря цялостната дейност на училището и да отговаря за правилното водене, издаване и съхраняване на документите в институцията. За неоснователни във връзка с това нарушение са преценени доводите на М.К., изложени в жалбата, че срока за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение е изтекъл на 13.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.26 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование документите за дейността на институцията се отнасят до административния и образователния процес в нея. Видовете, предназначението, съдържанието на информацията в основни реквизити, сроковете за съхранение и формата на водене на документите за дейността на институцията са определени в приложение № 2, в което са предвидени сроковете за съхранение на документите в институцията- 20 годишен срок за съхранение на книгата за регистриране на заповедите на директора и 20 годишен срок за съхранение на заповедите на директора за дейността, в които се включват и заповедите за разрешен отпуск. Т.е. на директора на училището е вменено задължение не само да впише съответната заповед във водената в училището книга с посочените в Наредба №8 от 11.08.2016 г. реквизити- номер на заповедта, дата на издаване, основание за издаване, относно /кратко описание на съдържанието/ и подпис на директора, но и да съхранява съответната заповед за срок от 20 години от издаването й. По съображения, че тъй като по делото не е установен началния момент на неизпълнение на задължението да съхранява издадените заповеди, въззивният съд е приел, че не е изтекъл и предвиденият в КТ давностен срок за погасяване на възможността да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата. Въззивният съд в обжалваното решение е извършил преценка на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения като една от основните предпоставки за налагане на дисциплинарно уволнение и е приел, че е законосъобразно наложено. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Касаторът в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че „е налице видимо неправилно разбиране на терминологията /интернет страница, интернет сайт/ и това, че в заповедта не е посочена липса на документите в сайта на училището, а само в интернет страницата /че просто не е отворена от проверяващите правилната интернет страница/, както и че не е съобразено, че „несъвършенствата“ на сайта, ако такива съществуват няма как да бъдат вменени във вина на ищцата“. Становището на касатора за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика, фактическите изводи на въззивния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.“За изискванията по чл.195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповед за налагане на дисциплинарно наказания – уволнение и посочване на основание чл.190, ал.1, т.1-7, в конкретния случай т.3? Допустимо ли е съдът да приеме, че дисциплинарно наказание – уволнение е наложено заради системни нарушения на трудовата дисциплина, когато в самата заповед не е посочено това основание? Липсата на посочено в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение по чл.190, ал.1, т.3 КТ, прави ли заповедта немотивирана?“; 2“Какви са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание“ И поглъща ли се краткият двуседмичен срок от едногодишния, когато има една установена дата по делото и това е датата на издаване на заповедта?“; 3“Мотивирана ли е системност когато при наличие на две нарушения, след като със съдебно решение на въззивната инстанция едно от нарушенията е прието за недоказано, а по отношение на другото е изтекла давността за налагане на наказание, което е свързано с отговора на въпрос 1?“, по които счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касатора по въпросите в т.1 въззивното решение е в противоречие с решения по гр.д.№2306/2017г. на ВКС, ІVг.о., по гр.д.№1972/2009г. на ВКС, ІVг.о., по гр.д.№87/2018г. на ВКС, ІІІг.о., „в които е прието, че в чл.190, ал.1, т.3 КТ е предвидена възможност за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за системни нарушения на трудовата дисциплина, които съответно трябва да са три и повече“, а по въпросите по т.2 – в противоречие с решение по гр.д.№2306/2017г. на ВКС, ІVг.о. Касаторът поставя и въпрос, който счита, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: т.4“Налице ли е произнасяне свръх петитум когато съдът е приел, че е налице „системност“ на нарушенията без това да е посочено в уволнителната заповед, тъй като в атакуваната не е посочено, че дисциплинарното наказание се налага на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ?“. Настоящият касационен състав намира, че поставените от касатора въпроси в т.1, т.3 и т.4 от изложението към касационната жалба, не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение, видно от съдържанието на мотивите на решението, в което съдът не е приел да е извършено дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ. И двете инстанции по съществото на спора са приели, че дисциплинарното уволнение е наложено от работодателя за допуснати тежки дисциплинарни нарушения, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение, като само по отношение на четвъртото от тях въззивният съд е приел, че не съставлява тежко дисциплинарно нарушение. В практиката на ВКС последователно и безпротиворечиво се приема, че дисциплинарното уволнение като най-тежко дисциплинарно наказание може законосъобразно да се наложи при извършване само на тежко дисциплинарно нарушение /арг.чл.190, ал.1 КТ/. „Тежките“ дисциплинарни нарушения са примерно изброени в чл.190, ал.1, т.1-6 КТ /арг.чл.190, ал.1, т.7 КТ/. И дисциплинарните нарушения по чл.187 КТ, които не са включени в примерния каталог на тежките дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1 КТ, могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно уволнение, ако с оглед на последиците им в конкретния случай се оценят като „тежки“. „Тежкото дисциплинарно нарушение“ трябва да бъде конкретизирано в заповедта за уволнение и в нея да се посочват неговите признаци и моментът на извършването му, за да може работникът или служителят да се защити срещу него. В тази насока е установената практика на ВКС и въззивният съд не се е отклонил от нея, постановявайки обжалваното решение. По поставените в т.2 въпроси от касатора също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са разрешени от въззивния съд така както са формулирани от касатора. Видно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, което се обжалва, въззивният съд е изложил съображения, че: Тъй като по делото не е установен началния момент на неизпълнение на задължението да съхранява издадените заповеди, приема, че не е изтекъл и предвиденият в КТ давностен срок за погасяване на възможността да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата. Касаторът изразява несъгласие с този извод с довод, че тъй като защитната й позиция е, че не е издала заведената в регистъра заповед, ако се приеме обратното, то срокът за съхранението й запозва да тече от датата на издаването й и оттогава започва да тече и едногодишния давностен срок за налагане на дисциплинарно наказание за неизпълнението за съхранение на издадената заповед. Несъгласието на касатора с изводите на съда не й осигурява достъп до касационно обжалване. Евентуална неправилност на изводите на съда биха обусловили неправилност на въззивния акт, както е разяснено в Тълкувателното решение по т.д.№1/2001г. на ОСГТК на ВКС, т.12, и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение