Определение № 2275 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4800/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. С. срещу решение №.110/5.07.23 по г.д.№.134/23 на ОС Разград – с което е потвърдено решение №.194/29.03.23 по г.д.№.2253/23 на РС Разград за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна ПГССХНТ „Ангел Кънчев“, [населено място], не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който ищецът е заемала длъжност ”организатор стопански дейности“; със заповед №.РД-196-196/2.11.22 му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - за това, че на 17.08.22 между 16.00ч и 17.00ч, без оправомощаване и уведомяване на директора на учебното заведение, в период на отсъствието му през този месец, е допуснал действия по извозване от територията на стопанския двор на ПГССХВТ „Ангел Кънчев”, [населено място], на активи, собственост на професионалната гимназия-прикачен инвентар за зърнокомбайн Е-516 /рама №..../, включващ хедер с колесар, като вследствие на тези действия активите, собственост на гимназията, липсват, без за това да има основание, разпоредена процедура и оформени документи, както и постъпили средства по сметката или в касата на училището /нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 и т.9 КТ/. Изяснена е хронологията на събитията: на 24.08.22 директорът на гимназията се върнал от отпуск, бил уведомен, че липсват жътварка на комбайн /хедер/ и прилежащия й колесар, и за липсата бил съставен протокол; на същия ден от ищеца били поискани обяснения за липсата; в дадените писмени такива посочил, че: след инвентаризация съответна комисия е предложила бракуване на активи, бил изготвен и утвърден от директора Протокол №.1/31.12.21 за бракуване на дълготрайни материали, в който под т.12 е записан въпросния зърнокомбайн, В.С. разговарял с управителя на „Калакоч комерс“, след което в началото на м.август, с подходящо МПС, след минат кантар, който отчел 1050кг, горният инвентар бил предаден за скраб; с писмо от 04.10.22 са поискани обяснения на какво основание ищецът е предприел действия по предаване на бракуван актив на вторични суровини и защо сумата, получена при предаването, не е депозирана в касата на гимназията, като е поканен да представи кантарна бележка и приемно-предавателен протокол, доказващ предаване на бракувания актив; в новите обяснения е посочено, че в гимназията няма утвърдени правила за инвентаризация и процедура за извършване на брак, основанието за предаване на бракуваните активи е чл.20 от Инструкция за инвентаризация на Община Разград, а сумата не е постъпила по сметката на училището, тъй като не е приключило цялостното предаване на бракуваните активи за скраб, след което се съставя и приемо-предавателен протокол; представена е кантарна бележка. Въз основа на свидетелските показания на Д.Ч. е установено, че хедера с колесара са били изнесени от двора на гимназията през 2022г. от него и сина му; два-три месеца преди това свидетелят разговарял с ищеца и попитал дали ще се бракува колесар; в деня преди да изнесе техниката той го видял случайно на пътя и му казал, че тя е бракувана и ако я иска, трябва да я вземе до 16,00ч; на следващия ден свидетелят отишъл заедно със сина си, порталът към двора на училището бил отворен, двамата влезли с трактора, с който дошли, взели хедера и колесара и след като излезли, затворили портала; за тази вещ свидетелят платил на ищеца 350лв. на следващия ден, а последният обяснил, че ще му даде документ, след като се бракува и продаде всичко; цената я определил свидетелят, вземайки предвид изкупната цена на желязото за скраб и теглото на инвентара. Съдът се е позовал и на свидетелските показания на С.Б. и С.Х. /служителки на ответника/, от които се установява, че те са присъствали на разговор между В.С. и директора на училището, на който на въпрос за липсата на хедера и колесара ищецът отговорил, че ги е предал за скраб и че не е редно директорът да се прави на детектив и да ходи да ги търси. На 30.11.22 /т.е. близо месец след издаване на заповедта за уволнение/ В.С. внесъл по сметка на ответника 350лв. с вписано основание „предаване за скраб на хедер с колесар“, но сумата е била върната от училището поради липса на разходо-оправдателен документ. Отразено е и, че в становище от Методическото обединение на учителите по професионална подготовка е записано, че липсата на хедера ще провали успешната подготовка за провеждане на държавния изпит на учениците от училището /към становището са приложени документи във връзка с организацията на този изпит и учебната програма/, както и че след 24.08.22 ищецът е ползвал разрешен платен годишен отпуск общо 24 работни дни /16 за времето 25.08.22-16.09.22, 3 и още 5 през периода 24.10.22-28.10.22/ От правна страна е намерено, че заповедта за уволнение отговаря на изискването на чл.195 КТ за мотивираност - съдържа в достатъчна степен описание на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като нарушение на чл.187 т.3 КТ /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила/ и т.9 от същата разпоредба, респ. увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Процедурата по чл.193 КТ е била спазена - преди налагане на наказанието са изисквани двукратно обяснения /тъй като за органа на дисциплинарна власт е било необходимо да събере достатъчно доказателства, свързани с липсата на двете бракувани вещи и свързаността на ищеца със същата/, за В.С., е било ясно защо се искат обясненията, а работодателят не е бил длъжен да го уведомява, че по отношение на него е започнало дисциплинарно производство. Наказанието е наложено и в рамките на предвидените в чл.194 КТ срокове - доколкото заповедта за уволнение е издадена повече от два месеца след установяването на липсата на хедера и колесара към 24.08.22, за работодателя е било необходимо да събере достатъчно и в пълен обем доказателства за съпричастността на ищеца към липсата на вещите, което е станало след 04.10.22 /т.к. до този момент липсвала яснота как тези вещи са се озовали у свидетеля Ч. и какво е отношението на ищеца към тях, предвид дадените от него доста различни по съдържание обяснения/. Съдът е приел, че на ищеца не е било възлагано да отговаря за охранителния режим и видеонаблюдението на стопанския двор на училището. От друга страна извършеното от него допускане и устно разрешаване на свидетеля Д. Ч. да бъдат изнесени от двора на училището вещи, собственост на същото - хедър и колесар, макар и бракувани, представлява нарушение по чл.187 т.9 КТ - тъй като, макар и да не е бил МОЛ в тесния смисъл на думата, В.С. в качеството му на „организатор стопански дейности”, дължащ снабдяването му с необходимата организационна техника и материали, и член на комисията, бракувала вещите, е имал достъп до тях при изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение. Именно той е счел, че свидетелят може да изнесе тези вещи от двора на училището в конкретен ден и час, което последният е и направил, като платил за тях лично на ищеца 350лв. Такава по размер сума той е внесъл по сметка на ответника близо месец след уволнението, като в обясненията си е бил изключително неясен и противоречив /твърдял е, че същите са предадени за скраб с оправдателни документи, а безспорно вещите са установени у свидетеля Ч./. Същевременно разрешението за изнасяне е било дадено без съответно разрешение на директора на училището. Съдът е приел и, че извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.9 КТ е достатъчно сериозно по своята тежест, за да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание-предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 т.7 КТ. Изходил е от критериите на чл.189 КТ вр. с чл.190 КТ - тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, поведение на служителя. Намерил е, че независимо от факта, че процесните вещи са били бракувани, стойността им не е била висока и е извършено само едно нарушение, безспорно инвентарът не е бил предаден за скраб, както първоначално е твърдял в обясненията си ищеца /а е бил изнесен от трето лице срещу сума в размер на 350 лева, дадена на В.С. и по-късно внесена от него по сметка на училището след налагане на наказанието/, като това му поведение е несъвместимо с изпълняваната ръководна длъжност и произтичащите от нея завишени етични и професионални изисквания. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК връзка с въпросите: 1.“Преклудира ли се субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание след изтичане на двумесечни срок по чл.194 ал.1 КТ?“ /реш.№.256/18.05.12 по г.д.№.1036/11, ІV ГО, реш.№.363/ 10.01.12 по г.д.№.354/11, ІІІ ГО/; 2. „Какво е необходимото съдържание на Заповед по чл.195 ал.1 КТ и отговаря ли съдържанието на Заповед №.РД 196-196/2.11.22 на императивните изисквания на закона по смисъла на чл.195 ал.1 КТ?“ /реш.№.593/6.10.10 по г.д.№.31/10, ІІІ ГО/; 3. „Следва ли преценката на работодателя при налагане на дисциплинарно наказание по чл.190 ал.2 от КТ във връзка с чл.189 ал.1 от КТ да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното нарушение?“ /реш.№.372/1.07.10 по г.д.№.1040/09, ІV ГО/; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да прецени всички доводи и съображения на страните по делото в решението си?“ /реш.№.83/23.06.15 по т.д.№.1940/14, ІІ ТО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната във връзка с първия въпрос, след изтичането на двумесечния срок по чл.194 ал.1 КТ субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки, нито е процедирала в отклонение от тях. Това, което е приела, е, че в случая двумесечният срок не е бил изтекъл, доколкото на работодателя му е било необходимо време, за да установи съпричастността на ищеца към липсите, което е станало едва на 4.10.22. Същевременно доколкото съгласно чл.194 ал.3 КТ сроковете по чл.194 ал.1 КТ не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, и през периода 14.08-2.11.22 ищецът е ползван законно разрешен платен такъв общо 24 дни, безспорно считано и от 17.08.22 – датата на извършване на нарушението, към датата на уволнението 2.11.22 срокът по чл.194 ал.1 ГПК не е бил изтекъл /същият изтича на 18.11.22/ /в този смисъл и реш.№.209/21.01.19 по г.д.№.87/18, III ГО/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В цитираната във връзка с втория въпрос задължителна практика е прието, че разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание; тя трябва да съдържа освен данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, също и описание на нарушението и времето на извършването му; нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител, с оглед да се гарантира правото му на защита. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Визираните в същата и в разпоредбата на чл.195 КТ реквизити са налице – заповедта съдържа достатъчно точно и ясно описание на нарушението по чл.187 т.9 КТ, конкретизирано с гореописаните белези. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Относно третия въпрос се сочи практика, съгласно която дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице; тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. Въззивният съд е съобразил горните обстоятелства, в това число заеманата от ищеца длъжност и произтичащите от нея завишени етични и професионални изисквания, неблагоприятните последици за работодателя, който е планирал ползването на активите с предназначение на макет с оглед практическите занятия и изпити, обстоятелствата, при които е станало нарушението, субективното отношение на работника, предвид застъпваните пред работодателя тези, въвеждащи го в заблуждение. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускане до касация по критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с четвъртия въпрос практика съдът е длъжен да обсъди доказателствата по делото и доводите и възражението на страните от значение за същото. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Изложила е мотиви, обсъдила е релевантните обстоятелства и възражения на ищеца-в това число с оглед твърдяното несъобразяване на изискванията за съдържание на заповедта, процедурата по искане на обяснения, спазването на сроковете за налагане на наказание, съответствие на същото с тежестта на нарушението, оспорването на наличието на такова, вкл. като се има предвид, че са налице ясни разпоредби относно процедурата по чл.20 ал.2 и ал.3 от Инструкцията /съгласно които утвърдените протоколи за бракуване са основание за извършване на счетоводни записвания за отписване на активите; последните, обаче, се ликвидират от съответната инвентаризационна комисия, а за ликвидацията се съставя “Протокол за ликвидация на дълготрайни материални/ краткотрайни/ задбалансови активи - техника по образец №.5/, която не е била следвана и протокол за ликвидация не е бил изготвян. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,